(Нов - ДВ, бр. 36 от 2023 г.)
(1) Инвестиционният посредник приема подходящи мерки, за да гарантира, че може да определи ситуациите, при които е необходимо да се извърши оценка за целесъобразност, и да избягва извършването на такава оценка в ситуации, при които трябва да се извърши оценка на уместността.
(2) Инвестиционният посредник приема и прилага политики и процедури, за да определи кои от неговите инвестиционни продукти могат да се считат за сложни и несложни за целите на изискванията за целесъобразност.
(3) Инвестиционният посредник категоризира финансовите инструменти като "други несложни финансови продукти" само ако те отговарят на всички критерии, предвидени в чл. 57 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.