(1) Технологичният план на преработвателните предприятия от категория 1 и 2 трябва да осигурява пълното разделяне на материали от категория 1 от материали от категория 2 от приемането на суровината до експедицията на получения преработен продукт.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши временното използване на преработвателно предприятие от категория 2 за преработката на материали от категория 1 при възникване и разпространение на заразни болести или други извънредни обстоятелства, които да доведат до недостиг на капацитет в преработвателно предприятие от категория 1.
(3) В случаите по ал. 2 ветеринарният лекар, контролиращ предприятието, инспектира отново помещенията преди отново да се използват за преработка на материали от категория 2, за което съставя протокол.
(4) За всеки отделен метод на преработка се определят критични контролни точки (ККТ), определящи степента на прилаганата преработка.
(5) Критичните контролни точки могат да включват:
- 1. размера на парчетата суровина;
- 2. температурата, която трябва да се достигне в процеса на термична обработка;
- 3. налягането, прилагано върху суровината;
- 4. времетраене на процеса на термична обработка или скоростта на подаване в една непрекъсната система.
(6) За всяка практически приложима критична контролна точка се определят минимални задължителни технологични стандарти на процеса.
(7) Документацията на системата за анализ на опасностите и критичните контролни точки се съхранява в продължение най-малко на две години, за да се докаже, че за всяка отделна критична контролна точка са били изпълнени минималните задължителни технологични показатели.
(8) За непрекъснато следене на условията на преработка се използват калибрирани манометри и записващи устройства.
(9) Материал, за който съществува вероятност да не е преминал определената термична обработка, преминава отново през цялата технологична верига на термична обработка или се събира и преработва отново.