(1) Подпорните стени (тежки бетонови, L- и T-образни стоманобетонови, пилотни, шлицови, шпунтови и др.) като силови конструкции се прилагат с цел осигуряване на общата устойчивост на земното тяло и в зависимост от геотехническите условия се оразмеряват за крайни гранични състояния от въздействието на земен натиск, свлачищен натиск, хидростатичен натиск, удари от падащи блокове при срутища и т.н. Проверките за експлоатационни гранични състояния, отнасящи се за деформациите на стените, се обвързват с експлоатационната годност както на подпорната конструкция, така и на пътната конструкция.
(2) Подпорните стени в редица случаи се явяват част от по-сложна укрепителна конструкция, включваща анкериране, дълбоко фундиране и т.н. Видът на укрепителната конструкция се уточнява след технико-икономическа оценка на вариантни решения в идейна фаза на инвестиционния проект.