Инструкция № 1 от 22 март 2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване

Тази инструкция урежда (регламентира) работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване по прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Наказателния кодекс (НК), Закона за съдебната власт (ЗСВ), Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), както и организацията на дейността на органите на предварителното разследване и взаимодействието им със службите на МВР и другите органи на изпълнителната власт с цел:

1. 1. защита от престъпни посегателства срещу Република България, срещу живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както и срещу правата и законните интереси на юридическите лица;
2. 2. предотвратяване на престъпленията и укрепване на законността;
3. 3. оптимизиране на дейността във връзка с предотвратяване, разкриване, разследване, доказване и регистриране на престъпленията.

Следователи, провеждащи предварителното производство, са:

1. 1. при Националната следствена служба;
2. 2. при окръжните следствени служби;
3. 3. при военно-окръжните прокуратури.

Дознатели в производството по наказателни дела са:

1. 1. съответните длъжностни лица от МВР, определени със заповед на министъра на вътрешните работи;
2. 2. митническите служители, определени със заповед на министъра на финансите;
3. 3. дознателите, определени със заповед на министъра на отбраната или със заповед на съответния ръководител на ведомство, в което са изградени формирования на Въоръжените сили;
4. 4. капитаните на плаващите под български флаг кораби извън територията на Република България.

Службите на МВР и органите на предварителното разследване са длъжни да регистрират всеки сигнал или заявление за извършено престъпление и да предоставят информация на пострадалия за номера на регистрацията и по възможност на кое длъжностно лице са възложени съответните проверовъчни и други действия.

Органите на МВР и на предварителното разследване взаимно се информират за всяко регистрирано от тях престъпление или произшествие. Районните дирекции на вътрешните работи (Столичната дирекция на вътрешните работи) изпращат ежедневно на съответната прокуратура и следствена служба бюлетина за регистрираните престъпления.

За извършване на първоначални или неотложни следствени действия при престъпления, за които се провежда полицейско производство, към поделенията на МВР се организират дежурни групи от дознатели, специалисти от научно-техническата служба и други служби на МВР. Ръководител на групата е старшият по длъжност дознател, който ръководи и определя задачите на групата.

При нужда в дежурните групи по чл. 15 и 16 могат да бъдат включвани и експерти или технически помощници: лекари, инженери, техници и други.

Директорите на следствените служби и ръководителите на териториални структурни звена на МВР уточняват посещаването на местопроизшествия в съдебните райони или на територии на РПУ, където няма следователи или са по-малко от двама, от ДСОГ при окръжния или най-близкия град.

Организацията по сформирането на следствено-оперативната група и посещаването на произшествието се осигурява от началника на съответното ОДЗ и се обезпечава технически.

По преценка на зам. главния прокурор и ръководител на ВКП в неработните дни се организират дежурства от прокурори при ВКП.

В районните прокуратури се водят на специален отчет делата:

1. 1. по които има задържани лица на основание чл. 152 НПК;
2. 2. по които разследването не е приключило в четиримесечен срок;
3. 3. със свидетели, по отношение на които са взети мерки за защита на основание чл. 97а НПК;
4. 4. разследването по които се извършва от следовател при НСлС;
5. 5. срещу чужденци и непълнолетни;
6. 6. за контрабанда на наркотични вещества и прекурсори (чл. 242, ал. 2 и 3 НК), трафик на хора (чл. 159а-в НК); против интелектуалната собственост (чл. 172а, 227 НК), корупционни престъпления (чл. 201, 212 НК), образувани по констатации на Сметната палата и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, контрабанда (чл. 242 - 242а НК), опазване на горите (чл. 235 - 236 НК), грабежи по пътищата (чл. 198, 200 НК) с предмет моторни превозни средства (кражби, грабежи, измами, противозаконно отнемане, промяна на регистрация и др.), с предмет - оръжие, боеприпаси, външнотърговска дейност със стоки и технологии с възможна двойна употреба (чл. 233 НК), в случаите на отказ за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” от съда или изменението й в по-лека;
7. 7. по чл. 239а и чл. 239, ал. 11 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК, когато първоинстанционна прокуратура е съответната районна прокуратура.

По преценка на районния прокурор могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления с по-висока степен на обществена опасност и интерес.

Окръжните и Софийска градска прокуратура водят на специален отчет делата:

1. 1. за престъпления против републиката, включително и за тероризма;
2. 2. за умишлени убийства;
3. 3. със свидетели, защитени на основание чл. 97а НПК;
4. 4. по които има задържани лица за повече от два месеца;
5. 5. по които разследването не е завършило в шестмесечен срок;
6. 6. срещу чужденци и непълнолетни;
7. 7. разследването по които се извършва от следовател при НСлС;
8. 8. за случаите по чл. 253а - пране на пари; чл. 255 - 259 - данъчни престъпления; чл. 199 - грабежи, чл. 203 - присвояване, чл. 278а, чл. 282, 301 - 307а - корупционни престъпления;
9. 9. образувани срещу организирани престъпни групи (чл. 321 - 321а НК);
10. 10. по чл. 239а и чл. 239, ал. 11 във връзка с ал. 1, т. 3 НПК, когато първоинстанционна е съответната окръжна прокуратура.

По преценка на окръжния (софийския градски) прокурор могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления с висока степен на обществена опасност и интерес.

В отдел “Следствен” при ВКП се водят на специален отчет делата:

1. 1. образувани срещу лица, ползващи се с имунитет, и членове на МС;
2. 2. надзорът и ръководството по които се осъществява от прокурор при ВКП (чл. 172а, ал. 4 НПК);
3. 3. посочени в чл. 31, т. 6, чл. 33, т. 1, 8 и 9 и чл. 35, т. 1 и 2;
4. 4. разследването по които не е приключило в деветмесечен срок;
5. 5. по които има задържани лица повече от шест месеца.

По преценка на зав.-отдел “Следствен” при ВКП могат да се водят на специален отчет и дела за други престъпления с изключително висока обществена опасност и интерес.

Всяко дело, взето на специален отчет, се отбелязва в следствената книга и върху наблюдателното производство със сигнатурата “СО” на външната корица и се записват номерът на делото, на коя следствена служба или РДВР е възложено разследването, името на прокурора, който ще упражнява ръководството и надзора за законност по делото. Прокурорът е длъжен:

1. 1. да осъществява постоянно ръководство и надзор за законност, за срочно и качествено разследване, включително и веднъж седмично да посещава съответната следствена служба, РДВР или РПУ и на място да се запознава с хода на разследването;
2. 2. при констатирани пропуски да отбелязва в постановлението за образуване на наказателно производство конкретни указания и срокове за отстраняването им;
3. 3. да утвърждава следствено-календарен план за разследването и упражнява надзор за изпълнението му;
4. 4. да уведомява незабавно горестоящата прокуратура за това, че делото е взето на специален отчет и ако същото се вземе на специален отчет и от горестоящата прокуратура, ежемесечно да изпраща подробна справка за хода на разследването (за дознанията на всеки седем дни); да уведоми горестоящата прокуратура за крайния резултат, като изпрати копие от съответния прокурорски акт;
5. 5. да решава по същество делото и по възможност да участва при разглеждане на делото в съответния съд, освен при обективна невъзможност за това.

След като се получи информация за делата по чл. 31, т. 6, чл. 33, т. 1, 8 и 9 и чл. 35, т. 3, в съответната апелативна прокуратура се образува наблюдателно производство, което се възлага на наблюдаващ прокурор. Върху външната корица на наблюдателното производство се отбелязват номерът на делото, в района на коя прокуратура е образувано, имената на водещите разследването - дознател, следовател и наблюдаващ прокурор от долустоящата прокуратура. Наблюдаващият прокурор от апелативна прокуратура е длъжен:

1. 1. да уведоми незабавно отдел “Следствен” при ВКП и съответната долустояща прокуратура, че делото е взето на специален отчет в апелативна прокуратура;
2. 2. да поддържа постоянна връзка с прокурора, който пряко наблюдава делото в долустоящата прокуратура, да упражнява контрол, ръководство и помощ за качествено и срочно приключване на разследването;
3. 3. да изпраща на всеки два месеца информация на отдел “Следствен” при ВКП за хода на разследването;
4. 4. да участва при разглеждане на делото в апелативния съд, освен при обективна невъзможност за това.

Апелативните прокуратури на всяко шестмесечие изпращат на отдел “Следствен” във ВКП обобщена справка за хода на разследването на делата, посочени в чл. 39 и чл. 36, т. 4 и 5.

След като се получи информация за делата, взети на специален отчет в районна, окръжна и апелативна прокуратура, в отдел “Следствен” при ВКП се образува наблюдателно производство, което се възлага на наблюдаващ прокурор. Върху външната корица на наблюдателното производство се отбелязват номерът на делото, в коя прокуратура е образувано, имената на водещите разследването - следовател, дознател, наблюдаващи прокурори от долустоящите прокуратури. Наблюдаващият прокурор от ВКП е длъжен:

1. 1. да уведоми незабавно долустоящите прокуратури, че делото се взема на специален отчет и във ВКП;
2. 2. да поддържа постоянна връзка с наблюдаващите прокурори от долустоящите прокуратури, да упражнява контрол, ръководство и помощ за качественото и срочно разследване;
3. 3. да проверява и се произнася служебно относно законосъобразността на постановленията за прекратяване или спиране на наказателното производство в случаите, когато не е упражнен съдебен контрол или са налице други законови основания.

Националната следствена служба води на специален отчет делата, които отдел “Следствен” при ВКП води на отчет. Окръжните следствени служби водят на специален отчет делата, които районните и окръжните прокуратури водят на отчет.

За взетите на специален отчет полицейски производства съответните директори на РДВР (СДВР) и техните заместници оказват непосредствена организационна помощ на дознателите за срочно и качествено разследване. Те поддържат постоянна връзка с наблюдаващия прокурор от съответната прокуратура.

Предварително производство задължително се образува съгласно чл. 186, ал. 2 НПК в случаите на убийство, транспортни и трудови злополуки със смърт или тежки увреждания на здравето, неестествена или неизяснена смърт, настъпила вследствие на удавяне, обесване, отравяне, падане от височина, изгаряне, при необичайни обстоятелства и необичайни места или друга подобна причина.

В случаи, предвидени в закона, разследващите органи могат да извършват оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване, разпознаване на лица и предмети и разпит на очевидци, когато незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Разследващият орган е длъжен незабавно не по-късно от 24 часа да уведоми прокурора. Предварителното производство се счита за образувано от съставяне на акта за съответното следствено действие. В тези случаи не се допуска съставяне на постановление за отказ от образуване на предварително производство (чл. 191 НПК) и не се прилагат разпоредбите на чл. 192 - 194 НПК.

Не се допуска постановяване на отказ за образуване на предварително производство в случаите на чл. 218б и 218в НК срещу неизвестен извършител.

Преписките по проверките, завършили с мнение за прекратяване, се изпращат за решаване от съответния прокурор.

Независимо от резултатите от работата по установяване и издирване на извършителя на престъплението органите на МВР са длъжни да уведомят следователя или прокурора за конкретно предприетите мерки по издирване на извършителите и за информацията, добита в хода на проверката (чл. 192а, ал. 2 НПК).

Чужди граждани се задържат само когато са извършили престъпление, представляващо голяма обществена опасност.

Органите на предварителното разследване не предприемат следствени действия пряко с лица, които се ползват с имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на Република България, преди да докладват случая във Върховна касационна прокуратура и да получат съответни указания. Независимо от това те извършват неотложните и първоначалните следствени действия и събират всички възможни доказателства, освен тези - пряк източник на които са лицата с имунитет. Сведение дали лицето се ползва с имунитет се иска чрез НСлС или ВКП от управление “Консулско” при Министерство на външните работи.

Прокурорите, следователите и органите на дознанието, в чиито райони се намират гранични и други контролно-пропускателни пунктове (на границата, летището, пристанището, гарата и др.), организират обмяната на информация и взаимодействието със съответните контролни и митнически органи. Те изискват от тях веднага да ги уведомят за всяко констатирано престъпление, бързо да представят необходимите данни и документи, както и да осигурят присъствието на нарушителя.

При неоснователно просрочване на разследването прокурорът, който го наблюдава, сигнализира ръководителя на съответния следовател. Директорът на съответната следствена служба е длъжен да уведоми прокурора за предприетите мерки.

Когато полицейско производство е преобразувано в предварително производство, срокът на предварителното производство се отчита от датата на започване на полицейското производство.

При обединяване на няколко дела в едно срокът на обединеното дело се изчислява от датата на започване на първото производство.

Когато предварителното производство е образувано по отделени материали от друго следствено дело, срокът на новообразуваното дело започва да тече от деня на образуването му.

Когато предварителното производство е образувано в един район и е изпратено по подследственост в друг, не се съставя ново постановление за образуване. Делото в този случай се изпраща след изчерпване на всички следствени действия, свързани с района на образуването му. Срокът на разследването тече от датата, на която делото е образувано.

При възникване на спор за подследственост следователят, при когото се намира делото, отнася спора до наблюдаващия делото прокурор, който упражнява ръководство и надзор за законност.

Обединяването на две или повече предварителни производства в едно се допуска само когато съществува връзка между тях и ако правилното им изясняване налага това (чл. 29, 31, 31а и 32 НПК). Предварителните производства се обединяват с постановление на прокурора, следователя или дознателя, който ще продължи разследването по обединеното дело. Когато обединяването се извършва от следовател или дознател, копие от постановлението се изпраща на прокурор.

Следствените поръчки за чужбина се изпращат на ВКП от съответната прокуратура, в чиято компетентност е следственото дело, след задълбочена проверка на въпросите по предходните членове.

Предварителното производство срещу обвиняем или уличен с неизвестно местоживеене се приключва и решава след събиране на всички необходими доказателства, включително и за мерките, предприети за щателното му издирване в страната. На такова лице задължително се налага ограничение по реда на чл. 153а НПК и се обявява за общодържавно издирване.

Разследването и разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия съгласно чл. 217а, вр. чл. 268, ал. 3 и 4 НПК се извършват, когато:

1. 1. това няма да попречи за разкриването на обективната истина;
2. 2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено;
3. 3. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да уведоми съответния орган;
4. 4. обвиняемият се намира извън пределите на Република България и местоживеенето му не е известно или не може да бъде призован по други причини или редовно е призован, но не е посочил уважителни причини за неявяването си.

Органите на МВР са длъжни да създадат организация за резултатното издирване, намиране и размножаване снимки на лицето, определяне на компетентните издирвателни органи, изготвяне на съобщения до средствата за масова информация и т. н.

Изискването по чл. 207, ал. 2 НПК да се посочи “престъплението, в което се обвинява” означава в постановлението за привличане в качеството на обвиняем:

1. 1. да се укажат времето, мястото, начинът на извършване на престъплението;
2. 2. да се цитират нарушените нормативни разпоредби, а не само посочване на текста от наказателния закон (ако нормата от НК е бланкетна и препраща към други закони - напр. ЗДП, ППЗДП, Закона за митниците и т.н., в диспозитива на постановлението за привличане в качеството на обвиняем се изписва с думи и цифри конкретно нарушената норма от този закон - ЗДП, ППЗДП и т.н.);
3. 3. точно и ясно да се формулират фактическите обстоятелства, които правят деянието наказуемо (или по-тежко наказуемо от предишното привличане) и се конкретизира самото деяние, например: да се посочи видът на телесната повреда, формата на съучастие, отнетото, обсебеното, присвоеното имущество с индивидуалните му особености и неговата стойност.

Обвинение не може да се повдига с постановлението, с което е образувано предварителното производство.

Когато в хода на разследването се установят нови данни за точната стойност на предмета на престъплението или други обстоятелства от значение за квалификацията на деянието, следователят повдига обвинение с ново постановление.

При разпита на обвиняемия специално внимание се обръща на причините и условията, които са способствали за извършване на престъплението, на данните за неговата личност и на онези обстоятелства, които имат значение за определяне формата на вината.

Разпитът на обвиняемия пред съдия се извършва, когато неговите обяснения са от особена важност за правилното решаване на делото (чл. 210, ал. 3 и чл. 277, ал. 1 НПК).

Мерките за неотклонение, съгласно чл. 146 НПК, които могат да се вземат спрямо обвиняеми, са: подписка, гаранция, домашен арест и задържане под стража.

Подписка и парична гаранция се вземат от разследващия орган, респективно от прокурора. Възражението на обвиняемия срещу размера на определената гаранция пред прокурора не спира изпълнението на мярката, освен ако прокурорът или по-горестоящият прокурор разпореди друго. Мерките за неотклонение се вземат с постановление на органи на предварителното производство, изготвено непосредствено след повдигане на обвинението. В него се посочват времето и мястото на издаване, органът, който го издава, делото, трите имена на обвиняемия, престъплението, за което се повдига обвинение, мотивите на така определената мярка. Постановлението се предявява на обвиняемия срещу подпис. При непредставяне на гаранция в определения срок прокурорът може да направи искане пред съда за вземане на мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража (чл. 150, ал. 4 НПК).

Делата, по които е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”, или такава е изменена от прокурор, се вземат на специален отчет от органа на разследването и от наблюдаващата прокуратура. Окръжните прокурори изготвят обобщени ежемесечни справки за хода на делата със задържани лица, които изпращат на съответната апелативна прокуратура. Апелативните прокурори изготвят обобщени справки за апелативния район и периодично изпращат същите на отдел “Следствен” при ВКП.

Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Тази мярка за неотклонение в предварително производство се взема и се контролира от съда по реда на чл. 152а и 152б НПК. Контролът по фактическото изпълнение на мярката се извършва от органите на предварителното разследване.

Други мерки за процесуална принуда са:

1. 1. отстраняване на обвиняемия от длъжност (чл. 154 НПК): а) когато обвинението е за умишлено престъпление от общ характер, извършено във връзка с работата, и има достатъчно основание да се счита, че служебното положение на обвиняемия ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, съдът може да отстрани обвиняемия от длъжност по искане на прокурора; б) първоинстанционният съд в предварителното разследване се произнася еднолично в открито заседание с участие на прокурор, обвиняем и неговия защитник; определението подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок; въззивният съд се произнася в състав от трима съдии в открито заседание с участието на прокурора, обвиняемия и неговия защитник; неявяването на обвиняемия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото; в) когато отпадне нуждата от взетата мярка, в предварителното разследване отстраняването от длъжност се отменя от прокурора или по искане на обвиняемия от съда;
2. 2. настаняване за изследване в психиатрично заведение (чл. 155 НПК): постановява се по искане на прокурора от съответния първоинстанционен съд; съдът се произнася с определение в открито съдебно заседание, в състав от съдия и двама съдебни заседатели; настаняването е за срок не по-дълъг от 30 дни; постановеното определение подлежи на жалба и протест пред съответния въззивен съд в тридневен срок; ако срокът за изследване, определен от съда, се окаже недостатъчен, съдът може да го продължи еднократно с не повече от 30 дни; времето, през което лицето е било настанено в психиатрично заведение, се зачита като задържане под стража;
3. 3. забрана за напускане пределите на Република България (чл. 153а НПК): тази мярка се прилага от прокурора в предварителното разследване при обвинение за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание; задължително се уведомяват ГКПП; по искане на обвиняем за напускане пределите на страната се произнася прокурорът в тридневен срок; отказът му подлежи на обжалване пред съда, който незабавно се произнася с окончателно определение;
4. 4. по съдебен ред и по искане на прокурора за нуждите на наказателнопроцесуалната дейност и за целите на обезпечаване на наказанията глоба и конфискация и на отнемането в полза на държавата по чл. 53 НК се прилагат запор на вещи и възбрана на недвижими имоти на обвиняемия;
5. 5. принудително довеждане (чл. 157 НПК): прилага се по отношение на обвиняеми и свидетели, които, редовно призовани, не се явяват пред орган на предварителното разследване, без уважителни причини за това; обвиняемият и свидетелят могат да бъдат доведени принудително без предварително призоваване, когато са се укрили или нямат постоянно местоживеене.

Органите на предварителното производство при възможност и при наличие на подходящи помещения и при съблюдаване на съответните правила за реда и охраната на задържаните под стража осигуряват среща насаме на задържания обвиняем с неговия защитник.

Присъствието на защитник не освобождава органите на предварителното производство от задълженията им, вкл. по чл. 10, ал. 2, чл. 12, ал. 1, чл. 73, ал. 2 НПК, нито от отговорността им съобразно чл. 201 НПК за своевременно, законосъобразно и успешно извършване на следствените действия с обвиняемия.

В протокола за разпит на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на уличеното лице, заподозрения или обвиняемия отделно изрично се вписва и подписва от свидетеля, че правото му да откаже да свидетелства по чл. 94 НПК му е било разяснено.

При разпит на свидетеля по възможност се изясняват и условията, при които същият е имал възприятия, както и от възможностите му за правилно възприемане на фактите и достоверното им излагане с оглед евентуална проверка (напр. следствен експеримент, експертиза и др.).

Малолетният свидетел се разпитва в присъствието на педагог или психолог, а когато е необходимо, и в присъствието на родителя или настойника. Когато намери това за необходимо, следователят допуска педагога или психолога да присъства и при разпита на непълнолетен свидетел и да му задават въпроси (чл. 99, ал. 3 НПК). Следователят разяснява на малолетния свидетел необходимостта да даде правдиви показания, без да му отправя предупреждение за отговорност (чл. 99, ал. 4 НПК).

Когато съществува обосновано съмнение относно способността на свидетеля с оглед на неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите, които имат значение за делото, и да дава достоверни показания за тях, органът на досъдебното производство задължително назначава съдебно-психиатрична експертиза.

При продължително отсъствие на единствен свидетел извън пределите на страната, когато неговият разпит е наложителен, прокурорът може да спре наказателното производство (чл. 239, ал. 1, т. 3 НПК).

Мерките по чл. 97а, ал. 2 НПК могат да се прилагат заедно или поотделно.

Всяка от взетите мерки се отменя по молба на лицето, по отношение на което е взета и отпадне необходимостта от нея (чл. 97а, ал. 4 НПК).

Постановлението за вземане на мерки за защита на свидетел съобразно чл. 97а, ал. 4 и чл. 180 НПК съдържа:

1. 1. датата, мястото, органа, който го издава, делото, по което се издава, данни за самоличността и идентификационния номер на лицето;
2. 2. кратки мотиви с данни за основанията за вземане на мярката за защита;
3. 3. обстоятелствата, обуславящи избора на конкретните мерки за защита;
4. 4. диспозитив, в който се определят конкретните мерки за защита на свидетеля;
5. 5. подписи на органа на предварителното разследване и на защитения свидетел.

Когато бъде разкрита самоличността на защитен свидетел, постановилият мярката орган я изменя със съгласието на свидетеля в осигуряване на охрана.

Председателят на окръжния съд (Софийски градски) предоставя на съответните органи на МВР специално помещение за техническо оборудване и охрана на защитения свидетел.

Условията и редът за прилагането на мярката за защита на свидетел “Осигуряване на охрана” се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

Искането и разрешението се докладват на министъра на вътрешните работи, който писмено се разпорежда за прилагане на СРС.

В случай на необходимост, когато се налага срокът за използване на СРС да бъде продължен над два месеца, от съответната служба заявител се прави ново мотивирано искане до органа, дал първоначалното разрешение, не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока, като се отразяват причините, налагащи продължаването.

Органите на предварителното производство вземат всички необходими мерки за правилното съхраняване и грижливо опазване на веществените доказателства.

В прокуратурите, следствените служби и поделенията на МВР се съставят и водят книги за контрол и отчет на веществените доказателства.

Ръководителите на прокуратурите, следствените служби и съответните поделения на МВР осигуряват подходящи условия за правилното съхранение и пазене на веществените доказателства: охраняеми паркинги и складове, каси, здраво затварящи се и заключващи се шкафове и др. Те ежегодно проверяват как се съхраняват и отчитат веществените доказателства и вземат мерки за отстраняването на допуснатите слабости.

Специалните разузнавателни средства се използват по отношение на:

1. 1. лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че изготвят, извършват или са извършили тежки престъпления;
2. 2. лица, за чиито действия са получени данни и има основание да се предполага, че се използват от други лица, без да им е известен престъпният характер на извършваната дейност;
3. 3. лица и обекти, свързани с националната сигурност (чл. 12, ал. 1 - 3 ЗСРС).

Специалните разузнавателни средства могат да се използват и за опазване на живота или имуществото на лицата, които са дали писмено съгласие за това (чл. 12, ал. 2 ЗСРС).

В наказателния процес могат да се събират и проверяват по законоустановения ред като ВДС и изготвени преди започване на конкретното наказателно производство информационни носители чрез използване на СРС (по аргумент от чл. 111, ал. 4 и чл. 111а, ал. 3 НПК).

Специалните разузнавателни средства се осигуряват и прилагат единствено от оперативно-техническите служби на МВР (чл. 111 б, ал. 1 НПК).

Съдържанието на информацията, получена като резултат от прилагането на СРС, се записва върху материален носител (чл. 24 ЗСРС).

Органът, направил искането за СРС, писмено уведомява оперативно-техническата служба за прекратяване използването на СРС.

Веществените доказателствени средства се отразяват в протокол при условията и по реда на чл. 111 НПК (чл. 29 ЗСРС).

Органът на предварителното разследване осигурява достъп на експерта до материалите по делото, до обектите за изследване и съдейства при нужда за работата му в архиви и информационни фондове, колекции, складове и пр. с ограничителен пропускателен режим.

При приемане на експертното заключение и преценката за необходимостта от допълнителна или повторна експертиза органите на предварителното производство вземат предвид задълженията по нормативните актове - раздел II от глава осма от НПК, глава осемнадесета “а” от ЗСВ и други подзаконови актове, ако има такива за съответната експертиза, като се следи експертът:

1. 1. да не взема становище по правни въпроси, нито отношение по въпроси, които са извън неговата компетентност;
2. 2. да си служи с точен и ясен език, като изводите са определени, а не уклончиви, да не се обосновават и изразяват с алтернативи, предположения и варианти;
3. 3. да е извършил експертизата лично, без да е привличал други лица като експерти за участие в проверката;
4. 4. да не се позовава на чужди заключения, констатации и изводи;
5. 5. да посочи изрично в заключението си откритите нови материали, които имат значение за делото, но по които не му е била поставена задача.

Допълнителна експертиза се назначава, когато са открити (вкл. от първоначалната експертиза ) нови факти или материали или първоначалното заключение е недостатъчно пълно и ясно. При необходимост допълнителната експертиза може да е комплексна с участие на други експерти.

При необходимост назначилият експертизата орган писмено уведомява ръководителите на министерствата, другите ведомства, общините и научните институти, които са длъжни да осигурят условията за извършване на експертизата, когато предметът на изследването е от тяхна компетентност.

Оглед на местности, помещения, предмети и лица се извършва по дела за транспортни и трудови злополуки, убийства, пожари, изнасилвания, взломни кражби и във всички други случаи, когато това е необходимо за изясняване на обстоятелствата по делото.

Подготовката на огледа обхваща следните по-важни мероприятия: назначаване на охрана на местопроизшествието, вземане на мерки за предотвратяване вредните последици от престъплението, осигуряване на медицинска помощ на пострадалите лица, предприемане на действия за залавяне на престъпника, изграждане на следствени версии, определяне задачите на огледа, осигуряване присъствието на поемни лица, експерти или специалисти - технически помощници и други лица, когато това е необходимо, както и на необходимите технически средства и материали, набелязване тактиката на огледа, обхвата и последователността на огледните действия, обезпечаване безопасни условия за работа и други мероприятия, свързано с конкретната обстановка, както и определяне на трайни ориентири.

Недопустимо е огледът да прерасне в друго следствено действие - например следствен експеримент.

Оглед на лице в предварителното разследване се извършва с писменото му съгласие, а без такова съгласие - с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд. В неотложни случаи, когато това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на предварителното разследване могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът незабавно се представя за одобряване на съдията, но не по-късно от 24 часа. Обстоятелствата по чл.132, ал. 3, предл. второ от НПК трябва да бъдат мотивирани от органа на предварителното разследване и предоставени на съдията за одобряване заедно с протокола за следственото действие в 24-часов срок.

В предварителното разследване претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд.

Претърсването и изземването се извършват след предварителна подготовка, която обхваща: определяне на задача, обект, време и начин на извършване, осигуряване на участващите лица и необходимите технически средства и материали, обезпечаване на охрана и мерки за безопасност и други мероприятия съобразно случая.

Претърсването на компютърни или информационни системи и програмни продукти се извършва с участието на експерт с оглед недопускане промяна, заличаване или повреждане на информацията.

Иззетите предмети, книжа и компютърни информационни системи, в които се съдържат компютърни информационни данни, се предявяват на поемните лица и другите присъстващи. Когато е необходимо, те се опаковат и запечатват на мястото на изземването им. Компютърните информационни данни се изземват чрез запис върху хартиен носител или друг носител. Когато носителят е хартиен, всяка страница се подписва от лицата. В останалите случаи носителят се запечатва с бележка, в която се посочват: извършилият изземването орган, делото, датата и имената на всички присъстващи, които се подписват. Разпечатването на носителя за нуждите на разследването се допуска само с разрешение на прокурора и се извършва в присъствието на поемни лица и специалист - технически помощник.

Извършването на следствен експеримент се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на задачите, уточняване на условията (време, място и др.), определяне на участващите лица, характера и поредността на опитните действия, осигуряване на необходимите технически средства и материали, набелязване на мерки за безопасно извършване на опитните действия, разясняване правата и задълженията на участващите лица и други.

Разпознаването на лица и предмети се предшества от подготовка, която обхваща: определяне на задачите, обекта и субекта на разпознаването, определяне на мястото за провеждане на разпознаването и неговата последователност в системата на другите следствени действия, осигуряване на подходящи обекти (не по-малко от три на брой) за предявяване заедно с обекта на разпознаването, осигуряване на необходимите научно-технически средства, две или повече поемни лица и др.

Разпитът преди разпознаването може и да не е проведен отделно, но задължително следва да съдържа данните по чл. 144 НПК, както и данни за евентуални допълнителни възприятия (например от публикации, предварителни разговори и пр.).

В протокола за следствен експеримент се вписват целта на експеримента, условията и ходът на неговото провеждане, какви варианти и колко пъти са проверени, какви технически средства са използвани, какви резултати са установени и други данни, които имат значение за конкретния случай.

Преценката по чл. 213, ал. 1 НПК, че са извършени всички необходими следствени действия, може да се направи от органите на предварителното производство само след като по делото са приобщени всички материали. Последващо приобщаване на материали по делото (например заключение на експерт, отговор на писмо и пр.) изисква ново предявяване.

Призоваването за предявяване е изрично, писмено или устно, срещу подпис на лицата с отразяване на точното място и време за запознаването с материалите по делото. По изключение призоваването за предявяване може да се извърши по телефон, за което органът на предварителното производство съставя справка. Документите за призоваването се прилагат към предварителното производство.

За запазване на важни веществени доказателства и оригинали от документи могат да се предявят техни копия (фотоалбуми), заверени по съответния ред.

Предварителното разследване се предявява поотделно за всяко от лицата и се изготвят отделни протоколи. Предявяват се всички материали, приложени към делото.

Всяко заключение по предварителното производство започва със заглавието “Заключително постановление”. Под него като подзаглавие се записва “Обвинително постановление”, “Постановление с мнение за прекратяване на наказателното производство” или “Постановление с мнение за спиране на наказателното производство”.

Когато предлага обвиняемият да бъде предаден на съд, органът на предварителното разследване попълва съответната част от картата на обвиняемо лице по образец, съгласуван с НСИ. Върнатата след решаване на делото карта на обвиняемо лице след съответното отразяване на данни в следствения регистър се изпраща на Националния статистически институт, както и във Върховната касационна прокуратура с оглед поддържане на регистър на обвиняеми и осъдени лица.

Когато делото е разделено на новопредвидено основание в чл. 31а - събрани данни за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът взема решение по всяко от отделните производства.

Съгласно чл. 234, ал. 2 НПК прокурорът взема решение в месечен срок от получаване на делото. Когато има основателни причини този срок да не бъде спазен, се прави мотивирано искане до главния прокурор за удължаването му и той може еднократно да го удължи с още два месеца.

Прокурорът не връща повторно делото за допълнително разследване, освен ако основанията за това са възникнали при допълнителното разследване или не са изпълнени дадените указания (чл. 236, ал. 5 НПК).

Когато прокурорът раздели изпратеното му предварително производство, той може да върне всичките или само някои от новообразуваните дела за допълнително разследване (чл. 236, ал. 4 НПК).

В постановлението прокурорът определя срок за допълнително разследване, който за предварителното производство не може да е по-дълъг от два месеца. За бързото производство и за дознанието той не може да е по-дълъг съответно от седем дни и две седмици.

При връщане делото за допълнително разследване прокурорът взема специални мерки за спазване определения срок от разследващия орган, както и за точно изпълнение на дадените указания.

При неизпълнение указанията за допълнително разследване прокурорът уведомява компетентните органи за възбуждане на дисциплинарно производство срещу следователя.

Прокурорът внася обвинителен акт и при проведено разследване в отсъствие на обвиняеми, ако прецени, че са налице условията по чл. 268, ал. 3 НПК.

В обвинителния акт прокурорът кратко и ясно посочва:

1. 1. извършеното от обвиняемия престъпление: време, място, изпълнително деяние, стадии, форма на вината;
2. 2. форма на съучастие, ако има такова, форма на вината,специалната цел, смекчаващите и утежняващите вината обстоятелства за всеки обвиняем;
3. 3. пострадалите лица;
4. 4. размера на причинените вреди - възстановени, обезпечени; при внасяне на обвинителния акт прокурорът трябва да изпълни разпоредбата на чл. 61, ал. 3 НПК - когато вредите от престъплението са предмет на финансов начет, гражданският иск се смята за предявен с внасяне на обвинителния акт, което изрично трябва да се посочи;
5. 5. причините и условията за извършване на престъплението, взетите мерки за отстраняването им;
6. 6. наличието или липсата на основание за прилагане на чл. 53 НК;
7. 7. доказателствените материали, от които се установяват посочените обстоятелства.

В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително се посочват фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в него. Посочването на тези факти и обстоятелства само в диспозитива представлява съществено процесуално нарушение,тъй като липсата на конкретно, точно и ясно обвинение ограничава възможността на обвиняемия да осъществи в пълен обем правата си на защита.

Към обвинителния акт се прилагат материалите, посочени в чл. 235, ал. 4.

Дадените указания в тази глава се прилагат и за производствата по глава двадесета на НПК, доколкото в тях не са предвидени специални правила.

Борбата с противообществените прояви и престъпленията на непълнолетните се осъществява в съответствие със Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, особените правила за непълнолетни по Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, Конвенцията за правата на детето, Правилата на ООН относно минималните стандарти за осъществяване на правосъдие по отношение на непълнолетни лица, както и в съответствие с другите нормативни актове, отнасящи се до социалната защита и борбата срещу противообществените прояви на подрастващите лица.

Във всяка окръжна (Софийска градска) прокуратура и в по-големите районни прокуратури се определя прокурор, който образува наказателните производства за престъпления, извършени от непълнолетни лица, и упражнява ръководство и надзор върху дейността на органите на предварителното производство по тези дела.

За престъпления, извършени от непълнолетни, задължително се образува предварително производство.

Предварителните производства срещу непълнолетни се водят с предимство, като се вземат мерки за приключването им във възможно най-кратък срок.

Непълнолетният свидетел, включително и пострадалият от престъпление, се разпитват в присъствието на педагог или психолог по преценка на следователя или прокурора, а при необходимост - и в присъствието на родителя или попечителя.

Следователят, който разследва предварителното производство срещу непълнолетен, два пъти в месеца докладва материалите по делото на специализирания прокурор и съгласува с него предстоящите процесуални действия. Следствието се предявява в присъствието на родителите или попечителя.

Специализираният прокурор за работа с непълнолетни обвиняеми лица следва да извършва ежемесечно проверки на арестите за непълнолетни с оглед изискванията на чл. 378, ал. 4 НПК.

Прокурорът внася обвинителен акт срещу непълнолетен обвиняем само след като изключи всяка възможност да го освободи от наказателна отговорност с прилагане на възпитателна мярка.

Прокурорът внася предложение в съответния първоинстанционен съд за прекратяване на наказателното производство със споразумение, в което се определя каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите по чл. 64 НК.

В едноличните районни прокуратури правомощията по тази глава се изпълняват от районните прокурори.

След образуването на предварителното производство следователят незабавно:

1. 1. докладва на военноокръжния прокурор за започване на разследването с писмено донесение, а с копие от същото уведомява съответния началник, където служи лицето, срещу което е образувано производството, и изисква да се представят необходимите документи (длъжностни характеристики, характеристични данни, данни за поощрения и наказания и пр.);
2. 2. съобразно чл. 395 НПК приема с постановление следствените действия, извършени от невоенен орган при спазване на процесуалните изисквания; 3.съставя план за разследване съобразно методиката за разследване на съответния вид престъпление и указанията на прокурора.

Срокът за разследване по чл. 222 НПК започва от деня на образуване на предварителното производство.

Военноокръжният прокурор или съответният заместник разпределят делата съобразно квалификацията, специализацията и натовареността на следователите.

Ежемесечно в определен от военноокръжния прокурор ден се провежда съвещание с участието на всички следователи под ръководството на заместник военноокръжния прокурор по следствения надзор, на което се разглеждат въпроси, свързани с качеството и срочността на разследването.

Във военноокръжните прокуратури се водят на специален отчет и делата:

1. 1. за престъпления, осъществени от лица на длъжност командир на самостоятелен батальон, командир на полк, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, както и на длъжност началник на РПУ и директор на РДВР, на по-горна и съответстващи на тях;
2. 2. за престъпления, касаещи извращения в поделенията (чл. 127, ал. 3, чл. 379а НПК) и полицейско насилие (чл. 131 вр. чл. 129 или вр. чл. 128, чл. 142а, др. НПК);
3. 3. за престъпления против собствеността с предмет взривни вещества, оръжие и боеприпаси, както и големи размери ГСМ и други материални средства на поделенията на МО, МВР и държавния резерв;
4. 4. за престъпления, свързани с наркотични вещества и техни аналози (чл. 242, 354а, 354б НПК);
5. 5. образувани по повод неестествена смърт на лица от категориите по чл. 388 НПК.

Във военноапелативна прокуратура се водят на специален отчет делата:

1. 1. за престъпления по глава втора, раздел I;
2. 2. за престъпления, осъществени от лица на длъжност командир на корпус, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, на длъжност в Генералния щаб на БА, от лица на длъжност в национална служба на МВР, на по-горна длъжност и съответстващи на тях, на длъжност в съответните министерства;
3. 3. за престъпления, свързани с използването на специални разузнавателни средства и защитата на класифицираната информация.

Разследването по дела на специален отчет се извършва в най-кратки срокове. За резултатите от проведените следствени действия и за предстоящите следствени действия следователят докладва ежеседмично на наблюдаващия прокурор.

За всяко получено съобщение за престъпление от общ характер и посетено местопроизшествие дежурният следовател незабавно докладва на дежурния прокурор, който уведомява военноокръжния прокурор. Военноокръжният прокурор преценява дали местопроизшествието да бъде посетено и от прокурор.

В района на частта огледът и освидетелстването се извършават в присъствието на най-близкия началник или упълномощено от него лице, като за поемни лица се поканват военнослужещи. Военният следовател е независим от военните органи съгласно чл. 113, ал. 2 от Закона за съдебната власт.

Когато спрямо обвиняемия бъде взета мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”, военният следовател или военният прокурор, ако това не е сторено от съда, изпраща на съответния началник препис от постановлението или определението за временно отстраняване от длъжност съобразно Закона за отбраната и въоръжените сили или Закона за МВР, докато тези мерки за неотклонение бъдат заменени с по-леки.

След допълнително разследване се съставя заключително постановление съобразно изискванията на чл. 219 и 220 НПК.

Когато военният следовател е приключил следствието за най-тежкото престъпление и продължава разследването за по-леките престъпления в отделно следствено дело, следва да докладва на военноокръжния прокурор съгласно раздел I на тази глава.

По писмено нареждане на командира на полка, на по-горния началник, съответстващите на тях по длъжност, командира на самостоятелен или временно отделно действащ батальон, на директора на РДВР, на началника на сектор в МВР, по-горните и съответстващи на тях започва военно-полицейско производство за престъпления по чл. 372, ал. 1, чл. 373 във връзка с чл. 372, ал. 1, чл. 374, 375, 378, 379, 380, чл. 387, ал. 1 и 3, предложение първо, чл. 388, ал. 1, чл. 389, ал. 1 и 2, чл. 390 във връзка с чл. 389, ал. 1 и 2, чл. 391, ал. 1 и 2, чл. 392, ал. 1 и чл. 395 НК. За започналото производство се уведомява военният прокурор с препис от нареждането.

При писмено предложение на военния прокурор началникът е длъжен да нареди извършване на военно-полицейско производство.

Връчването на призовки, съобщения и книжа на лицата по чл. 388 НПК се извършва чрез съответното поделение или учреждение.

Дознателите осъществяват разследването при спазване на всички изисквания на НК и НПК и свързаните с тях нормативни актове.

Полицейско производство се провежда в следните случаи:

1. 1. за престъпления по чл.: 117, 120, 121, 125, 126, 127, 128, 129, 131, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 6 - т. 12, 131, ал. 2, т. 3, т. 4, 132, ал. 1, т. 1, 133, 135, 136 - 141, 144, ал. 2 и ал. 3, 149 - 151 (без 149, ал. 5), 153 - 159, 159а, 168, 169а-в, 170, ал. 2 и ал. 3, 171, ал. 1, т. 2 и т. 3, 171, ал. 2, 172, ал. 1, 172а, 174, 174а, 176 - 181, 182, ал. 1, 184 - 186, 187 - 193, 194 - 197 (без 196а), 198, 200, 206, ал. 1, 2, 3 и 5, 207, 208, 209 - 211, 212б, 213, 213а (без ал. 3 и 4), 214 (без ал. 2), 214а, 215, 216, 217, 225, 226, 227, 227а, 228 - 239, 242, 242а, 251, 269 - 280, 286 - 300 (без чл. 287а), 308 - 319, 322 - 329, 330 - 339 (без чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333 и чл. 334), 343, ал. 1, буква “а”, 343а - 348, 349, ал. 1, 350, ал. 1, 349а, 350, ал. 1, 351, 352 - 354, 354а, ал. 5, 354в, ал. 1, 355, 356, 356а-д, 356й, 361 - 368, 368а - 368ж, 369 - 379 НК;
2. 2. когато са налице основанията на чл. 408б, ал. 2 НПК, в т.ч. и в случаите, когато престъпленията са извършени от чужди граждани и лица с психически и физически недостатъци, които им пречат да се защитават сами и не са включени в категорията престъпления по чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК, за които е задължително предварително производство (чл. 171, ал. 1, т. 2 НПК);
3. 3. когато деянията са извършени от непълнолетни и са налице условията по чл. 408б, ал. 2, т. 1 - 4 НПК, прилага се разпоредбата на чл. 377 НПК - задължително се образува предварително производство от следовател със специална подготовка за работа с непълнолетни.

Не се извършва полицейско производство:

1. 1. за престъпления от общ характер, подсъдни на окръжния (Софийския градски) съд като първа инстанция съгласно чл. 28, ал. 2 НПК;
2. 2. за някои престъпления от общ характер, които са подсъдни на районен съд като първа инстанция и за които е задължително провеждане на предварително производство, изрично посочени в чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК;
3. 3. за престъпления, извършени в чужбина;
4. 4. за лица, извършили престъпления, ползващи се с имунитет, и членове на Министерския съвет;
5. 5. когато деецът е извършил с едно деяние две престъпления в идеална съвкупност, за едното от които е задължително провеждането на предварително производство;
6. 6. за престъпления, извършени от непълнолетни лица;
7. 7. за престъпления, извършени от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, освен при условията на чл. 408б, ал. 2 НПК;
8. 8. за престъпления, извършени от чужди граждани.

Изключения от принципа за задължително образуване на предварително производство, при които НПК допуска започване на полицейско производство, са: при наличие основанията по чл. 408б, ал. 2 НПК, когато престъпленията са извършени от чужди граждани и лица с физически и психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, и не са налице условията на чл. 171, ал. 1, т. 1 НПК, може да се образува бързо полицейско производство.

Когато още към момента на получаване на съобщението за извършено престъпление е ясно, че са налице основания за образуване на предварително производство или случаят представлява фактическа и правна сложност, незабавно следва да се уведоми прокурорът и материалите да се изпращат по компетентност.

Не се започва полицейско производство за престъпления, за които наказателното производство се възбужда по тъжба на пострадалия (престъпления от частен характер), изрично посочени в особените разпоредби на НК - чл. 161, 175, 218в, 193а, 348а, както и за които са налице условията за налагане на глоба по административен ред - чл. 218б, ал. 1 по реда на чл. 424 НК.

Полицейското производство, макар и за деяния от частен характер, започнало по молба на пострадалия до прокуратурата, не може да се прекрати по негово искане, освен в случаите на чл. 21, ал. 1, т. 2,3 и 8 НПК.

В случаите, когато не се налага извършване на неотложни следствени действия, за да се направи извод за наличие на достатъчно данни за започване на дознание, се извършва проверка по реда на ЗМВР или със способите по чл. 119 от Закона за съдебната власт. Проверката по чл. 119 ЗСВ може да бъде разпоредена само от прокурора.

Прокурорите са длъжни да осигуряват изпълнението на задълженията по чл. 299 от дознателя с цел предотвратяване връщане на делата за доразследване.

Изключение от общите правила е възможността разпит на свидетели да не се провежда от дознателя (чл. 409, ал. 4 НПК). Нормата е ограничителна и съдържа две предпоставки:

1. 1. прилага се само при бързото полицейско производство;
2. 2. изисква се изрично съгласие на прокурора.

Спрямо уличени лица вземането на мярка за неотклонение не е задължително освен в случаите по чл. 153, ал. 1 НПК - когато уличеният не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това. Уведомяването може да е устно или писмено.

При наличие на основанията, предвидени в НПК за вземане на мярка за неотклонение “задържане под стража” или “домашен арест”, както и всяка друга мярка на процесуална принуда съгласно чл. 146 НПК, по искане на дознателя и решение на прокурора се предприемат действия за прилагане на общите правила, отнасящи се за обвиняемите лица.

По полицейското производство са приложими и всички други мерки на процесуална принуда, уредени в глава десета на НПК - отстраняване на уличения от длъжност; настаняване за изследване в психиатрично заведение; мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата; принудително довеждане - по аргумент от препращащата норма на чл. 414 НПК.

Прокурорът преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал.1, т. 1 и 2 НПК - чл. 411, ал. 1, т. 7, предложение първо НПК:

1. 1. за престъпления от общ характер, които са подсъдни като първа инстанция на окръжен (Софийски градски) съд - чл. 28, ал. 2 НПК;
2. 2. за престъпления, подсъдни като първа инстанция на районен съд по чл. 122, 134, 142, 142а, 143, 143а, 152, 162 - 167, 169, 201 - 205, 212, 212а, 220 - 223, 227б - 227е, 240, 282 - 285, 304 - 307, 320, 339а и чл. 343, ал. 1, буква “б” и ал. 3, буква “а” от Наказателния кодекс;
3. 3. за престъпления, извършени от: а) непълнолетни; б) чужди граждани и от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами, освен ако не са налице основанията по чл. 408б НПК за започване на бързо полицейско производство; в) за престъпления, извършени в чужбина, ако постоянното местоживеене на извършителя е от съответния съдебен регион (чл. 34, ал. 1, т. 1 НПК).

Прокурорът изготвя мотивирано постановление за изпращане по компетентност полицейското производство на съответната окръжна (Софийска градска) прокуратура, когато това се налага с оглед приетата за установена фактическа обстановка, респ. обстоятелствата, които обективират правна квалификация за престъпления, подсъдни като първа инстанция на окръжен (Софийски градски) съд, респ. от компетентност на окръжна прокуратура (Софийска градска прокуратура), съгласно чл. 28, ал. 2 НПК - престъпления по чл. 95 - 110, 115, 116, 118, 119, 123, 124, 131, ал. 2, т. 1 и 2, 149, ал. 5, 152, ал. 4, 196а, 199, 203, 206, ал. 4, 212, ал. 5, 213а, ал. 3 и 4, 214, 224, 225б, 225в, 243 - 250, 252 - 260, 278 - 278в, 282 - 283б, 287а, 301 - 307а, 319а - 319е, 321, 321а, 330, ал. 2 и 3, 333, 334, 340 - 342, 343, ал. 1, буква “в” и ал. 2, буква “б”, 349, ал. 2 и 3, 350, ал. 2, 354а, ал. 1 и 2, 354б, 354в, ал. 2 - 4, 356е - 356и, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс, и изпраща материалите по преписката на компетентната окръжна (Софийска градска) прокуратура.

Освобождаването от наказателна отговорност по чл. 78а НК не се извършва с акт на прокурора. Ако той установи, че са налице обстоятелства по чл. 78а НК, е длъжен да внесе делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което прави предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При решаване на въпроса за освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК прокурорът се съобразява и със следното:

1. 1. при наличие на обстоятелствата за такова освобождаване той е длъжен да внесе делото в първоинстанционния съд с мотивирано постановление за това;
2. 2. за освобождаване от наказателна отговорност на това основание не може да се прави споразумение между прокурора и обвиняемия и ако такова се направи, то не може да се утвърди от съда;
3. 3. при налагане на административното наказание се прилагат правилата на ЗАНН, поради което не може да се прави кумулация между този вид наказания с наказания за други осъждания.

За гледане на делото се призовават обвиняемият и прокурорът. Въпреки че неявяването на прокурора не е пречка за гледане на делото, е необходимо участието му, като се има предвид разпоредбата на чл. 114а, ал. 2 НПК, съгласно която в съдебното производство могат да се събират нови доказателства.

Решението на съда подлежи на жалба и протест по реда на глава петнадесета от НПК, поради което прокурорът служебно следи за постановяването му и го протестира в петнадесетдневен срок от датата на постановяването му.

Съгласно чл. 414е НПК делото може да бъде възобновено по предложение на окръжния прокурор по реда и в сроковете, определени в ЗАНН, което правомощие при наличие на основание следва да се упражни.

Когато одобри постигнатото от прокурора и защитника споразумение, с което подсъдимият е съгласен, съдът прекратява наказателното производство. Последиците от прекратяването са както при прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание при наличие на общите прекратителни основания по чл. 21, ал. 1, т. 2 - 8 НПК: прекратяват се процесуалните отношения, процесуалната среда, преустановява дейността си презумпцията за невиновност, субектите губят процесуалното си качество, слага се край на наказателно-процесуалната дейност.

Материално-правни предпоставки за оформяне на споразумение са:

1. 1. процесното деяние, за което се постига споразумение, да не е тежко умишлено престъпление (наказуемо по закон с повече от 5 години лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна - чл. 93, т. 7 НК) по глави първа, втора, осма, единадесета, дванадесета, тринадесета и четиринадесета от особената част на наказателния закон (престъпления против Републиката, против личността, против дейността на държавните органи и обществените организации, против отбранителната способност на Републиката, против мира и човечеството, както и общоопасни престъпления и военни престъпления), а също и за престъпления по чл. 199, 213а, 214 и чл. 242, ал. 2 и 3 НК (квалифициран състав на грабеж, изнудване, митническа контрабанда с наркотични вещества);
2. 2. обезщетяване в пълен размер на нанесените с престъплението имуществени вреди, за което се оформя споразумение, при което: а) размерът на вредите се определя към момента на произнасяне на съда с определението по чл. 414з, ал. 9 НПК; б) органите на предварителното разследване имат задължение да установят размера на вредите; в) при нужда за целта се назначава вещо лице, което се произнася в тази насока; г) възстановяването е налице, когато в патримониума на пострадалия са внесени отнетите имущества или тяхната парична равностойност; д) за обезщетяване могат да се използват всички възможни форми, като предаване на дадени имущества на отговорно пазене, внасяне на определени суми на депозит и т.н.

Процесуални предпоставки за изготвяне на споразумение са:

1. 1. изготвеното споразумение за прекратяване на наказателното производство; то следва да се състави в писмена форма и да съдържа съгласие по следните въпроси: има ли извършено деяние, извършено ли е то от обвиняемия и извършено ли е виновно, съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон; какъв да бъде видът и размерът на наказанието; какъв да бъде първоначалният режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, когато не се прилага чл. 66 НК; на кого да се възложи възпитателната работа в случаите на условно осъждане; каква възпитателна мярка да се наложи на непълнолетния обвиняем в случаите на чл. 64, ал. 1 НК; какво да стане с веществените доказателства, когато не са необходими за нуждите на наказателното производство по отношение на други лица или други престъпления, и на кого да се възложат разноските по делото;
2. 2. споразумението да е подписано от прокурора и защитника; обвиняемият или уличеният подписва споразумението, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред;
3. 3. когато производството е срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията;
4. 4. в заседанието на съда по чл. 414з, ал. 3 НПК правораздавателният орган може да изслуша пострадалия по свой почин, т.е. по свое усмотрение; изслушването в този момент не предполага разпит на пострадалия, в хода на който той да даде свидетелски показания в защита на свои права и законни интереси; в посочената хипотеза не се допуска първоначално конституиране на пострадалия като граждански ищец или частен обвинител;
5. 5. когато споразумението се одобрява в съдебното заседание по дело от общ характер, образувано по обвинителен акт на прокурор, е необходимо съгласието на всички страни;
6. 6. искане на прокурора до съответния първоинстанционен съд, отразено в постановление;
7. 7. споразумението се внася от прокурора в съответния първоинстанционен съд незабавно след изготвянето му, заедно с делото;
8. 8. производството по глава двадесета, раздел V от НПК предвижда задължително участие на защитник извън общата хипотеза на задължителна защита по чл. 70, ал. 1 НПК; ако обвиняемият няма защитник и не си упълномощи такъв, прокурорът може да иска от съда да му назначи; защитникът има особеното процесуално право да предложи на прокурора споразумение (да се състави споразумение или да се съгласува изготвен вече проект);
9. 9. когато споразумението е за деяние, извършено при условията на чл. 68, ал. 2 НК (извършено в изпитателния срок по чл. 66 НК непредпазливо престъпление), отложеното наказание не се изтърпява - за разлика от общото правило по чл. 68, ал. 2 НК, според което съдът преценява дали да не се изтърпи отложеното наказание, цялостно или частично.

Тази инструкция се издава на основание чл. 111, ал. 3, чл. 122, ал. 5, т. 4 и 8 ЗСВ и чл. 23, т. 2 и 11 ЗМВР и чл. 35, ал. 1, т. 26 ЗОВСРБ.

Инструкцията се прилага и по всички заварени производства и отменя предишните окръжни, указания и др. на ВКП, НСлС и МВР, които й противоречат. Директор на Националната следствена служба: А. Александров