(1) Инвестиционният посредник следва да се увери, че събраната от клиента информация за извършване на оценката за уместност е надеждна и последователна, без да разчита неоснователно на самооценката на клиента.
(2) Инвестиционният посредник следва да се увери относно надеждността, точността и последователността на информацията, събрана за клиента, и да гарантира, че разполага с необходимата информация за извършване на оценка за уместност.
(3) При извършването на оценка за уместност инвестиционният посредник разглежда събраната от клиента информация в нейната цялост. Инвестиционният посредник следи за противоречия между отделните елементи на събраната информация и при необходимост се свързва с клиента, за да отстрани всички съществени несъответствия или неточности.
(4) Когато извършената оценка за уместност се основава и на самооценката на клиента, инвестиционният посредник прилага обективни критерии, като:
- 1. на клиента се предоставят практически примери за ситуации, които могат да настъпят, включително и чрез положителни и отрицателни сценарии или графики, като чрез тях инвестиционният посредник разбира доколко клиентът е запознат с възможностите за възвръщаемост на инвестицията и разпределението на риска;
- 2. на клиента се задават въпроси с кои видове финансови инструменти е запознат и какъв е опитът му при търговия с тях;
- 3. от клиента се изисква да предостави информация за финансовото си състояние - източници на доходи и наличие на финансови задължения;
- 4. от клиента се изисква информация по отношение на допустимия размер на загубите за определен период;
- 5. от клиента се изисква информация по отношение на способността му да понася риск.