(1) Крайните гранични състояния, които са свързани с хидравличната устойчивост на насипа и естествената земна основа, са следните:
- 1. суфозионно разрушаване при отводняване на земното тяло;
- 2. втечняване на водонаситена земна основа на насип при земетръсно въздействие;
- 3. разрушаване на насипа, причинено от повърхностна ерозия или отмиване.
(2) Проверката за суфозионно разрушаване се удовлетворява при изпълнение на неравенството: Id <= Icr / ?R, I (22), където: Id е действителен хидравличен градиент; Icr - критичен хидравличен градиент, при който настъпва извличане на почвени частици; ?R, I - частен коефициент за критичния хидравличен градиент, който се приема със стойност от 1,50 до 3,00, или на неравенството: vd <= vcr / ?R, v (23), където: vd е действителната скорост на движение на водата в почвата; vcr - критичната скорост; ?R, v - частен коефициент за критичната скорост, който се приема със стойност от 1,50 до 3,00.
(3) Устойчивостта срещу втечняване е необходимо да се доказва, когато естествената земна основа на насипа е изградена от дебели пластове рохък пясък, със или без съдържание на глинести частици и нивото на почвените води е близо до основата на насипа. Устойчивостта срещу втечняване е осигурена при удовлетворяване на неравенството: ?е <= ?е, l / ?R, ? (24), където: ?е е еквивалентното циклично напрежение на срязване, към което се привежда напрежението на срязване от земетръс; ?е, l - цикличното напрежение на срязване, при което се поражда втечняване; ?R, ? = 1,35 - частен коефициент за цикличното напрежение на срязване. Величините ?е и ?е, l се определят в съответствие с т. 4.1.4 на БДС EN 1998-5.
(4) За оценка на устойчивостта срещу повърхностна ерозия и отмиване се дефинира зърнометричен филтрационен критерий за материала на насипа. В случай че този критерий не е изпълнен, се предприемат защитни мероприятия.