към чл. 17, ал. 1 Основни принципи за оценка на техническите досиета на биоциди А. Въведение 1. С приложението се установяват принципите, с помощта на които оценките и решенията за разрешаване пускането на пазара на биоциден препарат с активно вещество, което е химично вещество, ще доведат до ефикасна и цялостна защита на човека, животните и компонентите на околната среда в съответствие с изискванията на чл. 16, ал. 2 и 3 ЗЗВВХВП. 2. За да се осигури ефикасна и цялостна защита на човека, животните и компонентите на околната среда, трябва да се идентифицира всеки риск, свързан с употребата на биоцидния препарат, и да се извърши оценка, с която се определя допустимостта на всеки идентифициран риск, свързан с предложения начин на употреба. При тази оценка се отчитат рисковете, предизвикани от отделните съставки на биоцидния препарат. 3. Задължително се извършва оценка на риска за активното вещество/вещества в биоцидния препарат. Тази оценка трябва да се извърши, когато активното вещество е включено в списъка по чл. 14, ал. 4, т. 1, 2 или 3 ЗЗВВХВП. Оценката на риска включва идентифициране на опасностите, оценка на зависимостта доза (концентрация) - ефект (отговор), оценка на експозицията и характеристика на риска. Когато не е възможно да се извърши количествена оценка на риска, се извършва качествена оценка. 4. Допълнителна оценка на риска по описания по-горе начин се извършва и за рисковите вещества в състава на биоцидния препарат, когато това е необходимо във връзка с предвидения начин на употреба. 5. Данните, които се представят за извършване на оценката на риска, са определени в приложения № 1 - 6. Поради голямото разнообразие от видове биоцидни препарати съгласно приложение № 12 данните варират в зависимост от вида на препарата и рисковете, свързани с неговата употреба. При извършване оценката на риска се спазват изискванията на чл. 18г, 18д, 18е, 18ж, 19, 19а, 19б и 19в ЗЗВВХВП, за да се избегне дублирането при подаването на данни. Минималният обем данни, който се изисква за активните вещества във всеки вид биоциден препарат, съответства на данните, посочени в приложения № 1 - 7 на Наредбата за реда и начина за нотифициране на нови химични вещества. Същите данни са подадени и оценени при оценката на риска, извършена във връзка с издаването на разрешение за пускане на пазара на активното вещество. Могат да се изискват и данни за рисковите вещества в състава на биоцидния препарат. 6. Резултатите от оценката на риска за активното вещество и за рисковите вещества в състава на даден биоциден препарат се използват за извършване на обобщената оценка на риска за биоцидния препарат. 7. При извършване на оценките и вземане на решенията за разрешаване на биоциден препарат: а) се взема под внимание наличната и практически достъпна техническа и научна информация за свойствата на препарата, неговите съставки, метаболити и остатъчни количества; б) се оценява приемливостта на обосновката на заявителя, когато определена информация не е представена. 8. В случаите на издаване на разрешение на биоциден препарат или удостоверение за регистрация на биоциден препарат с нисък риск чрез взаимно признаване на разрешението, съответно на регистрацията, се спазват изискванията на чл. 19г, ал. 1, 2 и 5 - 7, чл. 19д, чл. 19ж, ал. 1 и 2 - 7, чл. 19е, ал. 4 и 5 и чл. 19л ЗЗВВХВП и чл. 14 и 15 от наредбата. 9. При оценката на техническите досиета трябва да се има предвид, че много биоцидни препарати показват незначителни разлики в състава. Във връзка с това може да се приложи възможността за установяване на рамкови формулации. 10. Изискванията на това приложение се отнасят и за биоцидните препарати с нисък риск, като регистрацията им се извършва по реда на чл. 17д ЗЗВВХВП. 11. Приложението на тези общи принципи подпомага вземането на решение за разрешаване пускането на пазара на биоциден препарат, както и за въвеждането на ограничения или други условия за неговата употреба. В някои случаи могат да се изискват допълнителни данни, които са необходими за вземане на решението. 12. При извършване на оценка и вземане на решение Министерството на здравеопазването и заявителят трябва да поддържат активни контакти за: а) бързото решаване на всички въпроси, свързани с изискванията към досиетата, и/или б) възможно най-ранно установяване на необходимостта от допълнителни изследвания, и/или в) уточняване, включително промяна на предложените условия за употреба, и/или г) промяна на състава на биоцидния препарат и други, за да се постигне пълно съответствие с изискванията на приложението и на наредбата. Тези действия се прилагат особено за малките и средните предприятия, без това да оказва влияние върху защитата на населението, организмите, които не са обект на предлаганата употреба, и околната среда. 13. При извършването на оценките и вземането на решения заключенията се основават на научни принципи, като се препоръчват признатите на международно равнище и съответстващи на експертните становища. Б. Оценка I. Основни принципи 1. Оценява се научната стойност и пълнотата на данните, придружаващи заявленията за разрешаване на биоцидни препарати. Данните се използват за извършване на оценка на риска при предвидената употреба на биоцидния препарат. 2. Задължително се извършва оценка на риска за активните вещества в състава на биоцидния препарат. Когато в биоцидния препарат се съдържат рискови вещества, оценката на риска се извършва и за всяко от тях. Оценката на риска обхваща както предвидената употреба на препарата, така и най-неблагоприятната реално възможна ситуация, включително всеки проблем, свързан с производството и обезвреждането на биоцидния препарат или на третирани с него материали. 3. Оценката на риска за всяко активно вещество или рисково вещество в състава на биоцидните препарати изисква идентифициране на опасностите и, където е възможно, определяне на недействаща доза/концентрация (максималната доза/концентрация, която не предизвиква наблюдаван неблагоприятен ефект върху опитни животни или хора - no observed adverse effect level - NOAEL). Оценката на риска включва също оценка на зависимостта доза/концентрация - ефект/отговор, както и оценка на експозицията и характеристика на риска. 4. Резултатите, получени при сравняването на експозицията с недействащите дози/концентрации за всяко активно вещество или рисково вещество, се използват при изготвяне на обобщената оценка на риска за биоцидния препарат. При липса на количествени оценки се обобщават резултатите от качествените оценки. 5. С оценката на риска се определят: а) рискът за човека и организмите, които не са обект на предлаганата употреба; б) рискът за околната среда; в) мерките, необходими за защита на хората, на организмите, които не са обект на предлаганата употреба, и на околната среда както при предвидената употреба, така и при най-неблагоприятната реално възможна ситуация. 6. В някои случаи може да се прецени, че за изготвянето на оценката на риска са необходими допълнителни данни. Те трябва да се сведат до необходимия минимум. II. Ефекти върху човека 1. При оценката на риска се вземат под внимание възможните ефекти, свързани с употребата на биоцидния препарат, и експозицията на определени групи от населението. 2. Посочените в т. 1 ефекти са свързани със свойствата на активните вещества и рисковите вещества. Тези ефекти са: а) остра и хронична токсичност; б) дразнещ ефект; в) корозивност; г) сенсибилизация; д) токсичност при многократно постъпване; е) мутагенен ефект; ж) канцерогенен ефект; з) репродуктивна токсичност; и) невротоксичност; к) други специфични ефекти на активните вещества или на рисковите вещества; л) други ефекти, свързани с физико-химични свойства. 3. Посочените в т. 1 групи от населението са: а) професионални потребители; б) масови потребители; в) лица, експонирани косвено посредством компонентите на околната среда. 4. При идентифицирането на опасностите се отчитат свойствата и възможните неблагоприятни ефекти на активните вещества и рисковите вещества в състава на биоцидния препарат. Когато установените опасности водят до класифициране на препарата в една или повече категории на опасност по чл. 2 ЗЗВВХВП, се извършва оценка на зависимостта доза (концентрация) - ефект (отговор), оценка на експозицията и характеристика на риска. 5. Когато резултатите от изпитванията за установяване на опасността по отношение на даден възможен ефект на активното вещество или рисковото вещество не водят до класифициране на биоцидния препарат в една или повече категории на опасност, не се изисква характеристика на риска по отношение на този ефект, освен ако се явят други основания за това, например неблагоприятни ефекти за околната среда или наличие на недопустими остатъчни количества. 6. При оценката на зависимостта доза (концентрация) - ефект (отговор) на активното вещество или рисковото вещество се прилагат т. 7 - 10. 7. Изследването на токсичността при многократно постъпване и на репродуктивната токсичност включва оценка на зависимостта “доза - отговор” за всяко активно вещество или рисково вещество и, където е възможно - определяне на недействащата доза/концентрация (NOAEL). Когато определянето на NOAEL не е възможно, се определя граничната доза (минималната доза, която предизвиква наблюдаван неблагоприятен ефект върху опитни животни или хора - lowest observed adverse effect level - LOAEL). 8. При оценка на острата токсичност, корозивността и дразнещото действие невинаги е възможно да се определи NOAEL или LOAEL на базата на изпитванията, изисквани по наредбата. При оценка на острата токсичност се определят стойностите на ЛД50 (средна летална доза) или ЛК50 (средна летална концентрация), а при използване на метода на фиксираните дози - дискриминиращата доза. По отношение на другите неблагоприятни ефекти е достатъчно да се определи дали активното вещество или рисковото вещество в състава на биоцидния препарат може да причини съответния ефект при употреба на препарата. 9. По отношение на мутагенните и канцерогенните свойства е достатъчно да се установи дали дадено активно вещество или рисково вещество може да предизвика такива ефекти при употребата на биоцидния препарат. Ако дадено активно вещество или рисково вещество с канцерогенни свойства не е генотоксично, се определя NOAEL или LOAEL, както е описано в т. 7. 10. Когато има предхождаща кожна или респираторна сенсибилизация и липсва единно становище за това, дали съществува доза/концентрация, под която не се очакват неблагоприятни ефекти, е достатъчно да се прецени дали активното вещество или рисковото вещество може да предизвика тези ефекти при употребата на биоцидния препарат. 11. Данните за токсични ефекти върху човека (клинични и епидемиологични данни, както и данни, получени от производители) имат съществено значение за оценката на риска и се разглеждат с особено внимание. 12. Оценката на експозицията се провежда за всяка група от населението с доказана или предполагаема експозиция на даден биоциден препарат (професионални потребители, масови потребители, население, експонирано косвено посредством компонентите на околната среда). Целта е да се извърши качествена или количествена характеристика на нивото (доза/концентрация) на всяко активно вещество или рисково вещество, на което са или могат да бъдат експонирани съответните групи от населението при употребата на биоцидния препарат. 13. Оценката на експозицията се основава на данните от техническите досиета по чл. 5 и 6 от наредбата, както и на всяка друга налична информация. Следва да се има предвид следното: а) достоверни данни от измерване на експозицията; б) форма, в която биоцидът се предлага на пазара; в) вид на биоцидния препарат съгласно приложение № 12; г) начин на употреба и честота на приложение; д) физико-химични свойства на препарата; е) вероятни пътища на експозиция и възможности за абсорбция; ж) честота и продължителност на експозицията; з) характеристика и брой на експонираните групи от населението, когато са налице съответни данни. 14. При оценката на експозицията особено внимание се обръща на наличните представителни и достоверни данни от измерване на експозицията. Когато се използват изчислителни методи за определяне нивата на експозиция, се прилагат подходящи модели. Тези модели трябва: а) да осигурят възможно най-точна оценка на експозицията, като използват параметри и условия, съответстващи на реалните; б) да се прилагат, като се вземат под внимание възможните елементи на несигурност; в) да се валидират с измервания, проведени при условия, съответстващи на условията, за които се отнася моделът; г) да бъдат съобразени с условията на употреба. Трябва да се вземат под внимание и съответните данни за вещества с аналогични свойства, употреба или характеристика на експозицията. 15. Когато за даден ефект съгласно т. 2 е определен NOAEL или LOAEL, характеристиката на риска изисква сравнение на техните стойности с нивата на експозиция за населението. В случаите, когато NOAEL или LOAEL не са установени, се прави качествено сравнение. III. Ефекти върху животни Рискът, който биоцидните препарати създават за животните, се оценява съгласно същите принципи, както принципите в раздел II “Ефекти върху човека”. IV. Ефекти върху околната среда 1. При оценката на риска се отчитат всички неблагоприятни ефекти, свързани с елементите на околната среда (въздух, води, включително седимент, почви) и живите организми вследствие на употребата на биоцидния препарат. 2. При идентифициране на опасностите се вземат под внимание свойствата и възможните неблагоприятни ефекти на активното вещество и рисковите вещества в състава на биоцидния препарат. Когато биоцидният препарат се класифицира, се извършва оценка на зависимостта доза/концентрация - отговор/ефект, оценка на експозицията и характеристика на риска. 3. Когато при идентифициране на опасностите са извършени необходимите изпитвания във връзка с даден възможен неблагоприятен ефект на активното вещество и рисковите вещества и резултатите не водят до класифициране на биоцидния препарат в една или повече категории на опасност, не е необходимо да се извършва характеристика на риска по отношение на този ефект, освен ако има други основания за това. Тези основания могат да са свързани със свойствата и ефектите на активните вещества или рисковите вещества и особено със: а) данните за биологична кумулация; б) характеристиката на устойчивостта в околната среда; в) вида на кривата токсичност/време при екотоксикологичните изследвания; г) данните за други неблагоприятни ефекти, получени от изпитвания на токсичността (например мутагенно действие); д) данните за структурни аналози; е) ендокринните ефекти. 4. Оценката на зависимостта доза/концентрация - ефект/отговор се извършва, за да се прогнозира нивото на експозиция, под което не се очакват неблагоприятни ефекти по отношение на елементите на околната среда. Оценката се извършва както за активното вещество, така и за рисковите вещества в състава на биоцидния препарат. Това ниво е известно като предполагаема недействаща концентрация (predicted no-effect concentration - PNEC). В някои случаи, когато не е възможно определянето на PNEC, се прави качествена оценка на зависимостта. 5. Предполагаемата недействаща концентрация (PNEC) се определя въз основа на данните за ефектите върху живи организми и резултатите от екотоксикологични проучвания, представени съгласно изискванията на наредбата. Предполагаемата недействаща концентрация се изчислява чрез прилагане фактор на оценка на безопасността към стойностите, получени при изпитвания върху живи организми, например ЛД50 (средна летална доза), ЛК50 (средна летална концентрация), EК50 (средна ефективна концентрация), ИК50 (средна инхибираща концентрация за даден параметър, например растежа), NOAEL или LOAEL. 6. Факторът на оценка на безопасността изразява степента на несигурност при екстраполацията от експериментални данни за ограничен брой видове към реалната ситуация в околната среда. По правило при наличие на по-голям брой данни и при по-голяма продължителност на изпитванията степента на несигурност е по-малка и съответната стойност на този коефициент е по-ниска. Факторът на оценка на безопасността се използва при оценка на риска за околната среда съгласно Наредбата за реда и начина за оценка на риска за човека и околната среда от нови химични вещества, приета с Постановление № 131 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.). 7. Оценката на експозицията се прави за всеки компонент на околната среда с цел да се прогнозира вероятната концентрация на активните и рисковите вещества, включени в състава на биоцидния препарат. Тази концентрация се нарича очаквана концентрация в компонентите на околната среда (predicted environmental concentrations, PEC). В случаите, когато не е възможно да се определи PEC, трябва да се направи качествена оценка на експозицията. 8. Определянето на очакваната концентрация в компонентите на околната среда (PEC) или качествената оценка на експозицията е необходимо само за тези компоненти на околната среда, за които е известно или се предполага, че биоцидният препарат постъпва чрез емисии, изхвърляния, депониране и разпространение, включително чрез материали, третирани с биоцидния препарат. 9. Определянето на PEC или изготвянето на качествена оценка на експозицията се извършва, като се вземат предвид следните данни за биоцидния препарат в зависимост от конкретния случай: а) достоверни данни от измерване на експозицията; б) формата, в която биоцидът се пуска на пазара; в) видът на биоцида съгласно приложение № 12; г) начинът и честотата на приложение; д) физико-химичните свойства; е) продуктите, получени в резултат на трансформация и разграждане; ж) вероятните пътища на постъпване в компонентите на околната среда, възможности за сорбция/десорбция и разграждане; з) честотата и продължителността на експозицията. 10. Особено внимание при оценката на експозицията се обръща на наличните представителни и достоверни данни от измерване на експозицията. Когато нивата на експозиция се оценяват посредством изчислителни методи, се прилагат подходящи модели. Характеристиките на тези модели трябва да отговарят на изискванията на раздел II “Ефекти върху човека”, т. 14. В зависимост от конкретния случай могат да се вземат под внимание и данни за вещества с аналогични свойства, начин на приложение и характеристика на експозицията. 11. За всеки компонент от околната среда характеристиката на риска включва сравняването на PEC с PNEC и изчисляване на отношението PEC/PNEC. 12. В случай че не е възможно да се определи отношението PEC/PNEC, характеристиката на риска се извършва чрез качествена оценка на вероятността от поява на неблагоприятни ефекти при установените или очакваните условия на експозиция. V. Неблагоприятни ефекти 1. Необходимо е да се представят данни, въз основа на които се определя дали ефектите на биоцидния препарат предизвикват ненужно страдание и болка на гръбначни животни, които са обект на предлаганата употреба. Във връзка с това се оценяват механизмът на действие и наблюдаваните ефекти върху поведението и здравето на животните. Когато очакваният ефект е смърт на гръбначните животни, се оценяват необходимото време за настъпване на смъртта и условията, при която тя настъпва. 2. Когато е необходимо, се оценява възможността от развитие на резистентност на организмите, които са обект на предлаганата употреба, към дадено активно вещество. 3. Когато има налични данни, се оценява възможността от поява на други неблагоприятни ефекти, например въздействието на консервантите за дърво върху материалите за укрепване и свързване на изделията от дърво. VI. Ефективност 1. Необходимо е да се представят данни, въз основа на които да се прецени дали посочената от заявителя ефективност на биоцидния препарат съответства на изискваната. Представените от заявителя данни и данните, с които разполага Министерството на здравеопазването, трябва да потвърждават ефeктивността на препарата при употребата му съгласно условията за разрешаване. 2. Изпитването на ефективността се извършва в съответствие с указанията на Европейската общност, ако такива са налице и са приложими в конкретния случай. Когато е необходимо, могат да се използват и: а) методи съгласно европейски или други международни стандарти (ISO, CEN или други международни организации); б) методи съгласно национални стандарти; в) методи, използвани в индустрията (признати от Министерството на здравеопазването и/или Министерството на околната среда и водите); г) методи, използвани от конкретен производител на биоциден препарат (признати от Министерството на здравеопазването и/или Министерството на околната среда и водите); д) данни, получени при разработката на конкретен биоциден препарат (признати от Министерството на здравеопазването и/или Министерството на околната среда и водите). Могат да се използват и данни, получени при полеви изпитвания. VII. Резюме 1. За изготвяне на обобщената оценка на биоцидния препарат се обобщават резултатите за активното вещество и рисковите вещества, получени при оценката на риска за човека, животните и околната среда. При изготвянето на тази оценка се вземат под внимание възможните синергични ефекти между активното вещество и рисковите вещества. 2. При изготвяне на обобщената оценка на биоцидни препарати, съдържащи повече от едно активно вещество, се обобщават всички неблагоприятни ефекти на тези вещества. В. Вземане на решения I. Основни принципи 1. Съгласно част “Г”, т. 3 Министерството на здравеопазването взема решение за разрешаване пускането на пазара на биоциден препарат въз основа на обобщената оценка на рисковете, свързани с всяко активно и рисково вещество в състава на този препарат. Оценката на риска обхваща както обичайната употреба на биоцидния препарат, така и най-неблагоприятната реално възможна ситуация, включително всички проблеми, свързани с обезвреждането на биоцидния препарат или третирани с него материали. 2. Решението се взема въз основа на едно от следните заключения за всеки вид препарат (подгрупа) съгласно приложение № 12 и за всяка област на приложение на биоцидния препарат, посочени в заявлението: а) биоцидният препарат не може да бъде разрешен; б) биоцидният препарат може да бъде разрешен при определени условия/ограничения; в) необходими са допълнителни данни, за да се вземе решение. 3. При заключение, че са необходими допълнителни данни и информация, необходимостта от представянето им трябва да се обоснове. Изискваните допълнителни данни и информация за оценката на риска трябва да се сведат до необходимия минимум. 4. Основните принципи се прилагат и при разрешаване на биоциден препарат, разрешен в държава - членка на Европейския съюз, чрез взаимно признаване на разрешението и при издаване на удостоверение за регистрация на биоциден препарат, регистриран в държава - членка на Европейския съюз, чрез взаимно признаване на регистрацията. 5. При вземане на решение за разрешаване на биоциден препарат, базиран на рамкова формулация, се прилагат изискванията, отнасящи се за рамковата формулация. 6. При вземане на решение за разрешаване на биоциден препарат с нисък риск се прилагат изискванията, отнасящи се за този вид препарати. 7. Разрешават се само тези биоцидни препарати, които: а) при предвидените условия на употреба не създават недопустими рискове за хората, за организмите, които не са обект на предлаганата употреба, и за околната среда; б) са достатъчно ефективни; в) съдържат активни вещества, разрешени в Европейския съюз за употреба в тези препарати. 8. Когато е необходимо, при издаването на разрешението се определят условия или ограничения за употреба. Тези условия/ограничения се определят в зависимост от вида и степента на очаквания полезен ефект и възможните рискове при употребата на биоцидния препарат. 9. При вземане на решението трябва да се имат предвид: а) резултатите от оценката на риска, включително зависимостта между експозиция и ефект/отговор; б) видът и степента на изразеност на ефектите; в) възможните мерки за управление на риска; г) областта на приложение; д) ефективността; е) физичните свойства; ж) ползата от употребата на биоцида. 10. При вземане на решение се взема под внимание елементът на несигурност, дължащ се на вариабилността на данните, използвани при оценката на риска. 11. Пуснатите на пазара биоцидни препарати се употребяват при спазване условията на издаденото разрешение, включително начина на употреба. 12. За издаване на разрешение заявителят представя проект на етикет съгласно изискванията на наредбата и, при необходимост - информационен лист за безопасност съгласно чл. 7б ЗЗВВХВП. 13. Заявителят представя проект на опаковка и, при необходимост - процедури за унищожаване или обезвреждане на биоцида и неговата опаковка, както и на други материали, замърсени с него. Представеният проект на опаковка и предложените процедури трябва да са съобразени с нормативно установените изисквания. II. Ефекти върху човека 1. Не се разрешава пускането на пазара на биоциди, когато оценката на риска показва, че при предвидения начин на употреба, включително при най-неблагоприятната възможна ситуация, биоцидът създава недопустим риск за човека. 2. При вземане на решение за разрешаване пускането на пазара на биоциди се вземат предвид възможните ефекти върху всички групи от населението - професионални и масови потребители, както и групи от населението, експонирани пряко или косвено посредством компонентите на околната среда. 3. При вземане на решение за разрешаване пускането на пазара на биоциди се използват данните от оценката на зависимостта между експозицията и ефекта/отговора. При извършване на тази оценка се вземат под внимание редица фактори, като един от най-важните е видът на неблагоприятния ефект на веществото. Възможните ефекти включват остра токсичност, дразнещ ефект, корозивен ефект, сенсибилизация, токсичност при многократно постъпване, мутагенност, канцерогенност, невротоксичност, репродуктивна токсичност. Отчитат се и физико-химичните свойства, и всички други неблагоприятни свойства на активното вещество или рисковото вещество в състава на биоцида. 4. Когато е възможно, получените резултати се сравняват с резултатите от предишни оценки на риска за идентичен или подобен неблагоприятен ефект и се определя фактор на оценка на безопасността (margin of safety, MOS). Стойността на фактора на оценка на безопасността най-често е 100, но би могла да бъде по-ниска или по-висока в зависимост от множество фактори и преди всичко от естеството на критичния токсичен ефект. 5. Когато е необходимо, като условие за разрешаване на биоцид се изисква използването на лични предпазни средства (средства за дихателна защита, защитно облекло, ръкавици, предпазни очила и др.) с цел намаляване експозицията на професионалните потребители. Личните предпазни средства трябва да бъдат на разположение и леснодостъпни. 6. Биоциден препарат, предназначен за масова употреба, може да не се разреши, в случай че използването на лични предпазни средства е единственият начин за намаляване на експозицията. 7. Биоциден препарат не се разрешава, когато нивото на експозиция при предвидения начин на употреба не може да се намали до допустимите граници. 8. Биоцидни препарати, класифицирани като токсични, силнотоксични, канцерогенни (първа или втора категория), мутагенни (първа или втора категория) или токсични за репродукцията (първа или втора категория), не се разрешават за масова употреба. III. Ефекти върху животни 1. Биоциден препарат не се разрешава, когато оценката на риска при предвидения начин на употреба показва, че той създава недопустим риск за животните, които не са обект на предлаганата употреба. 2. При вземане на решение се оценява рискът за животните въз основа на същите критерии, както описаните в раздел II “Ефекти върху човека”. IV. Ефекти върху околната среда 1. Биоциден препарат не се разрешава, когато оценката на риска показва, че активното вещество, рисковото вещество, продуктите от разпада или реакционните продукти създават недопустим риск за компонентите на околната среда (води, включително седименти, почви или въздух) и/или животни, които не са обект на предлаганата употреба. При преценката на допустимостта на риска и вземането на окончателно решение съгласно част “Г”, т. 2 се прилагат критериите по т. 4 - 12 от този раздел. 2. Основният показател, който се използва при вземане на решение, е отношението PEC/PNEC. Когато тези концентрации не са определени, се използва качествена оценка. Обръща се особено внимание върху елементите на несигурност и вариабилност, които се явяват при определяне на прогнозните концентрации. При определяне на PEC се прилага най-подходящият модел, като се вземат предвид поведението и разпространението на биоцидния препарат в околната среда. 3. Когато отношението PEC/PNEC за даден компонент от околната среда е равно или по-малко от 1, за характеристиката на риска не са необходими допълнителни данни и/или изпитвания. Когато отношението PEC/PNEC е по-голямо от 1, въз основа на величината му и на всички други съществени фактори съгласно част Б “Оценка”, раздел IV “Ефекти върху околната среда”, т. 3 се преценява дали са необходими мерки за намаляване на риска, допълнителни данни и/или изпитвания за изясняване степента на риска, или препаратът не може да бъде разрешен. Води 4. Биоциден препарат не се разрешава, когато при предвидените условия за употреба очакваните нива на активното вещество, рисковите вещества, техни метаболити, продукти от разпада или реакционни продукти във водите, включително в седиментите, водят до неблагоприятни ефекти за организмите, които не са обект на предлаганата употреба (водни, морски, естуарни), освен ако може научнообосновано да се докаже, че при съответните полеви условия такива ефекти не се появяват. 5. Биоциден препарат не се разрешава, когато при предвидените условия за употреба очакваните концентрации на активното вещество/вещества, рисковите вещества, техни метаболити, продукти от разпада или реакционни продукти в подземни води превишават по-ниската от стойностите на следните концентрации: а) максималната стойност, определена с Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, или б) максималната стойност, определена при разрешаване на активното вещество въз основа на представените данни, особено на данните от токсикологични изпитвания. Биоцидният препарат може да се разреши, когато се докаже научнообосновано, че при съответни полеви условия по-ниската от тези две стойности не е превишена. 6. Биоциден препарат не се разрешава, когато при предвидените условия за употреба очакваните концентрации на активното вещество или рисковите вещества, или техните метаболити, продукти от разпада или реакционни продукти в повърхностните води, или техните седименти: а) превишават стойностите, определени с Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели и с Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.) на местата, от които се взема водата преди отвеждането й към съоръженията за питейно-битово водоснабдяване, или б) обуславят неблагоприятни ефекти върху видове, които не са обект на предлаганата употреба. Биоцидният препарат може да се разреши, когато се докаже научнообосновано, че при съответните полеви условия тези концентрации не са превишени. 7. Предвиденият начин на употреба, включително процедурите за почистване на съоръженията, с които се прилага биоцидният препарат, трябва да са такива, че вероятността от случайно замърсяване на водите или техните седименти да е минимална. Почви 8. При възможност за възникване на неблагоприятно замърсяване на почвата биоцидният препарат не се разрешава, когато след употребата му активното вещество или рисковото вещество: а) персистира в почвата за период, по-дълъг от една година при полеви изпитвания, или б) при лабораторни изпитвания образува неекстрахиращи се остатъчни количества, превишаващи 70 на сто от началната доза в продължение на 100 дни, със скорост на минерализация, по-малка от 5 на сто за 100 дни, или в) има неблагоприятни ефекти върху организми, които не са обект на предлаганата употреба. Биоцидният препарат може да се разреши, ако се докаже научнообосновано, че при съответните полеви условия няма недопустимо висока кумулация в почвата. Въздух 9. Биоциден препарат не се разрешава, когато е възможно да предизвика неблагоприятни ефекти върху атмосферния въздух, освен ако се докаже научнообосновано, че при съответните полеви условия не настъпват такива ефекти. Ефекти върху организми, които не са обект на предвидената употреба 10. При възможност за експозиция на организми, които не са обект на предлаганата употреба, биоциден препарат не се разрешава, когато за активно или рисково вещество от състава му: а) отношението PEC/PNEC е по-голямо от 1, или б) факторът на биоконцентрация за мастната тъкан при гръбначни животни, които не са обект на предлаганата употреба, е над 1. Биоцидният препарат може да се разреши, когато оценката на риска доказва убедително, че след приложението му съгласно предвидените условия на употреба при съответните полеви условия не се наблюдават преки или косвени неблагоприятни ефекти върху организми, които не са обект на предлаганата употреба. 11. При възможност за експозиция на водни организми, включително морски организми или организми, обитаващи естуарни води, биоциден препарат не се разрешава, когато за активно или рисково вещество от състава му: а) отношението PEC/PNEC е по-голямо от 1, освен ако оценката на риска доказва убедително, че след приложението му съгласно предвидените условия на употреба при съответните полеви условия препаратът не оказва влияние върху жизнеспособността на водните организми, включително морски организми или организми, обитаващи естуарни води, или б) факторът на биоконцентрация е по-висок от 1000 за леснобиоразградими вещества, или е по-висок от 100 за труднобиоразградими вещества, освен ако оценката на риска доказва убедително, че след приложение на биоцидния препарат съгласно предвидените условия на употреба при съответните полеви условия не се предизвиква пряко или косвено неблагоприятно въздействие върху жизнеспособността на водни организми, включително морски организми или организми, обитаващи естуарни води. По изключение Министерството на здравеопазването може да разреши пускането на пазара на биоциди за предпазване на търговски, пътнически и военноморски плавателни съдове от обрастване с микроорганизми, растения и животни за период 10 години от датата на влизане в сила на наредбата, когато необходимият контрол върху обрастването не може практически да се постигне с други средства. При прилагането на тази разпоредба Министерството на здравеопазването взема под внимание резолюциите и препоръките на Международната морска организация (IMO), които имат отношение към това. 12. При възможност за експозиция на микроорганизми в пречиствателни станции за отпадъчни води биоцидният препарат не се разрешава, когато за активно или рисково вещество в състава му, техни метаболити, продукти от разпада или реакционни продукти отношението PEC/PNEC е по-голямо от 1, освен когато оценката на риска показва убедително, че при съответните полеви условия не настъпва неблагоприятно пряко или косвено въздействие върху жизнеспособността на тези микроорганизми. V. Неблагоприятни ефекти 1. При възможност за развитие на резистентност към активното вещество в състава на биоцидния препарат се вземат мерки за ограничаване до минимум на последиците от тази резистентност. Това може да се извърши посредством промени в условията за разрешаване или дори чрез отказ за разрешаване. 2. Биоциден препарат, предназначен за борба с гръбначни животни, се разрешава само когато: а) смъртта настъпва едновременно със загубата на съзнанието, или б) смъртта настъпва веднага, или в) жизнените функции затихват постепенно без видими признаци на страдание. За репелентите е задължително предвиденият ефект да се постига без ненужно страдание и болка за гръбначните животни, които са обект на предлаганата употреба. VI. Ефективност 1. Не се разрешава биоциден препарат, който не е достатъчно ефективен, когато се употребява при предвидените условия, посочени в проекта на етикет, или при други условия за разрешаване. 2. Нивото, видът и продължителността на защитното действие, на контрола или други предвидени ефекти трябва да са най-малко подобни на тези, получени с подходящи референтни продукти, когато такива продукти са налице, или с други средства за контрол. Когато липсват референтни продукти, се изисква биоцидният препарат да осигури необходимото ниво на защита/контрол в предвидените области на приложение. Заключенията относно ефективността на биоцидния препарат трябва да са валидни за всички предвидени области на приложение и за всички региони освен в случаите, в които в проекта на етикет се указва, че биоцидният препарат се употребява при точно определени специфични условия и обстоятелства. VII. Резюме 1. За изготвяне на обобщено заключение за биоцидния препарат Министерството на здравеопазването обобщава заключенията за ефектите на активното вещество или на рисковите вещества, установени при оценката на риска за човека, животните и околната среда. Обобщава се и оценката на ефективността и неблагоприятните ефекти. 2. Резултатите са: а) резюме за ефектите на биоцидния препарат върху човека; б) резюме за ефектите на биоцидния препарат върху животните; в) резюме за ефектите на биоцидния препарат върху околната среда; г) резюме на оценката на ефективността; д) резюме на неблагоприятните ефекти. Г. Обобщено заключение 1. За изготвяне на обобщеното заключение Министерството на здравеопазването обобщава заключенията за ефектите на даден биоциден препарат върху човека, животните и околната среда и изготвя обобщено заключение за цялостния ефект на биоцидния препарат. 2. Преди вземане на решение за разрешаване на биоцидния препарат се отчитат всички неблагоприятни ефекти, както и ефективността на препарата и ползите, свързани с неговата употреба. 3. Министерството на здравеопазването взема окончателното решение за разрешаване на биоцидния препарат, както и за поставяне на условия или ограничения за неговата употреба в съответствие с приложението и наредбата. Забележки:
- 1. “Идентифициране на опасности” е определяне на неблагоприятните ефекти, които даден биоцид може да причини.
- 2. “Оценка на зависимостта доза (концентрация)/отговор (ефект)” е оценка на връзката между нивото на експозиция (дозата) на активното вещество или на рисковото вещество от състава на биоцидния препарат и честотата или тежестта на ефекта.
- 3. “Оценка на експозицията” е определяне на емисиите, пътищата и скоростта на разпространение на активното вещество или на рисковото вещество в състава на даден биоциден препарат, както и на неговата трансформация или разграждане с оглед определяне на концентрациите (дозите), на които са изложени или могат да бъдат изложени групи от населението, животни или компоненти на околната среда.
- 4. “Характеристика на риска” е определянето на честотата и тежестта на очакваните неблагоприятни ефекти за населението, животните и/или компонентите на околната среда поради настоящата или предполагаема експозиция на активното вещество или на рисковото вещество в състава на биоцидния препарат. Тя може да включи и “изчисление на риска”, т.е. количествена характеристика.
- 5. “Околна среда” са води, включително седименти, въздух, почви, диви растителни и животински видове, както и връзките и взаимодействието между тях и между тях и останалите живи организми.