(1) За да бъдат одобрени от НВМС, предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет, за които не се прилагат изискванията на Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци, трябва да отговарят на следните изисквания:
- 1. да се използват само за обезвреждане на трупове на домашни любимци или на материали по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1;
- 2. да се използват само за обезвреждане на материали от този животновъден обект - в случай, че се намират на територията на животновъден обект;
- 3. да отговарят на изискванията по чл. 20, 21, 23 и 24.
(2) Когато предприятията за изгаряне или съвместно изгаряне с малък капацитет се използват за обезвреждане на странични продукти от животински произход, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2, те се разполагат върху терен, който се оттича лесно.
(3) Не се допускат селскостопански животни до предприятията, до страничните продукти от животински произход, които ще бъдат изгаряни, или пепелта, получена в резултат от изгарянето на животинските странични продукти.
(4) Когато предприятие за изгаряне с малък капацитет е разположено на територията на животновъден обект:
- 1. се осигурява физическа преграда между предприятието и селскостопанските животни, тяхната храна и постеля, а когато е необходимо - подходящи ограждения;
- 2. оборудването му се използва само за функционирането на предприятието, като то не се използва другаде в животновъдния обект;
- 3. работниците сменят горното си облекло и обувките си всеки път, когато имат контакт със селскостопански животни или с храната за тях.
(5) Страничните животински продукти или получената от тях пепел се етикетират и съхраняват в затворени помещения.
(6) Работещите в предприятието проверяват, дали животинските странични продукти са изгорени така, че да са напълно редуцирани до пепел, която се унищожава чрез загробване в одобрена площадка за загробване.
(7) Животинските странични продукти, които не са напълно изгорени, не се загробват, а се изгарят повторно или се унищожават по друг начин съгласно изискванията на тази наредба.
(8) Всяко предприятие за изгаряне с малък капацитет се оборудва с устройство за последващо изгаряне.
(9) Собственикът на предприятието води дневник, който съдържа информация за:
- 1. количеството и категорията на животинските странични продукти;
- 2. вида на животните, от които са получени продуктите;
- 3. датата, на която се извършва изгарянето на продуктите.
(10) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки най-малко един път годишно, за да се установи дали се спазват изискванията по тази наредба.