(1) Риголите представляват част от банкет или целия банкет, оформен с по-голям напречен наклон (10,00 / 15,00 %), и са предназначени за събиране и отвеждане на повърхностните води от пътното платно съгласно фигура 113. Те се заздравяват или се покриват с настилка. Фигура 113. Напречни сечения на укрепени риголи: а) ригола с подпорна стеничка; б) ригола с бордюр; в) ригола в скала
(2) При насипи с височина, по-голяма от 4,00 m, и при надлъжен наклон на пътя, по-голям от 0,50 %, оттичането на дъждовните води от пътното платно се регулира посредством система от риголи, бордюри и откосни улеи съгласно фигура 114 и фигура 115а, които могат да бъдат изпълнени от готови бетонни елементи. Улеите се предвиждат на хидравлично доказани разстояния един от друг в зависимост от площта за отводняване, климатичните условия, надлъжния наклон и хидравличните показатели на риголата. Обикновено разстоянието между улеите е от 20,00 до 50,00 m, но се специфицира окончателно чрез хидравлични изчисления. Задължително е предвиждането на противоерозионни мерки в точката на заустване или на изчислително разстояние след нея според хидравличните изчисления за гасене на енергията на течението (енергогасителни съоръжения). Фигура 114. Откосни (каскадни) улеи * БДС EN 1 340 "Бетонни бордюри за настилки. Изисквания и методи за изпитване" ** БДС 11 483 "Улеи бетонни за отводняване на пътни насипи" Фигура 115. Примери на съоръжения за странично отвеждане на водите от разделителната ивица в насип: а) свързване на напречната тръба с телескопичен улей; б) свързване на улея с водоотвеждането в петата на насипа
Част от този текст е публикувана в „Държавен вестник“ само като изображение и не се показва тук. Отворете броевете на „Държавен вестник“