(1) Инвестиционният посредник приема и прилага политики и процедури, които гарантират, че взема предвид:
- 1. цялата налична информация за клиента, която е необходима, за да се оцени дали инвестицията е подходяща, включително текущия инвестиционен портфейл на клиента и разпределението на активите в портфейла;
- 2. всички съществени характеристики на инвестициите, установени при оценката за уместност, включително всички съответни рискове и преки или непреки разходи на клиента.
(2) Инвестиционният посредник приема и прилага политики и процедури, които гарантират, че при предоставяне на услуги по чл. 6, ал. 2, т. 4 и 5 от ЗПФИ:
- 1. се предвижда диверсификация на риска;
- 2. клиентът разбира в достатъчна степен връзката между риска и възвръщаемостта;
- 3. финансовото състояние на клиента позволява финансиране на инвестициите и клиентът може да поеме евентуални загуби в резултат на инвестициите;
- 4. когато е включен неликвиден продукт, се взема предвид продължителността на периода, през който клиентът възнамерява да държи инвестицията;
- 5. евентуалните конфликти на интереси няма да засегнат по отрицателен начин качеството на оценката за уместност.
(3) Политиките и процедурите по ал. 1 предвиждат и мерки, които да гарантират ефективното идентифициране, контрола и смекчаването на концентрацията на инвестиции в един емитент или емитенти, които са част от една и съща група, по отношение на кредитния риск.
(4)(Нова - ДВ, бр. 90 от 2023 г.) Инвестиционният посредник приема и прилага политики за случаите, в които клиентите го информират, че имат предпочитания във връзка с устойчивостта, но не посочват предпочитания относно определени инструменти по чл. 2, т. 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/565.