(1) Геосинтетичните материали се използват за изграждане на армонасипни конструкции (подпорни стени, насипи), за стабилизиране на откосите срещу ерозия и като елементи с дренираща или сепарираща функция. Параметрите на геосинтетичните материали в зависимост от тяхната функция се дефинират в инвестиционния проект.
(2) Армонасипните конструкции се изграждат във височина от поредица уплътнени почвени слоеве и геосинтетична армировка между тях. От изследването за обща устойчивост на конструкцията се определя броят на пластовете, необходимата опънна якост и дължина на геосинтетичната армировка. Армонасипните подпорни стени се оформят с фасадна облицовка от плочи или конструкция тип "панел", свързана по подходящ начин с армонасипното тяло.
(3) За осигуряване на общата устойчивост на насип върху слаба земна основа е целесъобразно поставянето на един или повече армировъчни пластове геосинтетика в основата на насип.
(4) Геосинтетичните мрежи за армиране трябва да притежават якост на опън не по-малка от 50 kN/m и относително удължение при скъсване максимум 10,00 % съгласно БДС EN ISO 10319 "Геосинтетици. Изпитване на широки ленти на опън". При определянето на изчислителната якост на опън освен частният коефициент за якост съгласно Еврокод се включват и частни коефициенти, отчитащи факторите: пълзене на материала; повреди при транспорт и монтаж на продукта; несъвършенства при изпълнение на връзки и снаждания; влияние на околната среда и др.
(5) Изграждането на система от вертикални геосинтетични дренажи за ускоряване на процеса на консолидация на водонаситена естествена земна основа е алтернативно решение на традиционните дренажи от несвързан материал.