Наредба № 35 от 17 октомври 2006 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници

(1) С наредбата се определят структурата и елементите на собствения капитал на инвестиционните посредници по чл. 54, ал. 5 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) и изискванията за капиталовата им адекватност и осигуряване на тяхната ликвидност и платежоспособност, както и начините и методите за изчисляване на капиталовите изисквания.

(2) С наредбата се определят и надзорът на консолидирана основа върху дейността на инвестиционните посредници, групите, финансовите холдинги и финансовите холдинги със смесена дейност, както и обменът на информация и сътрудничеството във връзка с осъществявания надзор.

(3) Разпоредбите на тази наредба не се прилагат за:

1. 1. кредитните институции;
2. 2. юридическите лица, които извършват сделки за собствена сметка на пазарите на финансови фючърси, опции или други деривативни инструменти или сделки на паричния пазар с единствена цел да хеджират позиции на пазарите на деривативни инструменти, или които извършват сделки за сметка на други участници на тези пазари, които са гарантирани от клирингови участници на същите пазари, когато отговорността за изпълнение на договорите, сключени с юридическото лице, е поета от клиринговите членове на същите пазари;
3. 3. инвестиционните посредници, които извършват инвестиционни услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1 и/или 5 ЗППЦК и не държат пари и ценни книжа на клиенти и за които по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти.

(1) В началния капитал по чл. 2 се включват паричните вноски и стойността на извършените непарични вноски (апорт) с предмет:

1. 1. акции и облигации, допуснати до търговия на регулиран пазар, които имат пазарна цена;
2. 2. вещни права върху движими и недвижими вещи или права върху нематериални обекти, пряко свързани с дейностите и услугите по чл. 54, ал. 2 и 3 ЗППЦК.

(2) Стойността на правата по ал. 1, т. 2 не може да надвишава 20 % от минималния размер на капитала по чл. 4.

(1) Инвестиционен посредник, който извършва една или повече от инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 1, 2 и 4 ЗППЦК и държи пари и/или ценни книжа на клиенти, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 250 000 лв., при условие че не извършва инвестиционните услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6.

(2) Инвестиционен посредник, който предоставя инвестиционни услуги по чл. 54, ал. 2, т. 2 ЗППЦК, може да държи пари и/или ценни книжа за собствена сметка, когато:

1. 1. позициите са възникнали като резултат от невъзможността на инвестиционния посредник да изпълни поръчките точно;
2. 2. общата пазарна стойност на тези позиции не може да надвишава 15 % от стойността на началния му капитал;
3. 3. инвестиционният посредник отговаря на изискванията по чл. 19, 21, 23 и глава девета;
4. 4. позициите имат непредвиден и временен характер и са държани само за времето, което се изисква за приключване на сделката.

(3) Държането на позиции в инвестиционния портфейл в ценни книжа с цел инвестиране на собствения капитал не се счита за търговия по отношение на услугите по ал. 1 и чл. 5.

(4) Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционни услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 1 500 000 лв.

(5) Инвестиционен посредник, който не извършва инвестиционни услуги и дейности по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК и не държи пари и ценни книжа на клиенти, трябва да разполага с начален капитал в размер не по-малък от 100 000 лв.

(1) Инвестиционен посредник, който извършва инвестиционни услуги по чл. 54, ал. 2, т. 1 и/или 5 ЗППЦК и не държи пари и ценни книжа на клиенти и за които по тази причина не могат да възникнат задължения към клиенти, трябва да отговаря на едно от следните изисквания:

1. 1. да разполага с начален капитал в размер не по-малко от 100 000 лв.;
2. 2. да има застраховка “Професионална отговорност”, валидна за цялата територия на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на задълженията му, свързани с неговата дейност като инвестиционен посредник; минималната застрахователна сума на застраховката е в размер на левовата равностойност на 1 000 000 евро за всяко застрахователно събитие и левовата равностойност на 1 500 000 евро за всички застрахователни събития за една година;
3. 3. комбинация от изискванията, посочени в т. 1 и 2, по начин, който да осигурява ниво на покритие, аналогично на това по т. 1 или 2.

(2) Застраховката по ал. 1, т. 2 трябва да покрива и отговорността за вреди, причинени от виновно неизпълнение на задълженията на лицата, които работят по договор с инвестиционния посредник, при или по повод извършването на дейността по ал. 1.

(3) Инвестиционният посредник по aл. 1 уведомява комисията за всички промени в обстоятелствата, свързани със застраховката, в 7-дневен срок от настъпването им.

(1) Собственият капитал на инвестиционния посредник на неконсолидирана основа се определя като сума от стойността на първичния капитал и стойността на допълнителния капитал.

(2) Първичният капитал се образува от сумата на елементите по т. 1 - 9, намален със сумите по ал. 3, както следва:

1. 1. записаният и внесен от акционерите или други притежатели на дялове капитал;
2. 2. премийните резерви, с изключение на резервите за преференциални акции с натрупващ се дивидент;
3. 3. задължителните резерви съгласно чл. 57, ал. 1 ЗППЦК;
4. 4. резервите, формирани съгласно устава на дружеството;
5. 5. други резерви ;
6. 6. неразпределената печалба от минали години, намалена с всички очаквани данъци или дивиденти;
7. 7. загубата от минали години, като първичният капитал се намалява с нейната стойност;
8. 8. печалбата от текущия период на инвестиционния посредник съгласно междинен финансов отчет, ако отчетът е заверен от регистриран одитор, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти;
9. 9. резервите за общ риск.

(3) Първичният капитал се намалява със:

1. 1. балансовата стойност на нетекущите нематериални активи;
2. 2. съществените загуби от текущия период;
3. 3. балансовата стойност на притежаваните от инвестиционния посредник собствени акции.

(4) Инвестиционен посредник, инициатор на секюритизация, не включва в елементите по ал. 2, т. 3 - 7 печалбите от капитализацията на бъдещите приходи от секюритизирани позиции, представляващи подобрение на кредитното качество на секюритизиращите позиции.

(5) Ако инвестиционен посредник включва в първичния капитал печалбата от текущия период по ал. 2, т. 8 и в следващ отчетен период приключи на загуба или с по-малка печалба, за този и за следващите периоди той не включва стойността по ал. 2, т. 8 в първичния капитал.

(1) Допълнителният капитал се образува от сумата на елементите по т. 1 - 4, намален със сумата на елементите по ал. 5, както следва:

1. 1. резерви от преоценка на нетекущи материални активи;
2. 2. други елементи от собствения капитал, които независимо от тяхната правна или счетоводна квалификация отговарят на следните условия: а) изцяло са на разположение на инвестиционния посредник за покриване на рисковете от обичайната дейност преди приключване на финансовата година и формиране на приходите и капиталовите загуби; б) отразени са в счетоводните регистри на инвестиционния посредник; в) тяхната стойност е определена от управителния орган на инвестиционния посредник и потвърдена от регистриран одитор; г) Комисията за финансов надзор, наричана по-нататък “комисията”, е уведомена и упражнява надзор върху тях;
3. 3. ценни книжа с неопределена дюрация и други инструменти, когато отговарят на следните условия: а) получените средства не могат да бъдат върнати по искане на лицето, което ги е предоставило, и връщането не може да се извърши без писмено разрешение от заместник-председателя на комисията, ръководещ управление “Надзор на инвестиционната дейност”, наричан по-нататък “заместник-председателя”; б) условията по дълговото споразумение дават възможност на инвестиционния посредник да отсрочи плащането на лихвите по дълга; в) претенциите на заемодателя по дълговото споразумение срещу инвестиционния посредник се изпълняват след удовлетворяване на претенциите на всички други кредитори; г) условията на емисията ценни книжа, уредени в договора, са такива, че стойността на главницата и дължимите лихви позволяват на инвестиционния посредник да покрие загубите си и да продължи да извършва обичайната си дейност; д) сумите по тях са изцяло внесени;
4. 4. преференциални акции с натрупващ се дивидент и сумите, привлечени като подчинен дълг, ако е предвидено, че в случай на ликвидация или несъстоятелност вземанията по тях се удовлетворяват след вземанията на всички останали кредитори.

(2) За инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, положителните стойности, получени в резултат на изчисленията по т. 4, раздел I от приложение № 5, се признават като други елементи по ал. 1, т. 2 до размера на 0,6 % от стойността на рисковопретеглените експозиции, изчислени съгласно глава дванадесета, раздел II. При изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции не се включват стойностите, изчислявани за секюритизиращи позиции, на които е приписано рисково тегло равно на 1250 %.

(3) Подчиненият дълг по ал. 1, т. 4 трябва да отговаря на следните допълнителни условия:

1. 1. средствата са изцяло внесени;
2. 2. първоначално договореният срок на падеж е не по-кратък от 5 години; в случай че падежът на подчинения дълг не е фиксиран, подчиненият дълг може да стане изискуем с 5-годишно предизвестие освен ако връщането му се извършва с разрешение на заместник-председателя; заместник-председателят може да разреши предсрочно връщане, в случай че е отправено искане от заемодателя и това няма да се отрази на платежоспособността на инвестиционния посредник;
3. 3. дълговото споразумение не включва клаузи за връщане на дълга преди настъпване на уговорения падеж, освен в случаите на ликвидация на инвестиционния посредник;
4. 4. през последните 5 години до падежа размерът на подчинения дълг се включва в допълнителния капитал с намаление от 20 % годишно, а след падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал.

(4) Позициите по ал.1, т. 2 - 4 могат да се включат в собствения капитал, след като инвестиционният посредник получи от заместник-председателя разрешение по реда на чл. 154.

(5) Допълнителният капитал на инвестиционния посредник се намалява с балансовата стойност на:

1. 1. дяловото участие на инвестиционния посредник в други инвестиционни посредници и финансови институции, когато стойността на дяловото участие представлява повече от 10 % от капитала му;
2. 2. сумите, предоставени като подчинен дълг по ал. 3 и други инструменти по ал. 1, т. 2 и 3 на инвестиционни посредници и финансови институции, в които инвестиционният посредник има дялово участие, надхвърлящо 10 % от капитала му за всеки отделен случай;
3. 3. общата стойност на дяловото участие на инвестиционния посредник в други инвестиционни посредници и финансови институции, когато стойността на дяловото участие представлява до 10 % от капитала му и сумите, предоставени като подчинен дълг по ал. 3 и други инструменти по ал. 1, т. 2 и 3 на други инвестиционни посредници и финансови институции, извън тези по т. 1 и 2 от тази разпоредба, надвишават 10 % от собствения капитал на инвестиционния посредник, като сумите, предоставени като подчинен дълг и други инструменти, се изчисляват преди намаляване на капитала по тази алинея;
4. 4. участието на инвестиционния посредник в застрахователи, презастрахователи и застрахователни холдинги, получили лиценз за извършване на дейност съгласно законодателството на Европейския съюз, както и предоставените от него суми, включени в собствения им капитал;
5. 5. отрицателната стойност, получена в резултат на изчислението съгласно т. 4, раздел I от приложение № 5, и стойността на очакваните загуби, изчислена съгласно т. 3.4 и 3.5, раздел I от приложение № 5, когато инвестиционният посредник изчислява стойността на рисковопретеглените си експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II;
6. 6. стойността на експозицията за секюритизиращи позиции, на които съгласно т. 6 от приложение № 7 е приписано рисково тегло 1250 %, изчислено по метод, посочен в същото приложение.

(6) За допълнителния капитал по ал. 1, т. 1 - 4 се прилагат следните ограничения:

1. 1. общата стойност на допълнителния капитал по ал. 1, т. 1 - 4 не може да превишава стойността на първичния капитал;
2. 2. допълнителният капитал по ал. 1, т. 4 не може да превишава 50 % от първичния капитал.

(7) След прилагане на ограниченията по ал. 6 половината от сумата по ал. 5 се изважда от първичния капитал, а другата половина се изважда от допълнителния капитал по ал. 1, т. 1 - 4. Ако половината от сумата по ал. 5 е по-голяма от сумата по ал. 1, т. 1 - 4, превишението се изважда от първичния капитал. Стойността по ал. 5, т. 6 не се изважда, освен ако не е била включена при изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за целите по чл. 21 съгласно т. 6 от приложение № 7.

(8) При изчисляване на собствения капитал съгласно чл. 6 и ал. 1 - 7 за целите на глава девета не се вземат предвид позициите по ал. 5, т. 5 и 6 и ал. 2.

(9) Инвестиционният посредник може да превиши ограниченията, определени в ал. 6, само временно, в изключителни случаи и след получаване на разрешение от заместник-председателя.

(10) Когато дяловото участие на инвестиционен посредник в друг инвестиционен посредник, финансова институция, застраховател, презастраховател или застрахователен холдинг е притежавано временно с цел оказване на временна финансова помощ във връзка с преобразуване или оздравяване на лицето, с разрешение на заместник-председателя собственият му капитал може да не се намалява с позициите по ал. 5, т. 1 - 4.

(11) В собствения капитал на инвестиционните посредници публични дружества не се включват получените гаранции от национални правителства и местни органи.

(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник, който е задължен да спазва изисквания за капиталова адекватност, изчислявани съгласно чл. 24, глави шеста, осма, девета, десета, единадесета и приложение № 9, може да прилага алтернативeн метод за определяне на собствения капитал.

(2) Собственият капитал по ал. 1 не може да се използва за покриване на други капиталови изисквания.

(3) Собственият капитал, определен по алтернативния метод, е равен на сумата от стойностите на елементите по т. 1 - 3, намалена със стойността по т. 4, както следва:

1. 1. собственият капитал, определен съгласно чл. 6 и 7, изключвайки елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4 в случаите, когато инвестиционният посредник трябва да намали сумата на елементите по т. 1 - 3 със стойността по т. 4;
2. 2. нетната печалба от операции с търговския портфейл, намалена с всички предвидими разходи или дивиденти и с нетните загуби от друга дейност, при условие че стойността на нито една от тези позиции вече не е била включена в т.1 като елемент по чл. 6, ал. 2, т. 3 - 8 или чл. 6, ал. 3, т. 2;
3. 3. подчинен дълг или стойността по ал. 7 при условията, посочени в ал. 4 - 6 и ал. 8;
4. 4. неликвидни активи по чл. 9.

(4) Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 трябва да отговаря на следните условия:

1. 1. има първоначално договорен падеж не по-кратък от две години;
2. 2. средствата са изцяло внесени;
3. 3. съгласно условията в договора не се допуска, освен при ликвидация, връщане на сумата преди първоначално договорения срок на падежа, освен ако не е получено разрешение от заместник-председателя за това;
4. 4. не може да се извърши плащане на главница или на лихви, ако това плащане би довело до намаляване на стойността на собствения капитал на инвестиционния посредник под общите капиталови изисквания.

(5) Инвестиционният посредник е длъжен незабавно да уведоми заместник-председателя за всички плащания по подчинения дълг, в случай че стойността на собствения му капитал по ал. 3 падне под 120 % от общите капиталови изисквания.

(6) Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 не може да надвишава 150 % от стойността на първичния капитал, предназначен за покриване на изискванията по чл. 24 и глави шеста, седма, осма, девета, десета и единадесета, като максималният размер може да се достига само при определени обстоятелства и след получено разрешение от заместник-председателя.

(7) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да замени подчинения дълг по ал. 3, т. 3 с елементите по чл. 7, ал. 1, т. 1 - 4.

(8) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да превиши максимално разрешения размер на подчинения дълг по ал. 6, ако прецени, че това е допустимо, без да се нарушават принципите на предпазливост и при условие че сумата на подчинения дълг и елементите по ал. 7 не надвишават 200 % от първичния капитал, предназначен за покриване на капиталовите изисквания по чл. 24 и глави шеста, осма, девета, десета, единадесета и приложение № 9, или 250 % от същата сума, ако инвестиционният посредник намалява стойността на капитала със стойността по ал. 3, т. 4.

(9) Подчиненият дълг по ал. 3, т. 3 може да се включи в собствения капитал, след като инвестиционният посредник получи разрешение от заместник-председателя по реда на чл. 154.

(1) Неликвидните активи по чл. 8, ал. 3, т. 4 се състоят от:

1. 1. дълготрайни (нетекущи) материални активи, намалени с тази част от стойността на земите и сградите, послужили за обезпечение по кредити, получени срещу тези активи;
2. 2. акции и дялови участия в кредитни и финансови институции, включително сумите, предоставени под формата на подчинен дълг на тези институции, които са включени в собствения им капитал, освен ако с тях не е намален собственият капитал по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4 или по чл. 10, ал. 1, т. 4;
3. 3. акции, дялове и други инвестиции в дружества, които не са кредитни или финансови институции, в случаите, когато тези инвестиции не са бързо ликвидни;
4. 4. отрицателната стойност на собствения капитал на дъщерните дружества;
5. 5. депозити, различни от тези с падеж до 90 дни, и плащания във връзка със задължението за поддържане на депозити за обезпечаване на сделките с фючърси и опции;
6. 6. заеми и други вземания, различни от вземанията със срок до 90 дни;
7. 7. материални запаси, освен ако те не подлежат на поне толкова строги капиталови изисквания като изискванията по чл. 19 и 23.

(2) В случай че акциите и дяловите участия в кредитни или други финансови институции са притежавани от инвестиционния посредник временно с цел оказване на временна финансова помощ за преобразуване или оздравяване на тези институции, заместник-председателят може да му разреши да не прилага ограниченията по този член.

(3) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да не прилага ограниченията по този член и относно акции и дялови участия, включени в търговския му портфейл.

(1) Инвестиционни посредници, принадлежащи към група, които с разрешение на заместник-председателя изчисляват собствения капитал съгласно разпоредбите по чл. 8 и 9 като изключение от изискванията за консолидиран надзор по чл. 136, при изчислението на техния собствен капитал прилагат следните ограничения:

1. 1. намаляват стойността на собствения капитал с неликвидните активи по чл. 8, ал. 3, т. 4;
2. 2. изключение, посочено в чл. 8, ал. 3, т. 1, не включва елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4 в предприятия, които участват в консолидацията;
3. 3. ограниченията по чл. 7, ал. 6 се изчисляват относно първичния собствен капитал, намален с елементите по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4, които са посочени в т. 2 и които представляват част от първичния собствен капитал на предприятия, обхванати от консолидация;
4. 4. със стойността на елементите на собствения капитал по чл. 7, ал. 5, т. 1 - 4, посочени в т. 3, се намалява първичният собствен капитал, а не сумата на всички елементи по чл. 7, ал. 7, и по специално за целите на чл. 8, ал. 6 - 8.

(2) В случаите, когато инвестиционен посредник изчислява рисковопретеглена стойност на експозициите, отразявайки сетълмент риска и кредитния риск на насрещната страна съгласно глава дванадесета, раздел II, изчисленията се извършват съгласно раздел I от приложение № 5, като се прилагат следните изисквания:

1. 1. към преоценената стойност и резервите, изчислени за експозиции, посочени в глава седма, инвестиционният посредник може да включи преоценената стойност, вземаща предвид кредитното качество на насрещната страна по сделката;
2. 2. ако кредитният риск на насрещната страна е отразен при преоценката на позицията в търговския портфейл и при условие че инвестиционният посредник е получил съответно разрешение от заместник-председателя, очакваната стойност на загубите, отговаряща на степента на излагане на риск от насрещната страна, трябва да е равна на нула.

(3) За инвестиционен посредник, който прилага корекции съгласно ал. 2, т. 1, преоценките не могат да бъдат извършени по начин, различен от посочения в ал. 2.

(1) За изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен и пазарен риск инвестиционният посредник разпределя всичките си позиции между инвестиционен и търговски портфейл.

(2) Инвестиционният портфейл се състои от балансовите и задбалансовите позиции, които не са включени като позиции в търговския портфейл на инвестиционния посредник.

(3) Търговският портфейл се състои от всички позиции във финансови инструменти и стоки, които инвестиционният посредник държи с намерение за продажба или с цел хеджиране на риска на други елементи от него. Търговският портфейл не включва инструменти и стоки, които не могат да се хеджират или за чиято търговия има договорни ограничения.

(4) Позиции, държани с намерение за продажба, са позиции във финансови инструменти и стоки, които инвестиционният посредник държи с намерение за краткосрочна препродажба и/или с намерение да реализира печалба от разликата между техните продажни и покупни цени в краткосрочен период, или от други промени в цената или лихвения процент. Тези позиции включват собствените позиции на инвестиционния посредник, позициите му като маркет мейкър и позициите му, произтичащи от обслужване на клиенти.

(5) Позициите или подпортфейлите, държани с намерение за продажба, трябва да отговарят на следните условия:

1. 1. да има надлежно документирана и одобрена от управителния орган на инвестиционния посредник стратегия за търгуване на позициите или подпортфейлите, включваща очакван период на държане;
2. 2. да са въведени ясни правила и процедури за активно управление на позициите, които включват: а) създаване на позициите чрез звеното за търгуване в инвестиционния посредник; б) да са определени ограничения за отделните позиции и да се извършва наблюдение за съответствието им с ограниченията; в) независимост на звеното за търгуване при създаването или управляването на позициите в рамките на определените ограничения и одобрената стратегия за търгуване на инвестиционния посредник; г) отчитане на позициите пред управителния орган на инвестиционния посредник като неразделна част от процеса на управление на риска в инвестиционния посредник; д) постоянно наблюдение на позициите въз основа на източниците на пазарна информация и оценката на ликвидността или възможността за хеджирането им и присъщите им рискове, включително оценка за наличието и качеството на пазарни данни за оценъчния процес, обема на пазарния оборот и размера на търгуваните на пазара позиции;
3. 3. да са въведени ясно определени правила и процедури за наблюдение на позициите в съответствие със стратегията за търгуване на инвестиционния посредник, включително наблюдение на оборота и на просрочените позиции в търговския портфейл.

(6) Заместник-председателят осъществява надзор върху структурата на търговския портфейл на инвестиционния посредник.

(1) Инвестиционният посредник изгражда и поддържа системи и механизми, които гарантират достоверността и надеждността на оценките, свързани с търговския портфейл.

(2) Системите и механизмите се състоят най-малко от:

1. 1. документирани правила и процедури за оценъчния процес, включващи ясно определени отговорности в различните области, свързани с изготвянето на оценките, източниците на пазарна информация и преценката за тяхното съответствие, честотата на независимото оценяване, избрания час за цени при закриване на позицията, процедурите за коригиране на оценките и процедурите за месечно и инцидентно потвърждаване на оценките;
2. 2. ясна и независима от звеното за сключване на сделки процедура за отчетност между звеното, отговорно за изготвянето на оценките, до съответното лице, което управлява и представлява инвестиционния посредник.

(1) Инвестиционният посредник приема ясно определена политика и процедури относно включването на позиции и цялостното управление на търговския портфейл с оглед изчисляване на капиталовите изисквания в съответствие с условията по чл. 11 и съобразно рисковия му профил, които включват най-малко:

1. 1. позициите и дейностите, включени в търговския му портфейл за изчисляване на капиталовите изисквания;
2. 2. степента, в която дадена позиция подлежи на ежедневно пазарно оценяване посредством активен и ликвиден двустранен пазар;
3. 3. за позиците, които се оценяват чрез модел за оценка, степента, в която инвестиционният посредник може да: а) установи всички съществени рискове за позициите; б) хеджира всички съществени рискове за позициите чрез инструменти, за които съществува активен и ликвиден двустранен пазар; в) извършва надеждна преценка за основните допускания и параметри, използвани в модела;
4. 4. степента, в която инвестиционният посредник е способен и е задължен да изготвя оценки за позициите, които могат да бъдат потвърдени от външен източник по последователен начин;
5. 5. степента, в която правните ограничения или други оперативни изисквания оказват влияние върху способността на инвестиционния посредник да закрие или да хеджира дадена позиция в краткосрочен период от време;
6. 6. степента, в която инвестиционният посредник е способен и е задължен активно да управлява позициите в рамките на своята търговска дейност;
7. 7. степента, в която инвестиционният посредник може да прехвърля риск или позиции между инвестиционния и търговския портфейл, и критериите за прехвърлянето.

(2) Съответствието на дейността на инвестиционния посредник с политиката и процедурите по ал. 1 се документира и подлежи на периодична вътрешна проверка.

(3) Срочните сделки от вида на репо-сделките, свързани с търговската дейност, които инвестиционният посредник отчита в инвестиционния си портфейл, могат да бъдат включени в търговския му портфейл при изчисляването на капиталовите изисквания, ако всички такива репо-сделки са включени в него. За да бъдат включени в търговския портфейл, репо-сделките по изречение първо трябва отговарят на условията по чл. 11, ал. 4 и 5 и двете рамена по сделката да са под формата на парични средства или ценни книжа, които отговарят на условията за включване в търговския портфейл. Независимо къде са включени, за всички видове репо-сделки инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за кредитен риск на насрещната страна.

(4) Инвестиционният посредник може да включи в търговския си портфейл позиция, произтичаща от вътрешна хеджираща позиция, ако е държана с намерение за продажба, изпълнени са общите критерии по чл. 11 и 12 и отговаря на следните условия:

1. 1. не се държи с основна цел избягване или намаляване на капиталовите изисквания;
2. 2. вътрешното хеджиране е надлежно документирано и подлежи на вътрешно одобрение и проверка;
3. 3. вътрешната сделка е съобразена с пазарните условия;
4. 4. пазарният риск от вътрешното хеджиране се управлява активно съгласно одобрените за търговския портфейл ограничения;
5. 5. вътрешните сделки се наблюдават прецизно съгласно подходящи процедури.

(5) Вътрешна хеджираща позиция е позиция, която напълно или до висока степен покрива риска на позиция или позиции, включени в инвестиционния портфейл.

(6) Хеджираните рискове от инвестиционния портфейл се третират като рискове в търговския портфейл и се включват при изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл.

(7) Когато инвестиционният посредник хеджира кредитни експозиции от инвестиционния портфейл, използвайки кредитни деривативи от неговия търговски портфейл (вътрешно хеджиране), експозицията от инвестиционния му портфейл не се смята за хеджирана при изчисляване на капиталовите изисквания, освен ако е закупен кредитен дериватив от трето лице - продавач на кредитна защита, и кредитният дериватив отговаря на условията, посочени в т. 24.2 от приложение № 6. Когато такава защита е закупена от трето лице и при изчисляване на капиталовите изисквания е призната за хеджирана експозиция в инвестиционния портфейл, инвестиционният посредник не включва вътрешната хеджираща експозиция и кредитния дериватив при изчисляването на капиталовите изисквания за търговския портфейл.

(1) Позициите в търговския портфейл се оценяват в съответствие с методите за разумна оценка по този раздел. Съгласно тези методи инвестиционният посредник трябва да осигури съответствие на прилаганата стойност за всяка позиция в търговския портфейл с нейната текуща пазарна стойност. Стойността трябва да отчита динамичния характер на позициите в търговския портфейл, изискванията за разумна обоснованост, дейността на инвестиционния посредник и целта на капиталовите изисквания във връзка с позициите в търговския портфейл.

(2) Позициите в търговския портфейл се оценяват най-малко веднъж дневно.

(1) Методът на пазарната оценка представлява оценяване поне веднъж дневно на позициите по лесно достъпни цени на закриване на позицията, получени от независим източник, като борсови цени, цени от системи за пазарна информация и котировки от независими брокери с добра репутация.

(2) При прилагането на метода по ал. 1 инвестиционният посредник използва по-консервативния от курсовете “купува” или “продава”, освен ако не е значителен маркет-мейкър за съответния финансов инструмент или стока и може да затвори позицията си по средна пазарна цена.

(1) Когато не е възможно да се приложи методът по чл. 15, ал. 1, преди да изчисли капиталовите изисквания за търговския портфейл, инвестиционният посредник използва модел за оценка на позициите или подпортфейлите. Оценяване по модел е всяка оценка, която се сравнява спрямо бенчмарк, екстраполира се или се изчислява по друг начин въз основа на пазарни данни.

(2) При прилагането на модел за оценка инвестиционният посредник трябва да спазва следните изисквания:

1. 1. управителният орган на инвестиционния посредник е запознат с елементите от търговския портфейл, които се оценяват по модел, и със степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска и доходността;
2. 2. осигурено е съответствие на входящите пазарни данни с пазарните цени, доколкото е възможно, като оценяването на съответствието на пазарните данни за определената позиция и използваните параметри на модела се проверяват периодично;
3. 3. използват се общоприети пазарни оценъчни методологии за съответния вид финансов инструмент или стока, когато са налични;
4. 4. когато моделът е разработен от инвестиционния посредник, той трябва да се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от квалифицирани лица, които не са свързани с процеса на разработването му; моделът трябва да е разработен или одобрен от звено в инвестиционния посредник, което е независимо от звеното, сключващо сделките, и подлежи на независима проверка, включваща потвърждаване на изчислителните методи, допусканията и програмното му осигуряване;
5. 5. въведени са контролни процедури за промени в модела и е изготвено защитено копие на модела за извършване на периодична проверка на оценките;
6. 6. звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и как те да бъдат отразени в резултатите от оценяването;
7. 7. извършва се периодичен преглед на модела за определяне на неговата точност, в това число оценка за съответствие на допусканията, анализ на печалбите и загубите спрямо рисковите фактори и сравняване на действителните стойности на закриване на позицията с изходните стойности от модела.

(1) Инвестиционният посредник извършва най-малко веднъж месечно независим преглед за точността и независимостта на пазарните цени и входящите данни на модела, използвани при прилагането на методите по чл. 15 и 16. Прегледът се извършва от звено, независимо от звеното за сключване на сделки.

(2) Когато не са достъпни независими ценови източници или те са субективни, инвестиционният посредник извършва корекция на оценките по чл. 15 и 16.

(1) Инвестиционният посредник приема процедури за извършване на корекции на оценките или резервите.

(2) Корекциите на оценките или резервите трябва да отчитат следните фактори:

1. 1. нереализирани кредитни спредове;
2. 2. разходи за закриване на позиции;
3. 3. операционни рискове;
4. 4. предсрочно прекратяване;
5. 5. разходи, свързани с инвестиране или финансиране;
6. 6. бъдещи административни разходи;
7. 7. риск, свързан с модела.

(3) Инвестиционният посредник формира резерви, отчитайки следните фактори:

1. 1. период от време, необходим за пълно хеджиране на позициите или рисковете, свързани с тези позиции;
2. 2. волатилност и средни стойности на разликата между цените “купува” и “продава”;
3. 3. наличие на пазарни котировки, брой и наименованията на маркет-мейкърите;
4. 4. волатилност и средна стойност на търгуваните обеми;
5. 5. пазарни концентрации;
6. 6. “период на държане” на позицията;
7. 7. степен, до която оценката се основава на модела по чл. 16, ал. 1, и влиянието на рисковете, свързани с него, върху оценката.

(4) Инвестиционен посредник, който използва оценки, изготвени от трети лица, или модела по чл. 16, ал. 1, преценява дали се налагат корекции в оценките.

(5) Инвестиционният посредник преценява дали да формира резерви за нисколиквидните позиции, които могат да възникнат вследствие на пазарни събития или в резултат на дейността му, като концентрация на позиции и/или просрочени позиции, и периодично извършва преглед относно тяхната необходимост.

(6) Когато корекциите в оценките или резервите водят до съществени загуби за текущата година, с тях се намалява първичният капитал.

(7) Други печалби или загуби, произтичащи от корекции в оценката или резервите, се включват при изчисляването на нетната печалба от търговския портфейл съгласно чл. 8, ал. 3, т. 2 и се добавят или с тях се намалява допълнителният капитал на инвестиционния посредник за покриване на пазарни рискове.

(8) Корекциите в оценките или резервите, които надвишават стойностите, получени съгласно счетоводната политика на инвестиционния посредник, се третират съгласно ал. 6, ако те водят до съществени загуби, или съгласно ал. 7 в останалите случаи.

(1) Собственият капитал на инвестиционния посредник трябва по всяко време да e равeн или да превишава сумата на:

1. 1. капиталовите изисквания за позициите, които инвестиционният посредник държи в търговския си портфейл, изчислени съгласно методите и възможностите по глави шеста, седма, девета, приложение № 9 и глава единадесета, ако е приложима;
2. 2. капиталовите изисквания във връзка с цялостната дейност на инвестиционния посредник, изчислени съгласно методите и възможностите по глави осма, десета и единадесета, ако е приложима.

(2) Независимо от изискването на ал. 1 размерът на собствения капитал на инвестиционния посредник не може да бъде по-малък от 25 % от минималния изискван размер за начален капитал по чл. 4.

(3) Стойността на собствения капитал по счетоводен баланс не може да бъде по-малка от минималния размер на началния капитал по чл. 4 съобразно обхвата на издадения лиценз за дейност.

(4) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да изчислява капиталовите изисквания за позициите му в търговския портфейл съгласно чл. 21, т. 1, чл. 67, ал. 2 и 3 и чл. 68 в случаите, когато:

1. 1. стойността на позициите в търговския портфейл обикновено не превишава 5 % от цялостната дейност на инвестиционния посредник;
2. 2. позициите в търговския портфейл обикновено не превишават левовата равностойност на 15 000 000 евро;
3. 3. стойността на позициите в търговския портфейл не превишава 6 % от цялостната дейност на инвестиционния посредник и позициите в търговския портфейл не превишават левовата равностойност на 20 000 000 евро.

(5) Делът на търговския портфейл в цялостната дейност на инвестиционния посредник се определя въз основа на стойността на балансовите и задбалансовите позиции.

(6) За целите на изчисляването на стойността на балансовите и задбалансовите позиции по ал. 5 дълговите инструменти се оценяват по пазарна цена или по номинална стойност, акциите се оценяват по пазарна цена, а деривативните инструменти се оценяват съгласно пазарната цена или номиналната стойност на базовия актив. Дългите и късите позиции се сумират независимо от техния знак.

(7) Ако стойността на позициите в търговския портфейл превиши ограниченията по ал. 4, т. 1 и/или т. 2 или всяко едно или и двете ограничения по ал. 4, т. 3 повече от три пъти за един календарен месец, инвестиционният посредник уведомява заместник-председателя за превишението и започва да изчислява капиталовите изисквания за търговския си портфейл съгласно ал. 1, т. 1.

(1) Инвестиционният посредник е длъжен да поддържа по всяко време: 1. парични средства на каса или парични средства по разплащателни или депозитни сметки в банка, която не е в производство по несъстоятелност, в размер не по-малък от 70 % от всички парични средства, и/или 2. държавни ценни книжа, издадени от Република България или друга държава членка, както и дългови ценни книжа, издадени или гарантирани от Република България или друга държава членка, от Българската народна банка или централните банки на други държави членки, които имат пазарна цена или са с остатъчен срок до падежа не по-дълъг от 90 дни.

(2) Активите по ал. 1 трябва да бъдат в размер не по-малък от 50 % от текущите задължения на инвестиционния посредник.

(1) За целите по чл. 37, ал. 2 на дългови ценни книжа, емитирани в местна валута, инвестиционният посредник може да припише рисково тегло нула на емитентите, посочени в глава шеста, табл. № 1, с изключение на тези, включени в категории три и четири.

(2) Ако компетентен орган от държава членка съгласно разпоредбите на глава шеста признае предприятие за колективно инвестиране от трета държава, с разрешение на заместник-председателя тази оценка може да бъде приета от инвестиционния посредник без провеждане на допълнителна процедура за оценка.

(1) Инвестиционен посредник при спазване на разпоредбите по ал. 2 - 4 и чл. 142 поддържа по всяко време собствен капитал съгласно чл. 21.

(2) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, който не е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 54, ал. 2, т. 3 и 6 ЗППЦК, може да поддържа собствен капитал, който превишава или е равен на по-високата от следните стойности:

1. 1. сумата от капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3;
2. 2. стойността по чл. 24.

(3) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник по чл. 4, ал. 4 може да поддържа собствен капитал, който по всяко време превишава или е равен на сумата от капиталовите изисквания, изчислени съгласно изискванията по чл. 21, т. 1 - 3, и стойността, определена съгласно чл. 24, когато е:

1. 1. инвестиционен посредник, който извършва сделки за собствена сметка с цел изпълнение на клиентска поръчка или с цел получаване на достъп в клирингова и сетълмент система или призната борса, когато действа в качеството на посредник или изпълнявайки клиентска поръчка;
2. 2. инвестиционен посредник, който: а) не държи пари или ценни книжа на клиенти; б) сключва сделки единствено за собствена сметка; в) който няма външни клиенти; г) изпълнението и сетълментът на сделките му се извършва от клирингова институция и са гарантирани от тази институция.

(4) Инвестиционните посредници по ал. 2 и 3 прилагат всички разпоредби, свързани с операционния риск, посочени в чл. 142, ал. 1, т. 9.

(1) Инвестиционният посредник е длъжен по всяко време да поддържа собствен капитал в размер една четвърт от постоянните му общи разходи за предходната финансова година.

(2) В случай на съществена промяна в дейността на инвестиционния посредник през текущата година спрямо предходната заместник-председателят може да го задължи да коригира изискваната стойност по ал. 1.

(3) За инвестиционен посредник, който не е извършвал дейност през цялата предходна финансова година, считано от деня на получаване на лиценз, размерът на собствения капитал се определя на базата на прогнозните постоянни общи разходи, заложени в бизнесплана, освен ако заместник-председателят е изискал корекция на разходите в бизнесплана.

(4) Инвестиционният посредник определя собствения капитал по ал. 1 на базата на годишния финансов отчет, заверен от регистриран одитор.

(5) Алинеи 1 - 4 се прилагат само от инвестиционни посредници по чл. 23, ал. 2 или 3 или по § 5 от преходните и заключителните разпоредби и само по начин, определен в тези разпоредби.

(1) Инвестиционният посредник трябва да отговаря на изискванията по чл. 21, чл. 142, ал. 1 и 2 и глава девета на индивидуална основа.

(2) Инвестиционен посредник, който не е дъщерно дружество или предприятие майка в Република България, както и инвестиционен посредник, който не е обхванат от консолидация съгласно чл. 135, изпълнява на индивидуална основа изискванията по чл. 131, ал. 1 - 3 и чл. 142, ал. 3 и 4.

(3) Инвестиционен посредник, който не е предприятие майка или дъщерно дружество, както и инвестиционен посредник, който не е обхванат от консолидация съгласно чл.135, изпълнява на индивидуална основа изискванията по глава петнадесета, раздел III.

(1) Нетна позиция на инвестиционния посредник е всяко превишение на дългите над късите позиции, съответно на късите над дългите позиции в едни и същи акции, дългови и конвертируеми ценни книжа и в идентични финансови фючърси, опции, варанти и покрити варанти.

(2) При изчисляване на нетната позиция инвестиционният посредник може да третира позициите в деривативни инструменти като позиции в базовата ценна книга.

(3) Не се позволява нетиране между позиция в конвертируема ценна книга и насрещна позиция в базовия актив, освен в случаите, когато са предвидени капиталови изисквания за покритие на загубите, причинени от замяната на конвертируемата ценна книга.

(4) Инвестиционният посредник ежедневно преизчислява в левове по курса на БНБ за деня всички нетни позиции, независимо дали са положителни или отрицателни.

(1) Инвестиционният посредник третира лихвените фючърси, договори за форуърдни курсове и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на дългови инструменти като комбинации от дълги и къси позиции, както следва:

1. 1. дълга позиция в лихвен фючърс се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка на фючърсния договор и държане на актив с падеж, съвпадащ с този на инструмента или базовата позиция на съответния фючърсен договор;
2. 2. продадено споразумение за форуърден курс се третира като дълга позиция с падеж, равен на датата на сетълмент, към която е добавен срокът на споразумението, и като къса позиция с падеж, съвпадащ с датата на сетълмент;
3. 3. форуърдният ангажимент за покупка на дългов инструмент се третира като комбинация от заем с падеж на датата на доставка и дълга (спот) позиция в дълговия инструмент.

(2) За целите на този член дълга позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще получи в бъдеще, а къса позиция означава позиция, при която инвестиционният посредник определя лихвен процент, който ще плати в бъдеще.

(3) При изчисляване на капиталовото изискване за специфичен риск за лихвения фючърс и споразумението за форуърден курс заемът и притежаваният актив се включват в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а за форуърдния ангажимент за покупка заемът се включва в първата категория на табл. № 1 от приложение № 1, а дълговият инструмент - в подходящата за него категория на същата таблица.

(4) Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за борсовотъргуваните фючърси да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако стойността му осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърса, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърс, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели съгласно глава единадесета.

(5) Заместник-председателят може да разреши капиталовите изисквания за извънборсовите деривативни инструменти по ал. 1 и с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с деривативния инструмент, и е поне равен на капиталовите изисквания за съответните деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(1) За целите на тази глава инвестиционният посредник третира опциите върху лихвени проценти, дългови инструменти, акции, индекси на акции, финансови фючърси, суапове и валутни курсове като позиции, чиято стойност е равна на сумата на базовия инструмент на опцията, умножена по нейната делта.

(2) Когато инвестиционният посредник има позиция в опция по ал. 1, коригирана с делта, той може да я нетира с всяка насрещна позиция в идентична базова ценна книга или деривативен инструмент.

(3) Инвестиционният посредник използва делта, която е определена от съответната борса или от комисията. Когато не е определена делта съгласно изречение първо, както и при извънборсовите опции, тя се изчислява от инвестиционния посредник по метод, одобрен от заместник-председателя.

(4) Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да изчислява делта по определена от него методология.

(5) Инвестиционният посредник заделя собствени средства и за другите рискове, свързани с опциите, освен делта риска.

(6) Заместник-председателят може да разреши изискванията за издадена борсовотъргувана опция да бъдат равни на изискуемия маржин от съответна борса, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с опцията, и е поне равен на капиталовите изисквания за опции, изчислени по методите по тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(7) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник изискванията за извънборсовите опции с клиринг, извършен от призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия маржин от клиринговата къща, ако маржинът осигурява точно измерване на риска, свързан с опцията, и е поне равен на капиталовите изисквания за извънборсови деривативни инструменти, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(8) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовото изискване за закупена от него борсовотъргувана или извънборсова опция да бъде същото, както за базовия им инструмент, като изискването не може да превишава пазарната стойност на опцията.

(9) Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания за издадена извънборсова опция според базовия й инструмент.

(1) С оглед на риска, свързан с лихвените проценти на суапове, инвестиционният посредник ги третира като балансови позиции.

(2) В случая по ал. 1 инвестиционният посредник третира лихвения суап, по който получава плаващ лихвен процент и плаща фиксиран лихвен процент, като дълга позиция в инструмент с плаващ лихвен процент и с падеж, равен на периода до следващата дата на определяне на лихвата, и като къса позиция в инструмент с фиксиран лихвен процент със същия падеж, както този на суапа.

(1) Когато инвестиционният посредник е страна, която поема кредитния риск (“продавач на защита”), при изчисляване на капиталовите изисквания за пазарен риск, ако не е определено друго, се използва стойността на базовия актив на кредитния дериватив.

(2) При изчисляване на изискванията за специфичен риск инвестиционният посредник - продавач на защита, използва падежа на кредитния дериватив вместо падежа на задължението, освен в случая на ал. 3, т. 1.

(3) Инвестиционният посредник - продавач на защита, определя позициите си по ал. 1 и 2 по следния начин:

1. 1. за суап за обща доходност създава дълга позиция към общ пазарен риск на съответното задължение и къса позиция към общ пазарен риск на държавна ценна книга, която е с падеж, равен на периода до следващото определяне на лихвения процент, и която е с нулево рисково тегло съгласно приложение № 4, като същевременно създава и дълга позиция към специфичен риск на съответното задължение;
2. 2. за суап за кредитно изпълнение не създава позиция към общия пазарен риск; с оглед изчисленията за специфичния риск инвестиционният посредник отчита синтетична дълга позиция към задължението на съответното лице, освен ако деривативният инструмент е с рейтинг и отговаря на условията за квалифицирана дългова позиция, като в този случай той отчита дълга позиция в деривативния инструмент; ако има дължими премии или лихвени плащания, инвестиционният посредник отразява паричните потоци като базова позиция в държавни ценни книжа;
3. 3. за ценни книжа, свързани с кредитен риск към едно лице, създава дълга позиция към общия пазарен риск на самите ценни книжа като лихвен инструмент; с оглед изчисленията за специфичен риск инвестиционният посредник създава синтетична дълга позиция към задължението на съответното лице и допълнителна дълга позиция към емитента на ценните книжа;
4. 4. ценни книжа, свързани с кредитен риск към няколко лица и осигуряваща пропорционална защита, създава дълга позиция към специфичния риск на емитента й, както и позиция към съответните лица, чиято обща стойност по договора е разпределена между отделните позиции пропорционално на участието на всяка експозиция към съответното лице в общата стойност; когато инвестиционният посредник може да избере повече от едно задължение към дадено лице, тогава за изчисляване на специфичния риск той взема задължението с най-високо рисково тегло;
5. 5. за кредитен дериватив за първо неизпълнение създава позиция за общата стойност на базовия актив в задължение на съответните лица; в случай че размерът на максималното плащане при кредитно събитие е по-малък от капиталовото изискване по ал. 1, инвестиционният посредник приема сумата на максималното плащане като капиталово изискване за специфичен риск;
6. 6. за кредитен дериватив за второ неизпълнение създава позиция към общата стойност на базовия актив в задължение към съответните лица, с изключение на това, което е с най-малкото капиталово изискване за специфичен риск; в случай че размерът на максималното плащане при кредитно събитие е по-малък от капиталовото изискване по ал. 1, инвестиционният посредник приема сумата на максималното плащане като капиталово изискване за специфичен риск.

(4) За ценните книжа, свързани с кредитен риск по ал. 3, т. 3 и 4, които имат външен рейтинг и отговарят на условията за квалифицирана дългова позиция, инвестиционният посредник - продавач на защита, отчита само една дълга позиция със специфичен риск към тях, а за кредитни деривативи за първо или второ неизпълнение по ал. 3, т. 5 и 6, които имат външен рейтинг и отговарят на условията за квалифицирана дългова позиция, той изчислява само един специфичен риск според рейтинга на деривативния инструмент.

(1) Когато инвестиционният посредник е страната, която прехвърля кредитния риск (“купувач на защита”), той определя позициите си като противоположни на тези на продавача на защита по чл. 31, с изключение на позициите по чл. 31, ал. 3, т. 3 и 4.

(2) В случай че в определен момент съществува кол опция в комбинация с възможност за повишението й, инвестиционният посредник - купувач на защита, приема този момент за падеж на защитата.

(3) В случай на кредитни деривативи за n-то неизпълнение инвестиционният посредник - купувач на защита, може да нетира специфичния риск на n-1 от базовите им активи (т.е. n-1 активи с най-ниско изискване за специфичен риск).

(1) Когато инвестиционният посредник използва метод на пазарна оценка и управлява лихвения риск по деривативните инструменти по чл. 27 - 30 на база дисконтирани парични потоци, той може да използва модели за чувствителност при изчисляването на тези позиции.

(2) Инвестиционният посредник може да използва моделите по ал. 1 и за облигации, при които главницата се погасява през остатъчния срок до падежа им вместо чрез плащане на падежа.

(3) Моделите за чувствителност по ал. 1 и 2 и тяхното използване се одобряват от заместник-председателя.

(4) Моделите трябва да създават позиции, които имат същата чувствителност към промените в лихвените проценти както базисните парични потоци. Позициите се включват при изчисляване на капиталовите изисквания съгласно условията по чл. 37 - 47.

(5) Инвестиционният посредник оценява чувствителността на моделите чрез независимата промяна на дадените лихвени проценти от кривата на доходност с поне една точка на чувствителност за всеки от падежните периоди, посочени в табл. № 2 от приложение № 1.

(1) Инвестиционният посредник разделя на два компонента позиционния риск за търгуваните дългови инструменти, акциите или деривативните инструменти върху тях, за да изчисли капиталовите изисквания за него.

(2) Първият компонент на позиционния риск е неговият специфичен риск, който е рискът от промяна в цената на дадения инструмент в резултат на фактори, свързани с емитента, или в случай на деривативен инструмент - свързани с емитента на базовия инструмент.

(3) Вторият компонент на позиционния риск е неговият общ риск, който е рискът от промяната в цената на дадения инструмент поради промяна в равнището на лихвените проценти, когато се отнася до търгувани дългови инструменти или деривативни дългови инструменти или промяната в цената на дадения инструмент поради промени на пазара на акции, несвързани с конкретни характеристики на отделните ценни книжа, когато се отнася до акции или деривативни инструменти върху акции.

(1) Инвестиционният посредник класифицира нетните позиции в търгувани дългови инструменти в съответствие с отделните валути и изчислява капиталовите си изисквания за общ и специфичен риск във всяка валута поотделно.

(2) Инвестиционният посредник включва нетните позиции от търговския си портфейл, изчислени съгласно чл. 26 в съответната категория на табл. № 1 от приложение № 1, съобразно техния емитент или длъжник, външната или вътрешната кредитна оценка и остатъчния срок до падежа, като след това ги умножава по съответното тегло, посочено в таблицата.

(3) За изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник сумира своите претеглени позиции по ал. 2 независимо дали са дълги или къси. Позициите на инвестиционния посредник в издадени от него дългови инструменти не участват в изчислението за специфичен риск.

(4) Инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции по глава дванадесета, раздел II, може да определи степента на кредитно качество, като длъжникът по експозиция трябва да има присъден вътрешен рейтинг със съответен параметър за вероятност от неизпълнение (PD), който параметър е равен на или по-нисък от този, съответстващ на определената степен на кредитно качество на експозиции към търговски предприятия съгласно глава дванадесета, раздел I.

(5) Инструменти, издадени от емитент, който няма присъден рейтинг, получават капиталово изискване за специфичен риск 8 % или 12 % съгласно таблица № 1 от приложение № 1. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да приложи по-високо капиталово изискване за специфичен риск за такива инструменти и/или да забрани нетирането им с оглед определянето на общия пазарен риск между тях и всички други дългови инструменти.

(6) За секюритизиращи позиции, които подлежат на намаляване съгласно чл. 7, ал. 5, т. 6, или имат приписано рисково тегло 1250 % съгласно приложение № 7, инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване не по-малко от посоченото в тези разпоредби.

(7) За ликвидно улеснение без присъден рейтинг инвестиционният посредник прилага капиталово изискване не по-малко от предвиденото в приложение № 7.

(1) За целите на класифицирането на позициите по чл. 37 квалифицирани позиции са:

1. 1. дълги и къси позиции в активи с кредитно качество с инвестиционен рейтинг спрямо съотнасянето, определено по глава дванадесета, раздел I;
2. 2. дълги и къси позиции в активи, които поради платежоспособността на емитента имат PD не по-високо от това на активите по т. 1, определено съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел II;
3. 3. дълги и къси позиции в активи, за които не съществува кредитна оценка от АКР и които отговарят на следните условия: а) инвестиционният посредник ги счита за достатъчно ликвидни; б) тяхното инвестиционно качество според преценката на инвестиционния посредник е поне равно на това на активите по т. 1; в) търгуват се на поне един регулиран пазар в Република България или друга държава членка или на регулиран пазар в трета държава, който е признат от комисията;
4. 4. дълги и къси позиции в активи, издадени от емитент, спрямо когото се прилагат изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба, които по преценка на инвестиционния посредник са достатъчно ликвидни и имат инвестиционно качество поне равно на това на активите по т. 1;
5. 5. ценни книжа, издадени от емитент, с еднакво или по-високо кредитно качество от това на емитенти с втора степен кредитно качество, определено съгласно разпоредбите по глава дванадесета, раздел I, и спрямо когото се прилагат изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба.

(2) Начинът, по който инвестиционният посредник оценява дълговите инструменти, се анализира и заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да коригира оценките, ако прецени, че дълговите инструменти са носители на по-висок специфичен риск и не могат да бъдат приети като квалифицирани позиции.

(3) Инвестиционният посредник трябва да приложи максималното тегло съгласно табл. № 1 от приложение № 1 за инструменти, които носят индивидуален риск поради недостатъчната платежоспособност на емитента им.

(1) Процедурата по изчисляване на капиталовите изисквания на инвестиционния посредник срещу общ риск включва следните две стъпки:

1. 1. при изчисляване на изискуемия капитал инвестиционният посредник претегля всички позиции според техния падеж;
2. 2. инвестиционният посредник може да намали изискванията за претеглени позиции, които са държани заедно с насрещна претеглена позиция от същата падежна група.

(2) Инвестиционният посредник може да намали изискванията по ал. 1, т. 2, когато насрещната претеглена позиция попада в различна падежна група, като размерът на намалението зависи от това, дали позициите са в една зона и коя е тази зона.

(3) Инвестиционният посредник отнася своите нетни позиции към една от падежните групи, посочени в табл. № 2 на приложение № 1, в зависимост от срока до падеж при инструментите с фиксиран лихвен процент и от остатъчния срок до следващата дата на промяна на лихвения процент при инструменти с плаващ лихвен процент.

(4) Инвестиционният посредник отнася дълговите инструменти с купон от 3 % или повече и тези с купон, по-малък от 3 %, съответно в колона 2 или 3 на табл. № 2 от приложение № 1 и в зависимост от падежната група, в която са отнесени дълговите инструменти, инвестиционният посредник ги умножава по съответното тегло.

(1) Инвестиционният посредник сумира претеглените дълги и къси позиции във всяка падежна група.

(2) Частта от претеглените дълги позиции, която инвестиционният посредник съчетава с претеглените къси позиции в дадена падежна група, представлява съчетаната претеглена позиция за съответната падежна група.

(3) Инвестиционният посредник сумира съчетаните претеглени позиции във всички падежни групи, като остатъчните дълги или къси позиции представляват несъчетаната претеглена позиция за съответната падежна група.

(1) Инвестиционният посредник съчетава несъчетаните претеглени дълги (къси) позиции в зона 1 с несъчетаните претеглени къси (дълги) позиции в зона 2, като по този начин получава съчетаната претеглена позиция между зона 1 и зона 2.

(2) След съчетаването по ал. 1 инвестиционният посредник съчетава остатъчните несъчетани претеглени дълги (къси) позиции в зона 2 с несъчетаните претеглени къси (дълги) позиции в зона 3, като по този начин получава съчетаната претеглена позиция между зона 2 и зона 3.

(3) Ако инвестиционният посредник прецени, може да обърне процедурата по изчисляване съгласно aл. 1 и 2, като първо изчисли съчетаните позиции между зона 2 и зона 3 и след това изчисли тези между зона 1 и зона 2.

(4) След извършването на съчетаванията по предходните алинеи инвестиционният посредник съчетава остатъчните несъчетани претеглени позиции между зона 1 и зона 3.

(5) Инвестиционният посредник сумира остатъчните несъчетани претеглени позиции след извършване на съчетаванията по ал. 1 - 4.

(1) При прилагане на дюрационния метод инвестиционният посредник изчислява доходността до падежа на база пазарната стойност на дълговите инструменти.

(2) При инструментите с променлив лихвен процент инвестиционният посредник приема, че главницата е дължима на датата на следващата промяна на лихвения процент.

(1) След определяне на доходността до падежа инвестиционният посредник изчислява модифицирана дюрация за всеки дългов инструмент по формула 1 от приложение № 1, като отнася всеки дългов инструмент на база модифицираната му дюрация към съответна зона в табл. № 3 от приложение № 1.

(2) След изчислението по ал. 1 инвестиционният посредник изчислява дюрационно-претеглената позиция за всеки инструмент като произведение от пазарната му цена, модифицираната му дюрация и съответната предполагаема промяна в лихвата.

(1) Инвестиционният посредник изчислява дюрационно-претеглените си дълги и къси позиции във всяка зона, след което ги съчетава, като по този начин формира съчетана дюрационно-претеглена позиция за съответната зона.

(2) Инвестиционният посредник изчислява несъчетаните дюрационно-претеглени позиции за всяка зона съгласно разпоредбите за несъчетаните претеглени позиции по чл. 42.

(3) Капиталовото изискване се изчислява като сбор от:

1. 1. 2 % от съчетаната дюрационно-претеглена позиция за всяка зона;
2. 2. 40 % от съчетаните дюрационно-претеглени позиции между зони 1 и 2 и между зони 2 и 3;
3. 3. 150 % от съчетаната дюрационно-претеглена позиция между зони 1 и 3;
4. 4. 100 % от остатъчните несъчетани дюрационно-претеглени позиции.

(1) При изчисляването на капиталовите изисквания за специфичен риск инвестиционният посредник умножава общата брутна позиция по 4 %.

(2) Заместник-председателят може да намали капиталовите изисквания по ал. 1 на 2 % за тези портфейли от акции на инвестиционния посредник, които отговарят на следните изисквания:

1. 1. акциите не са издадени от емитенти, които имат издадени само търгувани дългови инструменти, които са в групата за капиталови изисквания от 8 % или 12 % съгласно табл. № 1 на приложение № 1 или за които се прилагат по-ниски изисквания, тъй като са гарантирани или обезпечени;
2. 2. акциите са високоликвидни;
3. 3. нито една индивидуална позиция не представлява повече от 5 % от стойността на целия портфейл на инвестиционния посредник.

(3) Заместник-председателят може да разреши индивидуалните позиции по ал. 2, т. 3 да са в размер до 10 % от стойността на портфейла, ако общата сума на тези експозиции не превишава 50 % от стойността му.

(1) Когато инвестиционният посредник има позиции във фючърси върху индекси, делта претеглените му еквивалентни позиции в опции за фючърси върху индекси и индекси върху акции, наричани по-нататък “фючърси върху индекси”, той ги третира като позиции във всяка от съставлящите индексите базови акции.

(2) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да нетира противоположни позиции в самите базови акции.

(3) Заместник-председателят извършва проверки на инвестиционния посредник, който нетира свои позиции в една или повече акции, съставляващи фючърси върху индекси срещу противоположни позиции в съответния фючърс, разполага с достатъчно капитал, който да покрие риска от загуби, причинени от това, че стойността на фючърса не се променя в съответствие със стойността на базовите акции.

(4) Заместник-председателят извършва проверка по ал. 3 и в случаите, когато инвестиционният посредник държи противоположни позиции във фючърси върху индекси, които се различават по датата на падежа и/или състава им.

(1) За фючърси върху индекси, които се търгуват на регулиран пазар и индексите по преценка на заместник-председателя са добре диверсифицирани, инвестиционният посредник не изчислява капиталови изисквания за специфичен риск. За тях инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за общ риск 8 %.

(2) Фючърсите върху индекси по ал. 1 се включват при изчисляване на общата нетна позиция съгласно чл. 48, но се изключват при изчисляване на общата брутна позиция.

(3) Ако фючърс върху индекс не е разделен на съставните му базови позиции, инвестиционният посредник го третира като индивидуален инструмент.

(4) Специфичният риск на индивидуалния инструмент по ал. 3 може да не се изчислява, ако даденият фючърс върху индекс се търгува на регулиран пазар и индексът е определен от заместник-председателя като добре диверсифициран.

(1) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник в случай на поемане на емисии на дългови инструменти или акции да използва следната процедура за изчисляване на капиталовите изисквания при следната последователност:

1. 1. изчислява нетните позиции чрез приспадане на поети позиции, които са записани или препоети от трети лица въз основа на писмен договор;
2. 2. намалява нетните си позиции с редуциращите коефициенти по табл. № 4 на приложение № 1;
3. 3. изчислява капиталовите изисквания, като използва редуцираните поети позиции.

(2) Заместник-председателят издава разрешение само ако инвестиционният посредник удостовери, че разполага с достатъчно капитал срещу риск от загуба, който съществува в периода между първоначалния ангажимент и работен ден 1.

(1) Пълно признаване на защита, осигурена от кредитни деривативи, може да се осъществи, когато стойностите на двете рамена по сделката се изменят винаги в противоположни посоки и в един и същи размер и се допуска, когато:

1. 1. двете рамена по сделката се състоят от напълно идентични инструменти;
2. 2. дългата позиция в пари е хеджирана със суап за обща доходност (или обратно) и има точно съчетаване между съответното задължение и базовата експозиция, като падежът на суапа може да се различава от този на базовата експозиция.

(2) В случаите по ал. 1 капиталовите изисквания за специфичен риск не се прилагат за която и да е страна на позицията.

(1) Нетиране 80 % може да се приложи, когато двете рамена по сделката се изменят винаги в противоположна посока и когато има точно съчетаване в условията на съответното задължение, в падежите на съответното задължение и на кредитния дериватив, както и във валутата на базовата експозиция.

(2) В случая по ал. 1 основните характеристики на договора за кредитния дериватив не трябва да водят до промени в цената му, които съществено се различават от ценовите движения на позицията в пари.

(3) В случай че сделката прехвърля риск, нетирането по ал. 1 за специфичния риск ще се приложи към страната на сделката с по-високо капиталово изискване, а изискванията за специфичния риск на другата страна са нула.

(1) Частично нетиране може да се осъществи, когато двете рамена по сделката обикновено се изменят в противоположни посоки и се допуска, когато:

1. 1. позицията отговаря на условията по чл. 54, ал. 1, т. 2, но липсва съчетаване между съответното задължение и базовата експозиция, като позицията отговаря на следните изисквания: а) съответното задължение е със същия или по-нисък ранг спрямо базовото задължение; б) базовото и съответното задължение имат един и същ длъжник, като имат приложими клаузи за едновременно неизпълнение или предсрочно погасяване;
2. 2. позицията отговаря на условията по чл. 54, ал. 1, т. 1 или чл. 55, но има валутно или падежно несъчетание между кредитната защита и базовия актив, като валутното несъчетание трябва да се включи в текущото отчитане на валутния риск съгласно приложение № 3;
3. 3. позицията отговаря на условията по чл. 55, но е налице несъчетание в активите между пряката позиция и кредитния дериватив, но базовият актив е включен в задълженията в документите на кредитния дериватив.

(2) В случаите по ал. 1 се прилага само по-високото от двете капиталови изисквания, вместо да се начисляват капиталови изисквания за специфичен риск за всяка от страните по сделката.

(1) За позициите си в предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник изчислява капиталово изискване за позиционен риск (специфичен и общ) 32 %, ако не е предвидено друго.

(2) Извън случаите по чл. 72, ал. 9 и чл. 104, ал. 2, т. 4 за позициите в предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник изчислява капиталови изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) и валутен риск не повече от 40 %.

(3) Не се разрешава нетиране между базовите инвестиции на предприятия за колективно инвестиране и другите позиции, държани от инвестиционния посредник, освен ако е посочено друго в тази наредба.

(1) Инвестиционният посредник изчислява капиталовите изисквания по методите по чл. 61 - 64 за позиции в предприятие за колективно инвестиране, върху което се упражнява надзор или е със седалище в Република България или друга държава членка и което отговаря на следните условия:

1. 1. проспектът или еквивалентен документ, съдържащ информация за предприятието за колективно инвестиране, съдържа: а) видовете активи, в които предприятието за колективно инвестиране може да инвестира; б) инвестиционните ограничения, ако има такива, и методологията за изчисляването им; в) максималното ниво на ливъридж, ако е разрешен; г) политиката за ограничаване на риска от насрещната страна, ако на предприятието за колективно инвестиране е разрешено да инвестира в извънборсови деривативни инструменти или репо-сделки;
2. 2. дейността на предприятието за колективно инвестиране се отчита на шестмесечна и годишна база с цел оценяване на активите, пасивите, приходите и операциите през съответния отчетен период;
3. 3. предприятието за колективно инвестиране ежедневно изкупува дяловете или акциите си по искане на техните притежатели;
4. 4. инвестициите на предприятието за колективно инвестиране са отделени от активите на управляващото му дружество;
5. 5. лицето, което осъществява инвестирането, адекватно оценява риска на предприятията за колективно инвестиране.

(2) Заместник-председателят може да разреши инвестиционен посредник да ползва методите по чл. 61 - 64 и за позициите в предприятие за колективно инвестиране от трета държава, ако отговарят на изискванията по ал. 1.

(1) Когато инвестиционният посредник разполага с информация за базовите инвестиции на предприятията за колективно инвестиране на ежедневна база, той изчислява капиталовите изисквания за позиционен риск (общ и специфичен) по методите по тази глава или по методите, посочени в глава единадесета, ако е получил разрешение от заместник-председателя за прилагането им.

(2) Инвестиционният посредник третира позициите си в предприятия за колективно инвестиране като позиции в базовите им инвестиции.

(3) Инвестиционният посредник може да извърши нетиране между позициите в базовите инструменти на предприятията за колективно инвестиране и другите позиции, държани от него, при условие че притежава достатъчно количество дялове, така че да е възможна размяна срещу базовите инвестиции.

(1) Ако сключените сделки с дългови инструменти, акции, валути и стоки не бъдат изпълнени на договорената дата за доставка, инвестиционният посредник е длъжен да изчисли разликата между договорената цена на разплащане за предмета на сделката и неговата текуща пазарна цена, когато тази разлика е в негова вреда.

(2) Алинея 1 не се прилага за репо-сделките, обратните репо-сделки и сделките по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки.

(3) За да изчисли капиталовото изискване за покриване на риска от промяна на пазарната цена поради забава в сетълмента, инвестиционният посредник умножава разликата по ал. 1 със съответния коефициент според времето на забава съгласно следната таблица: Брой работни дни след Коефициент (%) договорената дата 5 - 15 8 16 - 30 50 31 - 45 75 46 и повече 100

(1) За покриване на риска при свободни доставки инвестиционният посредник поддържа собствен капитал съгласно ал. 2, ако:

1. 1. е платил за ценни книжа, валута или стока преди получаването им или е доставил ценни книжа, валута или стока, преди да му е заплатено за тях;
2. 2. са изминали един или повече работни дни от момента на плащането или доставката - при трансгранични сделки.

(2) Третирането на експозиции към сетълмент риск при свободни доставки се извършва, както следва:

1. 1. до първото договорно плащане или доставка - не се изчислява капиталово изискване;
2. 2. от първото договорно плащане или доставка до четири дни след второто договорно плащане или доставка - експозицията се третира като експозиция за сетълмент риск по чл. 65;
3. 3. от пет работни дни след второто договорно плащане или доставка до приключване на сделката - прехвърлената стойност плюс текущата положителна експозиция се намалява от собствения капитал.

(3) При прилагане на рискови тегла за експозиции, свързани със свободни доставки, съгласно ал. 2, т. 2 инвестиционният посредник, който прилага метода по глава дванадесета, раздел II, може да присъди оценка за вероятност от неизпълнение на насрещната страна в случаите, когато към тях няма друга експозиция в инвестиционния си портфейл, като използва нейния външен рейтинг, а в случаите, когато инвестиционният посредник използва собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD), може да присъди стойност на LGD в съответствие с приложение № 5 при условие, че прилага този метод спрямо всички такива експозиции.

(4) Извън случаите по ал. 2 и 3 инвестиционен посредник, който прилага метода по глава дванадесета, раздел II, може да използва рисковите тегла, посочени в глава дванадесета, раздел I, при условие че ги прилага за всички такива експозиции, или да приложи рисково тегло от 100 % за тях.

(5) Ако размерът на положителните експозиции, произтичащи от сделки по свободни доставки, е несъществен, инвестиционният посредник може да прилага рисково тегло от 100 % за тези експозиции.

(6) В случай на значителен срив в системата за сетълмент или клиринг заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да не изчислява капиталовите изисквания по чл. 65, ал.1, докато системите възстановят нормалното си функциониране. В този случай невъзможността на насрещната страна да приключи сделката не се счита за просрочие за целите на кредитния риск.

(1) Инвестиционният посредник поддържа собствен капитал срещу кредитен риск на насрещната страна, възникващ от експозиции, свързани със:

1. 1. извънборсово търгувани деривативни инструменти и кредитни деривативни инструменти;
2. 2. репо-сделки, обратни репо-сделки и сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, когато предмет на тези сделки са ценни книжа или стоки, включени в търговския му портфейл;
3. 3. маржин сделки с предмет ценни книжа или стоки;
4. 4. сделки с удължен сетълмент.

(2) Стойностите на експозициите и рисковопретеглените експозиции се изчисляват в съответствие с разпоредбите по глава дванадесета.

(3) В случая по ал. 2 при изчисляване на рисковопретеглените експозиции инвестиционният посредник не може да използва опростения метод за финансово обезпечение, посочен в приложение № 6, за признаване на ефектите от финансовото обезпечение.

(1) За репо-сделки и сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, които са включени в търговския портфейл на инвестиционния посредник, всички финансови инструменти или стоки, които са получени в резултат на тези сделки и отговарят на изискванията за включване в търговския му портфейл, могат да бъдат признати за обезпечение при изчисляването по чл. 67, ал. 2. Експозиции в извънборсови деривативни инструменти, включени в търговския портфейл, и стоки, които отговарят на изискванията за включване в него, също могат да бъдат признати за обезпечение.

(2) При изчисляване на корекциите за волатилност, когато финансовите инструменти или стоки по ал. 1 не са признати за обезпечение съгласно приложение № 6 и са дадени в заем, продадени или предоставени, или са получени в заем, закупени или получени като обезпечение или по друг начин по силата на такива сделки, и инвестиционният посредник използва надзорните корекции за волатилност, посочени в приложение № 6, той третира финансовите инструменти и стоките като акции, търгувани на призната борса, но невключени в основен индекс.

(3) Когато инвестиционният посредник извършва корекции за волатилност по метода на собствените оценки, посочен в приложение № 6, за финансови инструменти или стоки, които не са признати за обезпечение, корекциите за волатилност се изчисляват поотделно за всяка позиция.

(4) Когато инвестиционният посредник използва метода на вътрешните модели, посочен в приложение № 6, той може да го приложи и за търговския си портфейл.

(1) За признаването на рамкови споразумения за нетиране, свързани с репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки и/или други сделки, сключени на капиталовия пазар, нетирането между позиции в търговския и инвестиционния портфейл се признава за целите на изчисляването по чл. 67, ал. 2, ако нетиращите сделки отговарят на следните условия:

1. 1. всички нетиращи сделки се оценяват ежедневно по пазарни цени;
2. 2. всички позиции, възникнали в резултат на нетиращите сделки, могат да бъдат признати за финансово обезпечение съгласно глава дванадесета, раздел III.

(2) В случая по ал. 1, т. 2 разпоредбите на чл. 68 не се прилагат.

(1) Капиталовите изисквания за кредитен риск на насрещната страна са 8 % от общия размер на рисковопретеглените експозиции.

(2) При изчисляването на минималните капиталови изисквания, свързани с кредитен риск на насрещната страна, и минималните капиталови изисквания, свързани с кредитния риск, експозициите към признати инвестиционни посредници от трети държави или признати клирингови къщи и борси от трети държави се третират като експозиции към институции.

(1) Ако общата нетна валутна позиция и нетната позиция в злато на инвестиционния посредник, изчислени съгласно разпоредбите на ал. 2, превишават 2 % от собствения му капитал, инвестиционният посредник трябва да умножи сумата на тези нетни позиции с 8 % за изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс.

(2) Изчисляването на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс, се извършва на два етапа, като на първия етап инвестиционният посредник изчислява нетната стойност на откритата позиция във всяка една валута, включително и в отчетната, и в злато. Нетната стойност на открита позиция се състои от следните елементи (положителни или отрицателни):

1. 1. нетна спот позиция, представляваща разликата между активите и пасивите, включително начислените лихви във всяка валута, а за златото - нетната спот позиция в злато;
2. 2. нетната форуърдна позиция, представляваща разликата между сумите за получаване и сумите за плащане по форуърдните валутни сделки, и форуърдните сделки в злато, включително валутните фючърси и фючърсите в злато, както и главниците по валутни суапове, които не са включени в спот позицията по т.1;
3. 3. неотменяеми гаранции и подобни на тях инструменти, които е сигурно, че ще бъдат предявени и е вероятно да са необезпечени;
4. 4. нетни бъдещи приходи и/или разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани;
5. 5. делта еквивалентната нетна стойност или такава, основана на делта на целия портфейл от валутни опции и опции в злато;
6. 6. пазарната стойност на други опции, различни от валутните опции и тези в злато.

(3) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да включи нетни бъдещи приходи и/или разходи, които все още не са начислени, но са напълно хеджирани чрез валутен форуърд в нетната стойност на откритата позиция по ал. 2. В този случай инвестиционният посредник е длъжен да прилага избрания подход последователно.

(4) При изчисляването на нетната открита валутна позиция по ал. 2 може да бъде изключена всяка позиция, получена при хеджиране срещу неблагоприятно изменение на капиталовото съотношение поради волатилността на валутния курс, ако тези позиции са с инвестиционен или структурен характер и тяхното изключване или промяна в условията за изключването се извършва след разрешение на заместник-председателя.

(5) Алинея 4 се прилага и за валутни позиции на инвестиционния посредник, свързани с позиции, с които е намален собственият капитал.

(6) При изчисляването на нетни валутни позиции по ал. 2 на предприятия за колективно инвестиране инвестиционният посредник взема предвид техните действителни валутни позиции, като за отчитането им може да използва информация от отчети, изготвени от трети лица, ако точността им е гарантирана.

(7) В случая по ал. 5, ако инвестиционният посредник не разполага с достатъчно информация за валутните позиции на предприятията за колективно инвестиране, той приема, че инвестициите им са във валута, различна от лева, в максималния позволен размер съгласно съответните инвестиционни ограничения. При изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс, за позиции в търговския портфейл, инвестиционният посредник взема предвид максималната непряка експозиция, която би могъл да достигне чрез позициите си в предприятие за колективно инвестиране, което се извършва чрез пропорционално увеличаване на позицията му в предприятието до максималната възможна експозиция към базовите инвестиции на предприятието съгласно инвестиционните ограничения.

(8) Инвестиционният посредник третира позицията по ал. 7 на предприятието за колективно инвестиране във валута като отделна валута, подобно на третирането на инвестициите в злато, като в случаите, когато инвестиционната политика на предприятието за колективно инвестиране е известна, общата дълга позиция се добавя към общата дълга открита валутна позиция, а общата къса позиция се добавя към общата къса открита валутна позиция, като не се допуска нетиране между тези позиции преди изчислението.

(9) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва нетната настояща стойност, когато изчислява нетната открита позиция във всяка една валута и в злато.

(10) На втория етап нетните къси и дълги позиции във всяка валута, различна от отчетната, и нетните дълги и къси позиции в злато се приравняват към лева по официалния курс на БНБ и се сумират поотделно, за да формират общата нетна дълга позиция и съответно общата нетна къса позиция. Общата нетна валутна позиция представлява по-голямата от общата нетна дълга позиция и общата нетна къса позиция.

(1) Извън случаите по чл. 72 с разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да прилага процедурите по този член за изчисляване на капиталовото изискване за покриване на риска, свързан с валутния курс. Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да поддържа по-ниско капиталово изискване от посоченото в чл. 72, когато позициите му са във валути в тясна корелация.

(2) Валути в тясна корелация са две валути, при които вероятната загуба (изчислена въз основа на ежедневните валутни курсове за предходните три или пет години) от поддържането на противоположни позиции с еднакъв размер в тях за следващите десет работни дни е по-малка или равна на 4 % от стойността на съчетаната позиция, приравнена в лева, и е:

1. 1. минимум 99 %, когато е използван период за наблюдение три години;
2. 2. минимум 95 %, когато е използван период за наблюдение пет години.

(3) Капиталовото изискване за съчетаните позиции в две тясно корелирани валути е 4 % от стойността на съчетаната позиция, а за несъчатаните позиции при позиции в тясна корелация и за всички позиции в други валути е 8 % от стойността на по-високата сума между нетните къси и нетните дълги позиции в тези валути след изваждане на съчетаните позиции.

(4) Независимо от използвания от инвестиционния посредник метод заместник-председателят може да му разреши да изключи позициите си в дадена валута, която е предмет на междуправителствено споразумение, за да ограничи отклоненията на валутния курс на тази валута спрямо други валути, включени в същото споразумение. Инвестиционният посредник изчислява своите съчетани позиции в тези валути и поддържа капиталово изискване в размер не по-малък от половината от максимално разрешеното отклонение, заложено в споразумението за съответната валута, а несъчетаните позиции в тези валути третират както останалите валути.

(5) Заместник-председателят може да разреши капиталовото изискване за съчетаните позиции във валути на държави членки, участващи във втората фаза на Икономическия и паричен съюз, да бъде в размер 1,6 % от стойността на съчетаната позиция.

(6) Нетните позиции в съставни валути се разделят на съставящите ги валути в съответствие с установеното за това съотношение.

(1) По смисъла на тази глава експозиции са всички активи и задбалансови позиции съгласно глава дванадесета, раздел I, без да се прилагат рисковите тегла или степените на риск, които те носят.

(2) Експозициите, възникващи от позициите по приложение № 10, се изчисляват в съответствие с един от методите, посочени в приложение № 3.

(3) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изключи от експозициите всички позиции, имащи покритие със собствен капитал, извън този, който е необходим за покриване на капиталовите изисквания по чл. 21 или при изчисляването на други показатели за целите на надзора, уредени в закона или тази наредба.

(4) В експозициите не се включват следните позиции:

1. 1. в случай на валутни сделки - експозициите, възникнали в обичайния процес по уреждане на задълженията за период до 48 часа след извършване на плащането;
2. 2. в случай на покупка или продажба на ценни книжа - експозициите, възникнали в обичайния процес по уреждане на задълженията до 5 работни дни след извършване на плащането или доставката на ценните книжа, в зависимост от това, кое от двете събития настъпи по-рано.

(1) Инвестиционният посредник е длъжен ежедневно да следи своите експозиции към едно лице или към група свързани клиенти, както и да отчита в отчета по чл. 84, ал.5, т. 5 сумата на големите си експозиции с цел ограничаване на риска от прекомерната им концентрация.

(2) Инвестиционният посредник уведомява най-късно до следващия работен ден комисията за всяка нововъзникнала голяма експозиция, както и за всяко нарастване с над 20 % спрямо размера на съществуваща голяма експозиция при предходното уведомление, включително за датата и за причините за това нарастване.

(3) Инвестиционният посредник представя на комисията отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, оборотна ведомост и счетоводен баланс към датата на възникване на голямата експозиция, както и копия на документи, от които е видна датата на възникване на голямата експозиция и нейният характер.

(4) Инвестиционният посредник е длъжен да следи ежедневно и експозициите си към издатели на обезпечение за прекомерна концентрация и да уведоми комисията при наличието на такава в 3-дневен срок от възникването й.

(1) Експозицията на инвестиционния посредник към един клиент или към група свързани клиенти не може да надвишава 25 % от собствения му капитал.

(2) Когато клиентът или групата клиенти са предприятие майка или дъщерно дружество на инвестиционния посредник и/или са едно или повече дъщерни дружества на предприятието майка, експозицията по ал. 1 не може да надвишава 20 % от собствения му капитал.

(3) Сумата от големите експозиции на инвестиционния посредник не може да надвишава 800 % от собствения му капитал.

(4) Ако поради изключителни обстоятелства екпозициите надвишат някое от ограниченията по ал. 1 - 3, инвестиционният посредник е длъжен да уведоми комисията незабавно, но не по-късно от края на следващия ден след възникването на превишението. В уведомлението се посочват причините, довели до превишението, и конкретни мерки за привеждане на експозициите в съответствие с установените ограничения. При необходимост заместник-председателят може да даде срок на инвестиционния посредник, в който да се съобрази с ограниченията по ал. 1 - 3.

(1) При изчисляването на експозициите за целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционните посредници, които прилагат комплексен метод за третиране на финансовите обезпечения съгласно глава дванадесета, раздел III, могат да използват по-ниската стойност от стойността на експозицията, но не по-ниска от общата сума нa изцяло коригираните стойности на експозициите към отделен клиент или към група свързани клиенти.

(2) Изцяло коригирана стойност на експозицията е стойността, изчислена съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел III, след отразяване на редукцията на кредитния риск, корекциите, свързани с волатилността, и несъответствията на падежите.

(3) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционен посредник, който прилага собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти за всеки клас експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, за който прецени, че същият може да оценява влиянието на финансовото обезпечение на експозициите отделно от влиянието на другите аспекти върху стойността на LGD, да отрази това влияние при изчисляването на стойността на експозициите за целите на изчисляването на големите експозиции по чл. 78, ал. 1 - 3.

(4) В случаите по ал. 3 признаването на обезпечена кредитна защита се извършва съгласно изискванията на глава дванадесета, раздел II.

(5) Заместник-председателят издава разрешение по ал. 3, ако установи, че приложените методи за оценка, изготвени от инвестиционния посредник за намаляване на експозициите за целите на чл. 78, са подходящи. Когато инвестиционният посредник е получил разрешение за прилагане на собствена оценка за влиянието на финансовото обезпечение, същата се прилага в съответствие с приетия метод за изчисляване на капиталовите изисквания.

(6) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, получил разрешение за прилагане на собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти за всеки клас експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II, който не изчислява стойността на експозициите си съгласно ал. 3, може да използва метода, посочен в ал. 1. Инвестиционните посредници не могат да използват и двата метода едновременно.

(1) Инвестиционен посредник, който изчислява големите експозиции съгласно методите по чл. 79, трябва да извършва периодично стрес тестове за концентрация на кредитния риск, включително за стойността, на която могат да се реализират приетите обезпечения. Стрес тестовете трябва да разглеждат рисковете, произтичащи от потенциални промени на пазарните условия, които могат да повлияят негативно на капиталовата адекватност на инвестиционния посредник, както и рисковете, свързани с ликвидността на обезпеченията при стресови ситуации.

(2) Ако стрес тестът покаже, че стойността на реализация на обезпечението е по-ниска от допустимата съгласно чл. 79, стойността на обезпечението, която се признава при изчисляването на експозициите съгласно чл. 78, ал. 1 - 3 се намалява съответно.

(3) Инвестиционният посредник по ал. 1 трябва да включи в стратегията за управление на риска от концентрации:

1. 1. правила и процедури за управление на риска от несъчетаване на падежите между експозициите и кредитната им защита;
2. 2. правила и процедури за случаите, в които стрес тестът покаже по-ниска стойност на реализация на обезпечението от взетата предвид по чл. 79;
3. 3. правила и процедури относно риска от концентрация, който възниква при прилагането на техники за редукция на кредитния риск и по-конкретно големите индиректни кредитни експозиции, като например към един емитент на ценни книжа, приети като обезпечение.

(4) В случаите, при които ефектът от обезпечението се признава съгласно чл. 80, всяка покрита част от експозицията се третира като експозиция към издателя на обезпечението, а не към клиента.

(1) За целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционният посредник може да припише рисково тегло 20 % на активи, представляващи вземания и други експозиции към регионални правителства и местни органи в Република България или друга държава членка или гарантирани от тях вземания в случаите, когато те имат приписано рисково тегло 20 % съгласно глава дванадесета, раздел I, или да припишат нулево рисково тегло на вземанията, експозициите и гарантираните вземания от същите лица в случаите, когато им е приписано нулево рисково тегло.

(2) За целите на чл. 78, ал. 1 - 3 инвестиционният посредник може да припише рисково тегло 20 % на активи, представляващи вземания или други експозиции към инвестиционни посредници и кредитни институции с падеж между 1 и 3 години, и рисково тегло 50 % за активи, представляващи вземания от инвестиционни посредници и кредитни институции с падеж, по-дълъг от 3 години, при условие че те са под формата на вземания по дългови инструменти, които се търгуват на регулиран пазар и имат ежедневни котировки на този пазар или издаването им е било разрешено от компетентния орган от държавата членка по произход на емитента.

(3) Позициите по ал. 2 не могат да бъдат включени в собствения капитал.

(1) Когато експозицията на инвестиционния посредник към даден клиент е гарантирана от трето лице или е обезпечена с ценни книжа, издадени от трето лице, тя се третира като:

1. 1. експозиция към третото лице гарант, а не към клиента;
2. 2. експозиция към третото лице, издало ценните книжа, а не към клиента.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато:

1. 1. гаранцията е във валута, различна от валутата на експозицията, стойността на експозицията, приета за обезпечена, се изчислява съгласно разпоредбите на приложение № 6 относно валутното несъответствие при кредитна защита с гаранция;
2. 2. има несъответствие между падежа на експозицията и падежа на гаранцията, се прилагат разпоредбите на приложение № 6 относно несъчетаване на падежите;
3. 3. има частично обезпечение на експозицията за признаването му, се прилагат разпоредбите на приложение № 6.

(3) Ценните книжа по ал. 1, т. 2 не включват дългови ценни книжа, издадени от национални правителства или централни банки, международни организации, международни банки за развитие, регионални правителства, държавни и местни органи и предприятия от публичния сектор в Република България или други държави членки и на които се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I.

(4) По смисъла на този член “гаранция” включва кредитни деривативи по смисъла на глава дванадесета, раздел III, различни от ценни книжа, свързани с кредитен риск.

(1) Инвестиционните посредници, които изчисляват капиталовите изисквания за позиции, включени в търговския портфейл съгласно глава шеста, седма и единадесета, ако е приложимо, наблюдават и контролират големите си експозиции в съответствие с чл. 74 - 82, доколкото не е предвидено друго в ал. 2 - 6 и чл. 84.

(2) Експозиции към отделни клиенти, възникнали от сделки в търговския портфейл, се изчисляват, като се сумират следните позиции:

1. 1. превишението - когато е положително - на дългите позиции над късите позиции във всички финансови инструменти, емитирани от клиент; нетните позиции във всеки инструмент се изчисляват по методите, посочени в глава шеста;
2. 2. нетните експозиции, в случаите на поемане на емисии от дългови инструменти или акции;
3. 3. експозициите към отделен клиент, възникнали от сделки, споразумения или договори по глава седма, изчислени по начина, определен в същата глава.

(3) Нетните експозиции по ал. 2, т. 2 се изчисляват чрез приспадане на поетите емисии, които са записани или препоети от трети лица, на базата на писмени договори, намалени с коефициентите по табл. № 4 на приложение № 1.

(4) За целите на ал. 2, т. 2 инвестиционният посредник създава и поддържа системи за наблюдение и контрол на големите експозиции, свързани с поемане на емисии в периода между датата на първоначалния ангажимент и работен ден 1, отчитайки рисковете, свързани с конкретния пазар.

(5) При изчисляване на експозициите към отделен клиент по ал. 2, т. 3 препращанията в чл. 67, ал. 2 към глава дванадесетa, раздел II, не се прилагат.

(6) Експозициите към група от свързани клиенти, възникнали от сделки в търговския портфейл, се изчисляват, като се сумират експозициите към всеки отделен клиент в групата, изчислени съгласно ал. 3.

(1) Инвестиционният посредник изчислява общите експозиции към индивидуални клиенти или група свързани клиенти чрез сумиране на експозициите, възникнали от сделките в търговския портфейл, и експозициите, възникнали от инвестиционния портфейл в съответствие с чл. 79 - 82.

(2) При изчисляване на експозициите в инвестиционния портфейл инвестиционният посредник допуска, че експозицията, произтичаща от активи, с които се намалява собственият капитал по чл. 8, ал. 3, т. 4, е равна на нула.

(3) При изчисляване на големите експозиции към отделни клиенти или групи от свързани клиенти за целите на чл. 77, ал. 1 инвестиционният посредник не признава редукция на кредитния риск. При изчисляване на големите експозиции не се вземат предвид експозициите, свързани с репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки.

(4) За общата стойност на експозициите на инвестиционния посредник към отделни клиенти или група свързани клиенти по ал. 1 се прилагат ограниченията по чл. 79 - 82.

(5) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да превиши ограниченията по чл. 78 - 82, ако са налице следните условия:

1. 1. експозициите към отделен клиент или група свързани клиенти, възникнали от сделките в инвестиционния портфейл, не надвишават ограниченията по чл. 78 - 82, изчислени спрямо собствения капитал, определен съгласно тази наредба; превишението произтича изцяло от сделките с позициите от търговския портфейл;
2. 2. инвестиционният посредник изпълнява допълнителното капиталово изискване за превишението на ограниченията за големите експозиции по чл. 78, ал. 1 и 2, изчислено съгласно приложение № 9;
3. 3. в случаите, когато е изтекъл период, по-малък или равен на 10 дни от деня на превишаване на ограниченията, превишението към отделен клиент или група свързани клиенти, възникнали от сделките в търговския портфейл, не трябва да превишава 500 % от стойността на собствения капитал;
4. 4. сумата на всички превишения на ограниченията с продължителност на превишението повече от 10 дни не трябва да надхвърля 600 % от стойността на собствения капитал;
5. 5. инвестиционният посредник уведомява комисията в срок 10 дни от края на всеки месец за всички превишения на ограниченията по чл. 78, ал. 1 и 3 за предходния месец, като в уведомлението се посочват сумата на всяко превишение и наименованието на клиента.

(6) Инвестиционният посредник не може да извършва сделки за временно прехвърляне на експозиции на друго дружество, което е в същата група, в която е и инвестиционният посредник, или на друго дружество, или да извършва фиктивни сделки с цел затваряне на една експозиция в 10-дневения период от възникване на експозицията и откриване на нова експозиция с цел избягване на ограниченията по чл. 78, ал. 1 и 2.

(7) Инвестиционният посредник поддържа информационна система и уведомява комисията за прехвърлянията по ал. 6 незабавно, но не по-късно от края на деня, следващ деня на сключване на сделката.

(1) Инвестиционният посредник изчислява капиталови изисквания за покриване на риска от позиции в борсово търгувани стоки или стокови деривативни инструменти в инвестиционния и търговския си портфейл.

(2) Всяка позиция в стоки или стокови деривативни инструменти се отчита чрез стандартната мерна единица на съответната стока. Спот цената на всяка стока, когато е във валута, различна от лева, се преизчислява в лева по курса на БНБ към отчетната дата.

(3) Нетната позиция във всяка стока е превишението на дългата (късата) позиция над късата (дългата) позиция в една и съща стока и идентични стокови фючърси, опции и варанти. Инвестиционният посредник може да третира позиции в стокови деривативни инструменти като позиции в базовата им стока.

(4) За позиции в една и съща стока се считат следните позиции:

1. 1. позиции в различни подкатегории стоки, в случаите, когато стоките от тези подкатегории при доставка са взаимозаменяеми;
2. 2. позиции в подобни стоки, ако те са близки заместители и може да се установи минимален корелационен коефициент 0,9 между промените в техните цени за период не по-малък от една година.

(5) Позициите в злато или в деривативни инструменти с базов актив злато, както и позициите, произтичащи от финансиране чрез стоки, не се включват при изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск

(6) Рискът от промяна в лихвения процент и рискът, свързан с валутния курс за позиции в стоки и стокови деривативни инструменти, се включват при изчисляването за общ риск на търгуваните дългови инструменти и при изчисляването на риска, свързан с валутния курс.

(1) Инвестиционният посредник измерва стоковите фючърси и форуърдните ангажименти за покупка или продажба на определени стоки като условна стойност в стандартната за базовата стока мерна единица и им приписва срок на изпълнение в зависимост от датата на падежа.

(2) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за борсово търгувани фючърси да бъдат равни на изискванията за маржин на съответната борса, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с фючърсите, и е поне равен на капиталовите изисквания за фючърси, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(3) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за извънборсово търгувани стокови деривативни инструменти по ал. 1 и 2, чието разплащане се извършва чрез призната клирингова къща, да бъдат равни на изискванията за маржин на клиринговата къща, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с тези деривативни инструменти, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(1) При стоков суап, когато едната страна по сделката е по фиксирана цена, а другата - по текуща пазарна цена, инвестиционният посредник отчита суапа в съответната скала по чл. 93, ал. 2 като серия от позиции, равни на зададената условна стойност на договора, като на всяко плащане по суапа съответства една позиция в съответния интервал.

(2) Позицията по ал. 1 е дълга, когато инвестиционният посредник има задължение по фиксирана цена и вземане по променлива цена, и е къса, когато има вземане по фиксирана цена и задължение по променлива цена.

(3) Когато двете страни по стоков суап са в различни стоки, инвестиционният посредник ги отчита в отделни таблици съгласно падежния метод за стоков риск.

(1) Опциите върху стоки или върху стокови деривативни инструменти се третират като позиции, равни по стойност на размера на базовия актив, за който се отнася опцията, умножен по тяхната делта. Позициите по изречение първо могат да се нетират срещу противоположни позиции в идентичен базов актив или стоков деривативен инструмент.

(2) Инвестиционният посредник използва делта, която е определена от съответната борса или комисията. Когато не е определена делта съгласно изречение първо, както и при извънборсовите опции, тя се изчислява от инвестиционния посредник чрез модел, одобрен от заместник-председателя.

(3) Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да изчислява делта чрез определена от него методология.

(4) Инвестиционният посредник заделя собствени средства и за другите рискове, свързани с опциите, освен делта риска.

(5) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за издадените борсово търгувани стокови опции да бъдат равни на изискванията за маржин на съответната борса, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с опциите, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(6) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник капиталовите изисквания за извънборсово търгуваните стокови опции, чието разплащане се извършва чрез призната клирингова къща, да бъдат равни на изискуемия от клиринговата къща маржин, ако маржинът осигурява точна оценка на риска, свързан с опциите, и е поне равен на капиталовите изисквания, изчислени по методите в тази глава или по метода на вътрешните модели по глава единадесета.

(1) Капиталовото изискване за стоков риск по опростения метод за всяка стока е сумата от:

1. 1. петнадесет процента от нетната позиция (дълга или къса), умножена по спот цената на стоката;
2. 2. три процента от брутната позиция (дълга плюс къса), умножена по спот цената на стоката.

(2) Капиталовото изискване за стоков риск е общата стойност от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по предходната алинея.

(1) При изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск по падежния метод инвестиционният посредник използва отделна падежна скала за всяка стока съгласно следната таблица: Падежен интервал Коефициент за отклонение (%) 0 < 1 месец 1,50 > 1 < 3 месеца 1,50 > 3 < 6 месеца 1,50 > 6 < 12 месеца 1,50 > 1 < 2 години 1,50 > 2 < 3 години 1,50 > 3 години 1,50

(2) Всички позиции в една и съща стока и позициите по чл. 85, ал. 4 се поставят в съответния падежен интервал на скалата по ал. 1, като стоките в наличност се класифицират в интервала от 0 до 1 месец.

(3) Позициите в една и съща стока, както и тези, определени като такива по чл. 85, ал. 4, взаимно се прихващат и се класифицират в съответния падежен интервал по нетна стойност при следните условия:

1. 1. падежите по договорите са в един и същи ден;
2. 2. падежите по договорите се различават с не повече от 10 дни, ако договорите се търгуват на пазар с ежедневни доставки по договора.

(4) Инвестиционният посредник изчислява сумата на дългите и сумата на късите позиции във всеки падежен интервал. Частта от дългата (късата) позиция, която се съчетава с късата (дългата) позиция в съответния падежен интервал, е съчетаната позиция в този интервал, а остатъчната дълга или къса позиция е несъчетаната позиция за този интервал.

(5) Частта от несъчетаната дълга (къса) позиция за даден падежен интервал, която се съчетава с несъчетаната къса (дълга) позиция за следващия падежен интервал, е съчетаната позиция между двата падежни интервала. Частта от несъчетаната дълга или къса позиция, която не може да бъде съчетана по този начин, е несъчетаната позиция.

(6) Капиталовите изисквания за всяка стока се изчисляват на база на съответната падежна скала и представляват сбор от:

1. 1. сумата на съчетаните дълги и къси позиции по падежни интервали, умножена по коефициент за отклонение 1,5 % и по спот цената на стоката;
2. 2. съчетаната позиция между два падежни интервала за всеки падежен интервал, в който е пренесена несъчетана позиция, умножена по коефициент за наличност 0,6 % и по спот цената на стоката;
3. 3. остатъчните несъчетани позиции, умножени по окончателен коефициент 15 % и по спот цената на стоката.

(7) Капиталовото изискване за стоков риск е общата стойност от капиталовите изисквания за всяка стока, изчислени по ал. 6.

(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва разширен падежен метод при изчисляване на капиталовото изискване за стоков риск, ако същият:

1. 1. има значителни обороти от търговия със стоки;
2. 2. има диверсифициран портфейл от стоки;
3. 3. не отговаря на изискванията за прилагане на вътрешните модели съгласно глава единадесета при изчисляването на капиталовите изисквания за стоков риск.

(2) При метода по ал. 1 вместо посочените в чл. 93, ал. 1 - 3, 6 и 7 коефициенти инвестиционният посредник прилага минималните коефициенти съгласно следната таблица: Вид Благо- Неблаго- Агрокул- Други, коефи- родни родни тури включи- циент метали метали телно (с изклю- енергий- чение ни про- на злато) дукти Коефициент 1,0 1,2 1,5 1,5 за отклонение (%) Коефициент 0,3 0,5 0,6 0,6 за наличност(%) Окончателен 8 10 12 15 Коефициент(%)

(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да изчислява своите капиталови изисквания за позиционен риск, валутен риск и/или стоков риск, използвайки собствени вътрешни модели за управление на риска, вместо или в комбинация с методите по глави шеста, осма и десета.

(2) Заместник-председателят издава разрешение на инвестиционния посредник само ако системата му за управление на риска е надеждна и отговаря на следните изисквания:

1. 1. вътрешният модел за измерване на риска е неразделна част от ежедневния процес по управление на риска в инвестиционния посредник и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред управителния му орган;
2. 2. инвестиционният посредник разполага със звено за контрол на риска, което функционира независимо от звеното за сключване на сделки, отчита се пряко пред управителния орган на инвестиционния посредник и което: а) разработва и внедрява системата за управление на риска в инвестиционния посредник; б) изготвя и анализира ежедневните отчети за резултатите от вътрешния модел за измерване на риска и предприемането на мерки за спазване на установените ограничения; в) извършва първоначална и текуща проверка на вътрешния модел;
3. 3. управителният орган на инвестиционния посредник участва активно в процеса по контрол на риска и органът, компетентен да взема решения относно намаляване на позиции, поемани от отделните дилъри и на общата рискова експозиция на инвестиционния посредник следи ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, и при необходимост взема решение за намаляването на съответните позиции;
4. 4. инвестиционният посредник разполага с достатъчно квалифицирани служители за работа с усъвършенствани модели при търгуването, контрола на риска, одита и осчетоводяването на сделките;
5. 5. инвестиционният посредник разполага с процедури за наблюдение и осигуряване спазването на приетите писмени вътрешни политики и механизми за цялостното функциониране на системата за измерване на риска;
6. 6. налице са доказани исторически данни за точността на модела при измерване на рисковете;
7. 7. инвестиционният посредник веднъж месечно провежда стрес-тестове на вътрешния модел за измерване на риска по предварително изготвена програма, като резултатите от тях се разглеждат от управителния му орган и се вземат предвид при определяне на политиката му по отношение на риска и ограниченията; стрес-тестовете се насочват предимно към рисковете, които могат да не са обхванати по подходящ начин от вътрешния модел, като например неликвидност на пазарите при влошени пазарни условия, риска от концентрация, еднопосочност на пазара, събитиен риск и риска от неизпълнение, нелинейност на продуктите, съществени позиции в опции с отрицателна вътрешна стойност, позиции без пазарна цена; използваните при провеждането на стрес-тестове допускания отразяват естеството на портфейлите и времето, което е необходимо за хеджиране или управление на рисковете при тежки пазарни условия;
8. 8. звеното за вътрешен контрол на инвестиционния посредник извършва веднъж годишно проверка на процеса по измерване на риска, която включва най-малко: а) пълнотата на документацията относно системата и процеса по управление на риска и организацията на звеното за контрол на риска; б) отчитането на оценките за пазарен риск в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система; в) процеса на одобрение на методите и системите за оценка на риск, използвани от звеното за сключване на сделки и звеното за осчетоводяване на сделки; г) обхвата на пазарните рискове, включени във вътрешния модел, и утвърждаване на всички съществени промени в процеса на измерване на риска; д) точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за волатилност и корелация, както и точността на оценката и изчисленията за чувствителност към риск; е) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на съвместимостта, навременността и надеждността на източниците на данни, използвани във вътрешните модели, включително независимостта на информационните източници; ж) проверката, която инвестиционният посредник извършва за оценка на резултатите от тестовете, които провежда за точността на вътрешния модел.

(1) Инвестиционният посредник трябва да разполага с процедури за утвърждаване на вътрешните модели от квалифицирани лица, които не участват в процеса по разработването им, за да се осигури, че те отразяват и обхващат в достатъчна степен всички съществени рискове.

(2) Утвърждаването се извършва при първоначалното разработване на вътрешния модел и при всяка съществена промяна в него. Утвърждаване се извършва и периодично, и особено при съществени структурни промени на пазара или промени в състава на портфейла, които биха довели до несъответствие на вътрешния модел с новите условия.

(3) Освен тестовете за резултатите от вътрешния модел утвърждаването включва и:

1. 1. тестове с цел проверка дали допусканията, направени във връзка с вътрешния модел, са подходящи и не подценяват или надценяват риска;
2. 2. провеждане на вътрешни тестове от инвестиционния посредник с цел утвърждаване на вътрешните модели съобразно рисковете и структурата на неговия портфейл;
3. 3. използване на хипотетични портфейли, които да гарантират, че вътрешният модел отчита специфични структурни характеристики, които биха могли да възникнат, като например съществен базов риск и риск от концентрация.

(1) Инвестиционният посредник наблюдава точността и достоверността на вътрешните модели посредством програма за провеждане на бек-тестове.

(2) Бек-тестовете трябва да представят за всеки работен ден сравнение между показателя за стойност под риск за един ден, получена по вътрешния модел на инвестиционния посредник, за позициите в портфейла му към края на деня и изменението на стойността на портфейла за един ден към края на следващия работен ден.

(3) Заместник-председателят може да проверява способността на инвестиционния посредник да провежда бек-тестовете по ал. 1 както при реални, така и при хипотетични промени в стойността на портфейла му.

(4) Бек-тестовете за хипотетични промени в стойността на портфейла се основават на сравнението между стойността на портфейла към края на деня с неговата очаквана стойност в края на следващия ден при допускането, че няма промяна на позициите.

(5) Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да предприеме подходящи мерки за подобряване на неговата програма за провеждане на бек-тестове, ако установи, че резултатите от вътрешния модел за измерване на риска не са надеждни. Заместник-председателят може да задължи инвестиционния посредник да извърши бек-тестове за хипотетична и/или за реална търговия.

(6) В случая по ал. 5 при бек-тестовете за хипотетична търговия се използват промените в стойността на портфейла, които биха настъпили, ако позициите в края на деня останат непроменени, а за реалната търговия - не се включват такси, комисиони и нетен лихвен доход.

(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва вътрешен модел при изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с позициите в акции и облигации, държани за продажба, ако той отговаря на изискванията по тази глава, както и на следните изисквания:

1. 1. дава обяснение относно историческите промени в стойността на портфейла;
2. 2. обхваща концентрацията относно размера и промените в състава на портфейла;
3. 3. устойчив е при неблагоприятна среда;
4. 4. утвърден е чрез бек-тестове, целящи да оценят дали специфичният риск е прецизно обхванат;
5. 5. показва, че е чувствителен към съществени характерни различия между подобни, но не идентични позиции;
6. 6. обхваща събитиен риск.

(2) Тестовете по ал. 1, т. 4 могат да бъдат извършени на базата на съответните подпортфейли и по последователен начин.

(3) В случай че инвестиционният посредник е подложен на събитиен риск, който не е отразен в неговия показател за стойност под риск, тъй като е извън 10-дневния период на задържане и 99 % доверителен интервал, той трябва да отрази въздействието на такива събития във вътрешната оценка на капитала.

(4) Вътрешният модел на инвестиционния посредник трябва умерено да оценява риска от нисколиквидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност посредством реалистични пазарни сценарии. Моделът трябва да отговаря на минималните изисквания за данни, като приблизителните показатели са консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват реалната волатилност на позицията или портфейла.

(1) При изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, свързан с търгувани акции и облигации, инвестиционният посредник приема метод за отчитане на допълнителния нарастващ риск от неизпълнение на позициите в търговския му портфейл, който не е отразен в показателя за стойност под риск съгласно чл. 98.

(2) За да избегне двойното отчитане при изчисляване на изискванията за допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по ал. 1, инвестиционният посредник може да вземе предвид степента, в която рискът от неизпълнение вече е бил включен в показателя за стойност под риск, особено за рискови позиции, които могат и се закриват до 10 дни в случай на неблагоприятни пазарни условия или други признаци за влошаване на кредитната среда.

(3) Когато инвестиционният посредник включва допълнителен нарастващ риск от неизпълнение чрез надбавка, той разработва методология за утвърждаване на показателя.

(4) Инвестиционният посредник удостоверява, че използваният метод отговаря на стандартите за надеждност по глава дванадесета, раздел II, при допускането за постоянно ниво на риск, и се коригира, когато е необходимо, за да отрази влиянието на ликвидността, концентрацията, хеджирането и опционните характеристики.

(5) Когато инвестиционният посредник не отчита допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по вътрешно разработен метод, той изчислява надбавката за него по метод, който е в съответствие с метода по глава дванадесета, раздел I или с метода по глава дванадесета, раздел II.

(1) За експозициите, свързани със секюритизация срещу парично плащане или синтетична секюритизация, които подлежат на намаление съгласно чл. 7, ал. 7 или на рисково претегляне 1250 % съгласно т. 6 от приложение № 7, инвестиционният посредник по чл. 98 изчислява капиталово изискване, което е не по-малко от посоченото по тези разпоредби.

(2) Инвестиционен посредник, който е дилър на експозиции по ал. 1, може да приложи метод, различен от посочените по ал. 1, ако докаже намерението за търгуване и че съществува ликвиден двустранен пазар за секюритизиращи експозиции, а в случаите на синтетична секюритизация - че използва само кредитни деривативи относно секюритизиращите експозиции или относно всичките съставни елементи на свързания с тях риск.

(3) За целите на ал. 2 се приема, че съществува двустранен пазар, ако на пазара има независими добросъвестни предложения за покупка и продажба, така че цената, свързана с последната цена за продажба или свързана с текущите конкурентни котировки за покупка и/или продажба, може да се определи в рамките на един ден и сделката се осъществява по тази цена за относително кратко време съгласно търговската практика.

(4) Инвестиционният посредник по ал. 2 трябва да разполага с достатъчно пазарни данни, които да осигурят, че е обхванал концентрацията на риска от неизпълнение на тези експозиции в своите вътрешни методи за изчисляване на допълнителния риск от неизпълнение.

(1) Капиталовото изискване за инвестиционен посредник, който използва вътрешен модел, е по-голямата стойност от:

1. 1. показателя за стойност под риск от предходния ден според параметрите, определени в тази глава, плюс начислението за допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по чл. 98 - 100, ако е подходящо;
2. 2. средната стойност на ежедневните показатели за стойност под риск за предходните 60 работни дни, умножена по мултипликационен фактор, равен на 3, коригиран с надбавката по ал. 2 плюс начислението за допълнителен нарастващ риск от неизпълнение по чл. 98 - 100, ако е подходящо.

(2) Мултипликационният фактор се увеличава с надбавка между 0 и 1 в зависимост от броя на превишенията за последните 250 работни дни, установени чрез бек-тестове, съгласно следната таблица: Брой на превишенията Надбавка По-малко от 5 0,00 5 0,40 6 0,50 7 0,65 8 0,75 9 0,85 10 и повече 1,00

(3) Превишението е еднодневната промяна в стойността на портфейла, която надвишава показателя на стойността под риск, изчислен за същия ден на базата на вътрешния модел.

(4) Инвестиционният посредник изчислява превишенията последователно на базата на бек-тестове с действителни или хипотетични промени в стойността на портфейла.

(5) За изчисляването на надбавката по ал. 2 броят на превишенията се определя най-малко веднъж на тримесечие.

(6) По изключение и при извънредни обстоятелства заместник-председателят може да разреши използване на нулев мултипликационен фактор, ако инвестиционният посредник докаже, че моделът е коректен и че използването на мултипликационния фактор е неоправдано.

(7) Ако заместник-председателят установи повече от 11 превишения за последните 250 работни дни, той разпорежда да се преустанови ползването на модела или налага подходящи мерки за незабавното му подобряване.

(8) Инвестиционният посредник уведомява заместник-председателя в срок пет работни дни за превишенията, установени чрез бек-тестове, които налагат увеличение на надбавката.

(9) При изчисляването на показателя за стойност под риск инвестиционният посредник спазва следните минимални изисквания:

1. 1. показателят се изчислява най-малко ежедневно;
2. 2. при изчислението се използва 99 % едностранен доверителен интервал;
3. 3. при изчислението се използва 10-дневен еквивалентен период на задържане;
4. 4. при изчислението се използва исторически период на наблюдение от най-малко една година, освен ако се налага по-кратък период на наблюдение поради съществено увеличение във волатилността на цените;
5. 5. данните се актуализират тримесечно.

(1) Вътрешният модел за измерване на риска трябва да обхваща достатъчен брой рискови фактори в зависимост от степента на активност на инвестиционния посредник на съответните пазари, като включва най-малко риска, свързан с промяна в лихвен процент, валутния риск, риска, свързан с акциите, и стоковия риск.

(2) За определяне на рисковите фактори системата за измерване на риска трябва да включва:

1. 1. рисковите фактори, свързани с лихвените проценти в различни валути, в които инвестиционният посредник има балансови или задбалансови позиции, чувствителни на промени на лихвен процент; инвестиционният посредник трябва да моделира кривата на доходността, използвайки някой от общоприетите методи; за съществените позиции, изложени на риск, свързан с лихвен процент, кривата на доходността за основните валути и пазари се разделя най-малко на шест падежни интервала, за да бъде обхваната промяната във волатилността на лихвения процент по кривата на доходността; системата трябва да обхваща и риска от непълна корелация между различните криви на доходност;
2. 2. рисковите фактори, свързани със злато и отделни чуждестранни валути, в които са позициите на инвестиционния посредник; за позициите в предприятия за колективно инвестиране се отчитат техните действителни валутни позиции; инвестиционният посредник може да ползва отчетите за валутни позиции на предприятията за колективно инвестиране, изготвени от трети страни, когато тяхната точност е осигурена в достатъчна степен; ако инвестиционният посредник не разполага с информация за валутните експозиции на предприятията за колективно инвестиране, позициите се отчитат съгласно чл. 72, ал. 7 и 8;
3. 3. отделни рискови фактори за всеки капиталов пазар, на който се търгуват акции и на който инвестиционният посредник има значителни позиции;
4. 4. отделни рискови фактори за всяка стока, в която инвестиционният посредник има значителни позиции, като се отчитат пазарните характеристики, включително датите за доставка и предоставените на участниците в търговията възможности за затваряне на позиции; системата трябва да обхваща и риска от несъвършена корелация между подобни, но не еднакви стоки, и промените на форуърдните цени, възникващи от несъчетаване на падежите.

(3) Инвестиционният посредник може да използва във вътрешния модел емпирични корелационни зависимости за рисковите категории, ако системата за измерване на корелационните зависимости е надеждна и се прилага за всички зависимости.

(1) Стойността на експозиция на даден актив е балансовата му стойност, а стойността на задбалансова позиция по приложение № 2 представлява процент от нейната стойност, както следва:

1. 1. сто процента от позициите с пълен риск;
2. 2. петдесет процента от позициите със среден риск;
3. 3. двадесет процента от позициите със среден/нисък риск;
4. 4. нула процента от позициите с нисък риск.

(2) Ако инвестиционният посредник използва комплексен метод за финансово обезпечение по т. 34 - 44 от приложение № 6 и експозицията е под формата на продадени ценни книжа или стоки при репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки и маржин сделки, стойността на експозицията се увеличава с корекция за волатилност, подходяща за тези ценни книжа или стоки, както е определено в т. 28 - 44 от приложение № 6.

(3) Стойността на експозицията в деривативен инструмент по приложение № 10 се определя съгласно един от методите в приложение № 3, като се отчитат ефектите от договори за новация или други споразумения за нетиране. Стойността на експозицията при репо-сделки, сделки по предоставяне или получаване в заем на ценни книжа или стоки, сделки с удължен сетълмент и маржин сделки се определя съгласно приложение № 3 или приложение № 6.

(4) Когато дадена експозиция има обезпечена кредитна защита, стойността на експозицията може да бъде променена в съответствие с разпоредбите по глава дванадесета, раздел III.

(5) Стойността на експозицията, представляваща дължими суми по кредитни експозиции на централна насрещна страна, определена от комисията, се изчислява съгласно т. 11 от приложение № 3, при условие че кредитният риск на насрещната страна, свързан с всички участници по споразумението, сключват договори с централната насрещна страна, е напълно обезпечен на дневна база.

(1) Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове:

1. 1. вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки;
2. 2. вземания или условни вземания от регионални или местни органи;
3. 3. вземания или условни вземания от административни органи или сдружения с нестопанска цел;
4. 4. вземания или условни вземания от международни банки за развитие;
5. 5. вземания или условни вземания от международни организации;
6. 6. вземания или условни вземания от институции;
7. 7. вземания или условни вземания от търговски предприятия;
8. 8. вземания или условни вземания на дребно;
9. 9. вземания или условни вземания, обезпечени с недвижимо имущество;
10. 10. просрочени позиции;
11. 11. високорискови категории позиции;
12. 12. вземания по обезпечени облигации;
13. 13. секюритизиращи позиции;
14. 14. краткосрочни вземания от институции и търговски предприятия;
15. 15. вземания от предприятия за колективно инвестиране;
16. 16. други позиции.

(2) Позиция може да бъде включена към класа експозиции на дребно по ал. 1, т. 8, ако отговаря на следните условия:

1. 1. експозицията е към физическо лице или лица или към малко или средно предприятие;
2. 2. експозицията е част от съвкупност от експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с предоставянето на заеми, да бъдат значително намалени;
3. 3. общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число всички просрочени експозиции от страна на клиента или на група свързани клиенти, не трябва да превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро. Инвестиционният посредник полага дължимата грижа да се информира за това обстоятелство. Общият размер на задължението не включва експозициите и условните вземания, които са обезпечени с недвижимо имущество.

(3) Текущата стойност на минималните вноски по договори за изплащане на заеми на дребно отговаря на условията за включване в класа на експозициите на дребно.

(4) Ценни книжа не се включват в класа на експозиции на дребно.

(1) Инвестиционният посредник изчислява стойността на всяка рискова експозиция, която не е приспадната от собствения капитал, като им приписва рискови тегла според класовете, към които са отнесени съответните експозиции, и кредитното им качество съгласно приложение № 4. Кредитното качество на една експозиция може да бъде отнесено към кредитните оценки, присъдени от агенции за кредитен рейтинг (АКР), или към кредитните оценки, присъдени от агенции за експортно кредиране (АЕК).

(2) Рисковопретеглената стойност на експозицията се изчислява, като стойността на експозицията се умножи по рисковото тегло, определено в съответствие с разпоредбите по този раздел.

(3) Размерът на рисковопретеглените експозиции към институции се изчислява, прилагайки метода, базиран на кредитното качество на националното правителство по седалище на институцията, или метода, базиран на кредитна оценка на насрещна страна съгласно приложение № 6.

(4) Когато една експозиция е предмет на кредитна защита, приложимото рисково тегло за тази експозиция може да бъде променено в съответствие с глава дванадесета, раздел III.

(5) Рисковопретеглената стойност на секюритизараните експозиции се изчислява в съответствие с разпоредбите в глава дванадесета, раздел IV.

(6) На всички останали експозиции, за които не е указан метод за изчисляване на стойността по този раздел, се приписва рисково тегло 100 %.

(7) С разрешение на заместник-председателя за експозициите към посредник майка, негово дъщерно дружество, дъщерно дружество на неговото предприятие майка или предприятие, свързано с отношения на контрол, с изключение на експозициите, представляващи елементи на собствения капитал, упоменати в чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1, могат да не се прилагат изискванията по ал. 1, ако са изпълнени следните условия:

1. 1. насрещната страна е инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансова институция, управляващо дружество или дружество за спомагателни услуги, които са обект на подходящи надзорни изисквания върху дейността им;
2. 2. отчетите на насрещната страна и на инвестиционния посредник се консолидират на база пълна консолидация;
3. 3. насрещната страна разполага с процедури за оценяване, измерване и контрол на риска, подобни на тези на инвестиционния посредник;
4. 4. насрещната страна е със седалище в Република България или друга държава членка, където е седалището на инвестиционния посредник;
5. 5. няма съществуваща или предвидима икономическа или юридическа пречка за незабавно прехвърляне на собствени средства или за изплащане на задължения от насрещната страна към инвестиционния посредник.

(8) Когато са изпълнени условията по ал. 7, инвестиционните посредници приписват на съответните експозиции рисково тегло 0 %.

(9) С разрешение на заместник-председателя за експозициите към насрещната страна в случаите, когато и двете страни участват в една и съща институционална система за защита, с изключение на експозициите, представляващи елементи на собствения капитал, посочени в чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1, могат да не се прилагат изискванията по ал. 1 и ако са изпълнени следните условия:

1. 1. изпълнени са условията по ал. 7, т. 1, 4 и 5;
2. 2. инвестиционният посредник и насрещната страна са в договорни взаимоотношения, произтичащи от договорни или законови споразумения, които ги предпазват, и по-специално гарантират тяхната ликвидност или платежоспособност за избягване на несъстоятелност в случаите, когато това е необходимо; системата от договорни взаимоотношения е институционална система за защита;
3. 3. договорните взаимоотношения по т. 2 гарантират, че системата за защита осигурява необходимата подкрепа чрез предоставените й ресурси;
4. 4. системата за защита разполага с надеждни системи за наблюдение и класификация на риска (което дава общ поглед върху риска на всеки участник в системата за защита и на системата като цяло);
5. 5. системата за защита изчислява и своя риск и предоставя тази информация на участниците;
6. 6. системата за защита изготвя и публикува годишен финансов отчет, който се състои най-малко от баланс и отчет за доходите, както и отчет за рисковете на системата като цяло;
7. 7. участниците в системата за защита са длъжни да предоставят заявление поне 24 месеца предварително, ако искат да прекратят участието си в нея;
8. 8. участниците в системата не могат да използват многократно елементите, използвани при изчисляване на собствения им капитал, и не могат да използват системата за генериране на собствен капитал между участниците;
9. 9. в институционалната система за защита участват инвестиционни посредници с относително еднороден профил на дейност;
10. 10. системите по т. 4 трябва да са одобрени от съответен компетентен орган и върху тях да се осъществява надзор на регулярна база от съответния компетентен орган.

(10) Когато са изпълнени условията по ал. 9, инвестиционните посредници приписват на съответните експозиции рисково тегло 0 %.

(1) Външна кредитна оценка може да се използва за определяне на рисковото тегло на експозиция във връзка с чл. 108 само ако АКР, която я присъжда, е призната от комисията.

(2) Комисията признава АКР за целите на чл. 108, при условие че методологията за изготвянето на оценката отговаря на изискванията за обективност, независимост, периодичен преглед и прозрачност и изготвената по този начин кредитна оценка отговаря на изискванията за надеждност и прозрачност. При признаването комисията взема под внимание критериите, посочени в т. 2 от приложение № 4.

(3) В случаите, когато АКР е била призната от съответен компетентен орган от държава членка, комисията може да признае същата АКР, без да извършва отделно действия по признаването съгласно ал. 2.

(4) Комисията оповестява информацията, свързана с процеса на признаване на АКР, и публикува списък на признатите агенции.

(1) Заместник-председателят съгласно критериите, посочени в т. 2 от приложение № 4, определя степента на кредитно качество, която се приписва на съответната кредитна оценка от призната АКР.

(2) В случаите, когато съответен компетентен орган от държава членка е определил относимата степен на кредитно качество за кредитна оценка от призната АКР съгласно ал. 1, заместник-председателят може да признае тази квалификация, без да извършва отделни действия по определяне на относимата степен.

(3) Кредитната оценка на АКР се използва от инвестиционния посредник последователно при изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции.

(4) Инвестиционният посредник може да използва само заявени кредитни оценки, като с разрешение на заместник-председателя може да прилага и незаявени кредитни оценки.

(1) За изчисляване размера на рисковопретеглените експозиции инвестиционният посредник може да използва метод на вътрешния рейтинг след получаване на одобрение от заместник-председателя.

(2) Заместник-председателят издава одобрение по ал. 1, ако инвестиционният посредник удостовери, че системата за управление на кредитния риск и присъждане на вътрешен рейтинг на експозициите е надеждна и е неразделна част от дейността му и при спазване на следните изисквания в съответствие с раздел IV от приложение № 5:

1. 1. рейтинговата система осигурява достоверна оценка на длъжника и на сделките, точна и последователна количествена оценка на риска, както и неговото обосновано диференциране;
2. 2. вътрешните рейтинги, оценките за неизпълнение и загуби, използвани при изчисляването на капиталовите изисквания, както и свързаните с тях системи и процеси, са съществена част от процесите по управление на риска, вземането на решения, одобрението на заеми, вътрешното капиталово разпределение и корпоративното управление на инвестиционния посредник;
3. 3. в инвестиционния посредник съществува звено за контрол на риска, отговорно за рейтинговата система, което е независимо и устойчиво на външно влияние;
4. 4. инвестиционният посредник събира и съхранява всички необходими данни, осигуряващи ефективност на процеса по измерване и управление на кредитния риск;
5. 5. инвестиционният посредник документира изготвената от него вътрешна рейтингова система, модела й и я утвърждава.

(3) Когато инвестиционен посредник майка в Европейския съюз и дъщерните му дружества или предприятие майка във финансов холдинг със седалище в държава членка и неговите дъщерни дружества прилагат унифициран метод на вътрешния рейтинг, с разрешение на заместник-председателя минималните изисквания съгласно раздел IV от приложение № 5 се изпълняват от предприятието майка и дъщерните дружества кумулативно.

(4) За да получи разрешение за използването на метода на вътрешния рейтинг за целите на измерването и управлението на риска, инвестиционният посредник трябва да е прилагал рейтинговата система, която в значителна степен отговаря на минималните изисквания съгласно раздел IV от приложение № 5, за период най-малко три години.

(5) За да получи одобрение за използване на собствени оценки на загуба от неизпълнение и/или конверсионни коефициенти, инвестиционният посредник представя заявление в комисията, като прилага документи, удостоверяващи прилагането на собствени оценки на тези параметри съобразно изисквания, в значителна степен отговарящи на минималните изисквания, определени в раздел IV от приложение № 5, за период най-малко три години.

(6) Ако инвестиционен посредник, получил одобрение за използване на метода на вътрешния рейтинг, не отговаря на изискванията по този раздел, той представя на комисията план за незабавно възстановяване на съответствието, освен ако представи доказателства, че последиците от несъответствието са незначителни.

(7) Ако инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни предприятия или предприятие майка от Европейския съюз във финансов холдинг от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества прилагат метода на вътрешния рейтинг, компетентните органи от отделните държави членки си сътрудничат съгласно чл. 168.

(1) Инвестиционният посредник, предприятията майки и дъщерните им предприятия прилагат метод на вътрешния рейтинг за всички свои експозиции, с изключение на случаите по чл. 116.

(2) С разрешение на заместник-председателя, включващо одобрен план, представен от инвестиционния посредник, методът на вътрешния рейтинг може да се въведе чрез поетапно обхващане на класовете експозиции, посочени в чл. 113, в рамките на една структурна единица или различни структурни единици в една група.

(3) Алинея 2 се прилага и при използването на собствени оценки за LGD или конверсионни коефициенти за изчисление на рисковите тегла за експозиции към национални правителства и централни банки, институции и търговски предприятия.

(4) За класа експозиции на дребно по чл. 113 поетапното въвеждане може да бъде извършено за категориите експозиции, за които се прилагат различни корелационни оценки съгласно т. 1.2.1 - 1.2.4 от раздел I на приложение № 5.

(5) Методът на вътрешния рейтинг по ал. 1 - 4 се въвежда от инвестиционния посредник за разумен период от време, одобрен от заместник-председателя.

(6) Въвеждането на метода на вътрешния рейтинг по ал. 1 - 4 се осъществява по правила, съдържащи строги изисквания, определени от заместник-председателя и гарантиращи, че възможността за прилагане на метода на вътрешния рейтинг не се използва избирателно с цел постигане на по-ниски капиталови изисквания, за класовете експозиции или бизнес единици, които не се оценяват все още чрез метода на вътрешния рейтинг или за целите на прилагането на собствена оценка за LGD и/или конверсионни коефициенти.

(7) Инвестиционен посредник, който прилага метода на вътрешния рейтинг за който и да е клас експозиции, трябва да прилага едновременно този метод и за класа експозиции в акции.

(8) Инвестиционен посредник, получил разрешение по чл. 111 за прилагане на метода на вътрешния рейтинг при условията по ал. 1 - 3 и чл. 116, не може да възобнови прилагането на стандартизирания метод, освен с разрешение на заместник-председателя и при наличие на основателна причина за това.

(9) Инвестиционен посредник, който е получил разрешение по чл. 114, ал. 9 за прилагане на собствени оценки за LGD и конверсионни коефициенти при условията по ал. 1 - 3 и чл. 116, не може да възобнови прилагането на посочените в чл. 114, ал. 8 оценки за LGD и конверсионни коефициенти, освен с разрешение на заместник-председателя и при наличие на основателна причина за това.

(1) Инвестиционният посредник класифицира всяка своя експозиция в един от следните класове експозиции:

1. 1. вземания или условни вземания от национални правителства или централни банки;
2. 2. вземания или условни вземания от институции;
3. 3. вземания или условни вземания от търговски предприятия ;
4. 4. вземания или условни вземания на дребно;
5. 5. вземания, свързани с акции;
6. 6. секюритизиращи експозиции;
7. 7. други активи, които нямат характер на вземания по заеми.

(2) Към експозициите към национални правителства или централни банки се отнасят следните експозиции:

1. 1. експозиции към регионални правителства или местни органи, предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
2. 2. експозиции към международни банки за развитие и международни организации, на които се приписва рисково тегло 0 % по смисъла на глава дванадесета, раздел I.

(3) Към експозициите във вземания или условни вземания от институции се отнасят следните експозиции:

1. 1. експозиции към регионални правителства или местни органи, които не се третират като експозиции към националното правителство по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
2. 2. експозиции към предприятия от публичния сектор, които се третират като експозиции към институции по смисъла на глава дванадесета, раздел I;
3. 3. експозиции към международни банки за развитие, на които не се приписва 0 % рисково тегло по смисъла на глава дванадесета, раздел I.

(4) За да бъде класифицирана дадена експозиция като експозиция на дребно по ал. 1, т. 4, тя трябва да отговаря на следните условия:

1. 1. експозицията е към физическо лице или лица;
2. 2. експозицията е към малко или средно предприятие, като общият размер на задължението към инвестиционния посредник, включително към предприятието майка и дъщерните му дружества, в това число просрочените експозиции на клиента или на групата свързани лица, с изключение на вземанията или условните вземания, обезпечени с жилищно недвижимо имущество, не превишава левовата равностойност на 1 000 000 евро;
3. 3. експозициите се третират, за целите на управление на риска, по унифициран подход за всички експозиции;
4. 4. експозицията не се управлява на индивидуална основа, подобно на експозициите към търговски предприятия, и е част от портфейл от експозиции със сходни характеристики, управлявани по сходен начин.

(5) Към експозициите във вземания, свързани с акции и дялови участия, се отнасят следните експозиции:

1. 1. експозициите, които нямат дългов характер, представляващи остатъчно подчинено вземане срещу активите или приходите на емитента;
2. 2. дългови експозиции, които според икономическата си същност са еквивалентни на експозициите по т. 1.

(6) В рамките на класа експозиции за вземания от търговски предприятия по ал. 1, т. 3 инвестиционният посредник обособява клас експозиции “специализирано кредитиране”, които отговарят на следните характеристики:

1. 1. експозицията е към дружество, създадено специално за финансиране и/или управление на материални активи;
2. 2. условията по договора предоставят на заемодателя значителни права за контрол над активите и приходите, генерирани от тях;
3. 3. основният източник на средства за изплащане на задължението към инвестиционния посредник са приходите, генерирани от финансирания актив.

(7) Всяко вземане по заем, невключено в класовете експозиции по ал. 1, т. 1, 2, 4, 5 и 6, следва да бъде отнесено към класа експозиции по ал. 1, т. 3.

(8) Методологията, използвана от инвестиционния посредник за класифициране на експозициите в класовете по ал. 1, следва да бъде прилагана адекватно и последователно за продължителен период от време.

(1) Стойността на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск по класове, посочени в чл. 113, ал. 1, т. 1 - 5 и 7, се изчислява съгласно т. 1, раздел I от приложение № 5, освен ако с тези експозиции не се намалява собственият капитал.

(2) Стойността на рисковопретеглените експозиции за риск от разсейване по изкупени вземания се изчислява съгласно т. 2, раздел I от приложение № 5. Ако инвестиционният посредник има право на регресен иск срещу продавача на вземанията, за установяване стойността на риска от неизпълнение и от разсейване, тези експозиции се третират като обезпечени.

(3) Стойността на рисковопретеглените експозиции се изчислява на база рискови параметри PD, LGD, падеж (M) и стойност на експозицията. Параметрите PD и LGD могат да бъдат взети под внимание заедно или поотделно, в съответствие с изискванията по раздел II от приложение № 5.

(4) Изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за кредитен риск за всички експозиции по класове, определени по чл. 113, ал. 1, трябва да бъде направено съгласно правилата по т. 1.3, раздел I от приложение № 5 след получаване на разрешение от заместник-председателя. Заместник-председателят издава разрешение за използване на моделите в т. 1.3.3 от раздел I на приложение № 5, ако те отговарят на минималните изисквания по т. 4 от раздел IV от приложение № 5.

(5) Изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за класа експозиции “специализирано кредитиране” се извършва съгласно т. 1.1.4, раздел I от приложение № 5, като комисията издава указания за приписване на рискови тегла на тези експозиции. Методологията за приписване на рискови тегла на отделните експозиции се одобрява от заместник-председателя.

(6) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 4 инвестиционният посредник използва собствени оценки за параметъра PD при спазване на изискванията по чл. 111 и раздел IV от приложение № 5.

(7) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 4 инвестиционният посредник използва собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти съгласно изискванията на чл. 111 и раздел IV от приложение № 5.

(8) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 3 инвестиционният посредник прилага стойностите на параметъра LGD, определени съгласно т. 1.7 и 1.8, раздел II от приложение № 5, както и за конверсионните коефициенти, определени съгласно т. 1.9, раздел III от приложение № 5.

(9) С разрешение на заместник-председателя инвестиционният посредник може да използва собствени оценки на параметъра LGD за всички експозиции, принадлежащи към класовете по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 3, при спазване на изискванията на чл. 111 и раздел IV от приложение № 5.

(10) За рисково претегляне на експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 6 и секюритизираните експозиции се прилагат разпоредбите на глава дванадесета, раздел IV.

(11) За експозиции към предприятие за колективно инвестиране, които отговарят на условията по т. 1.15.4 и 1.15.5 от приложение № 4 и инвестиционният посредник има информация за всички базови експозиции на предприятието за колективно инвестиране, рисковопретеглената стойност на експозицията и размерът на очакваната загуба се установяват чрез прилагане на метода на вътрешния рейтинг спрямо базовите експозиции.

(12) В случаите, когато инвестиционният посредник не отговаря на условията за прилагане на метода на вътрешния рейтинг по ал. 11, рисковопретеглената стойност на експозиции в предприятие за колективно инвестиране и стойността на очакваната загуба се извършва, както следва:

1. 1. за експозиции, принадлежащи към клас в чл. 113, ал. 1, т. 5, се прилага методът по т. 1.3.1 от раздел I на приложение № 5; когато инвестиционният посредник не може да направи разграничение между акции от извънборсово търгувани предприятия, борсово търгувани акции и други експозиции към акции, тези експозиции се отнасят към категорията други експозиции към акции;
2. 2. за всички други базови експозиции се прилага методът, посочен в глава дванадесета, раздел I, като се извършват следните промени: a) експозициите се класифицират в съответния клас и им се приписва рисково тегло с една степен по-неблагоприятно от рисковото тегло, което тези експозиции биха получили, ако се третират нормално; б) експозициите с по-висока степен рисково тегло, на които нормално се приписва рисково тегло 150 %, получават рисково тегло 200 %.

(13) Когато експозиции към предприятие за колективно инвестиране не отговарят на изискванията, посочени в т. 1.15.4 и 1.15.5 от приложение № 4, или инвестиционният посредник няма информация за всички базови експозиции на предприятието, той изчислява рисковопретеглената стойност на експозициите към предприятие за колективно инвестиране и стойността на очакваната загуба съгласно т. 1.3.1, раздел I от приложение № 5. Ако инвестиционният посредник не е в състояние да направи разграничение между акции от извънборсово търгувани предприятия, борсово търгувани акции и други експозиции към акции, тези експозиции се отнасят към категорията други експозиции към акции.

(1) Размерът на очакваната загуба за класовете експозиции по чл. 113, ал. 1, т. 1 - 5 се изчислява съгласно т. 3 от раздел I на приложение № 5.

(2) Изчисляването на стойността на очакваната загуба по ал. 1 се основава на същите оценки за параметрите PD, LGD и стойност на експозицията, които са използвани за изчисляване на рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно чл. 114. За експозиции в неизпълнение, когато инвестиционният посредник използва собствени оценки за LGD, стойността на очакваната загуба (EL) се изчислява на принципа “най-добра оценка” съгласно т. 2.4.8 от раздел IV на приложение № 5.

(3) Стойността на очакваната загуба от секюритизирани експозиции се изчислява в съответствие с глава дванадесета, раздел IV.

(4) Стойността на очакваната загуба от експозициите по чл. 113, ал. 1, т. 7 е нула.

(5) Стойността на очакваната загуба за риск от разсейване за експозиции по изкупени вземания се изчислява в съответствие с т. 3.7, раздел I от приложение № 5.

(6) Стойността на очакваната загуба за експозициите, посочени в чл. 114, ал. 11 - 13, се изчислява съгласно т. 3, раздел I от приложение № 5.

(1) С разрешение на заместник-председателя инвестиционен посредник, прилагащ метода на вътрешния рейтинг за изчисляване на стойността на рисковопретеглените си експозиции и стойността на очакваната загуба за един или повече класове експозиции, може да прилага стандартизиран метод за:

1. 1. класовете експозиции по чл. 113, ал.1, т. 1 и 2, когато броят на съществените насрещни страни е ограничен и въвеждането на метода на вътрешния рейтинг за такъв ограничен брой насрещни страни е твърде обременяващо;
2. 2. експозиции в дружества с незначителна по размер дейност, както и класове експозиции, несъществени по отношение на размера и рисковия профил;
3. 3. експозиции към правителството на Република България и експозиции към местни органи или административни структури, когато са изпълнени следните изисквания: а) не съществува разлика в риска за експозициите поради наличието на специални нормативни актове; б) на експозициите към националното правителство се приписва нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I;
4. 4. експозиции към насрещна страна, която е предприятие майка на инвестиционен посредник, негово дъщерно дружество или дъщерно дружество на предприятието майка, при условие че насрещната страна е институция или финансов холдинг, финансова институция, управляващо дружество или дружество за спомагателни услуги към някое от горепосочените, които са обект на съответни надзорни изисквания към дейността им или е предприятие, свързано с отношения на контрол и експозициите между посредниците, отговарят на условията по чл. 108, ал. 9;
5. 5. експозиции в акции в дружества, чиито кредитни задължения имат приписано нулево рисково тегло съгласно глава дванадесета, раздел I, включително в предприятия от публичния сектор, на които се приписва нулево рисково тегло;
6. 6. експозиции в акции, придобити по нормативно уредени програми за насърчаване на определени икономически отрасли, осигуряващи значителни субсидии за инвестиции на инвестиционния посредник, които са под правителствен контрол и съществуват ограничения в размера на инвестициите; ограничението е до 10 % от сумата от първичния и допълнителния капитал;
7. 7. държавни гаранции по т. 52.6 от приложение № 6.

(2) Стойността на експозиции в акции се счита за съществена, когато тяхната обща стойност, изчислена като средногодишен размер от предходната финансова година, с изключение на експозициите по ал. 1, т. 7, превишава 10 % от собствения капитал. Ако броят на отделните експозициите в акции е по-малък от 10, прагът по предходното изречение е 5 % от собствения капитал на инвестиционния посредник.

(1) По смисъла на този раздел “инвестиционен посредник заемодател” означава инвестиционен посредник, който поддържа такива експозиции, независимо от това дали са възникнали в резултат на предоставен заем или на друго действие, което води до възникване на вземане.

(2) Инвестиционните посредници, прилагащи стандартизирания метод съгласно глава дванадесета, раздел I или метода на вътрешния рейтинг съгласно глава дванадесета, раздел II, но неприлагащи собствени оценки за LGD и на конверсионния фактор съгласно чл. 114 и 115, могат съгласно разпоредбите на този раздел да признаят редукция на кредитния риск при изчисляването на стойността на рисковопретеглените експозиции за целите по чл. 21, т. 1 или, когато е уместно, на стойността на очакваните загуби при изчисленията по чл. 7, ал. 2 и ал. 5, т. 6.

(1) Техниката, използвана за осигуряване на кредитна защита, включително предприетите действия и стъпки, както и процедурите и политиките, прилагани от инвестиционния посредник заемодател, трябва да установява кредитна защита правно валидна и приложима във всички законодателства.

(2) Инвестиционният посредник заемодател трябва да предприема всички необходими действия с цел осигуряване ефективност на мерките за кредитна защита и елиминиране на свързаните с дейността рискове.

(3) В случай на обезпечена кредитна защита активите, които се признават като обезпечение, трябва да са достатъчно ликвидни и тяхната стойност в дългосрочен план да е толкова надеждна, че да осигури ефективност на кредитната защита, като се взема под внимание използваният метод за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и допустимата степен на признаване на активите. Активите, които могат да бъдат признати, са определени в т. 8, 9 и 10 от приложение № 6.

(4) В случаите на обезпечена кредитна защита инвестиционният посредник заемодател има право на бърза реализация или на задържане на активите, използвани за защита на заемите в случай на неизпълнение на задължението, неплатежоспособност или несъстоятелност на длъжника или друго кредитно събитие, определено в документите по сделката. Когато е подходящо, същите действия се предприемат срещу попечителя на обезпечението. Степента на корелация между стойността на активите, използвани за защита, и кредитното качество на длъжника не трябва да е прекомерна.

(5) В случай на защита с гаранции условието за признаване на страната, предоставяща обезпечение, е да е достатъчно надеждна и споразумението за защита да е правно валидно и приложимо във всички законодателства, за да осигури ефективна кредитна защита, като взема под внимание използвания метод за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и допустимата степен на признаване на активите. Продавачите на защита и видовете договори за защита, които могат да бъдат признати, са посочените в т. 19 и 20 от приложение № 6.

(6) При осигуряване на кредитна защита трябва да са изпълнени минималните изисквания за признаване на кредитна защита съгласно приложение № 6.

(1) Ако са изпълнени изискванията по чл. 118, методът за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и когато е относимо - на очакваните загуби, може да бъде променен в съответствие с разпоредбите, посочени в т. 19 - 63 от приложение № 6.

(2) За експозиции, към които е приложена редукция на кредитния риск, стойността на рисковопретеглената експозиция или стойността на очакваната загуба не може да бъде по-висока от стойността на идентична експозиция, към която не се прилага редукция на кредитния риск.

(3) Ако при изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции се прилага кредитна защита по глава дванадеста, раздел I или глава дванадесета, раздел II, кредитна защита по чл. 117 - 119 не се признава.

(1) Когато значителен кредитен риск, свързан със секюритизиране на експозиция, е прехвърлен от инвестиционен посредник инициатор на друго лице в съответствие с разпоредбите по т. 2 - 4 от приложение № 7, този инвестиционен посредник:

1. 1. в случай на традиционна секюритизация изключва стойността на секюритизираната експозиция при изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции и, когато е приложимо, на стойността на очакваната загуба;
2. 2. в случай на синтетична секюритизация изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции и, когато е приложимо, стойността на очакваната загуба за секюритизирани експозиции съгласно разпоредбите по т. 2 - 4 от приложение № 7.

(2) Ако инвестиционният посредник инициатор прилага разпоредбите по ал. 1, той изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции, определени в приложение № 7, за позициите, които може да секюритизира.

(3) Когато инвестиционният посредник инициатор не прехвърля значителен кредитен риск чрез секюритизация съгласно ал. 1, същият не изчислява стойността на рисковопретеглените експозиции за позициите, произтичащи от тази секюритизация.

(1) Рисковите тегла, приложими за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции на секюритизиращите позиции, се определят съгласно тяхната степен на кредитно качество.

(2) Степента на кредитно качество по ал. 1 се определя въз основа на оценка от призната АКР или по друг начин, определен в приложение № 7.

(3) Ако инвестиционен посредник има експозиции в различни секюритизиращи траншове, той третира всеки транш като отделна секюритизираща позиция.

(4) Продавачите на кредитна защита третират секюритизиращите позиции като притежатели на преки експозиции.

(5) Секюритизиращите позиции включват експозиции от секюритизация, произтичаща от деривативни инструменти върху лихвени проценти или валутни деривативни инструменти.

(6) Когато секюритизираща позиция е предмет на обезпечена кредитна защита или на защита с гаранции, приложимите рискови тегла се определят съгласно глава дванадесета, раздел III при спазване на разпоредбите на приложение № 7.

(7) За целите на чл. 21, т. 1 стойността на рисковопретеглените експозиции се включва в общата сума на рисковопретеглените експозиции на инвестиционния посредник при спазване разпоредбите по чл. 7, ал. 2 и ал. 5, т. 6.

(1) Кредитната оценка на АКР може да бъде използвана за определяне на рисково тегло на секюритизираща позиция в съответствие с чл. 122 само в случаите, ако АКР е призната от комисията.

(2) Комисията признава АКР като подходяща, ако са изпълнени изискванията по чл. 109, техническите критерии в т. 2 от приложение № 4, агенцията има доказан опит в сферата на секюритизацията и оценките й са достатъчно надеждни и признати от пазарните участници.

(3) Ако АКР е била призната от съответен компетентен орган от държава членка за подходяща, комисията може да признае същата АКР, без да извършва отделно действия по признаването й съгласно ал. 2.

(4) Комисията оповестява информацията, свързана с процеса на признаване на АКР, и публикува списък на признатите агенции.

(5) Използването на кредитна оценка от призната АКР по ал. 1 е допустимо само ако оценката се придържа към принципите на достоверност и прозрачност съгласно разпоредбите по т. 5 от приложение № 7.

(1) Заместник-председателят съгласно критериите, посочени в приложение № 7, определя степента на кредитно качество, която се дава на съответната кредитна оценка на призната АКР при определяне стойността на рисковопретеглените експозиции за секюритизиращи позиции.

(2) В случаите, когато съответен компетентен орган в държава членка е определил относимата степен на кредитно качество за кредитна оценка от призната АКР съгласно ал. 1, заместник-председателят може да признае тази квалификация, без да извършва отделни действия по определянето на относимата степен.

(3) Кредитната оценка на АКР за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции на инвестиционния посредник съгласно чл. 122 се използва последователно и в съответствие с разпоредбите по т. 5 от приложение № 7. Кредитната оценка не може да бъде използвана избирателно.

(1) В случаите на секюритизация на револвиращи експозиции с клаузи за предсрочно плащане на дължимите суми инвестиционният посредник инициатор изчислява допълнителни стойности за рисковопретеглените експозиции във връзка с повишаването на нивото на кредитния риск, на който дадена експозиция е изложена в резултат на активиране на клаузата за предсрочно плащане съгласно приложение № 7.

(2) Револвираща експозиция е експозиция, при която дължимата от клиента сума може да се променя в зависимост от неговото решение за ползване на заема и плащането му до размера на разрешения лимит.

(3) Клауза за предсрочно плащане означава договорна клауза при настъпване на определени обстоятелства за обратно изкупуване на позициите на инвеститорите преди първоначално определения падеж на издадените ценни книжа.

(1) Инвестиционният посредник инициатор, прилагащ разпоредбите на чл. 121 за изчисляване на стойността на рисковопретеглените експозиции, и инвестиционният посредник спонсор, отчитащ необходимостта от намаляване на потенциалните или действителните загуби на инвеститорите, не извършват подпомагане на секюритизация, неуредена предварително в договор.

(2) Ако инвестиционният посредник инициатор или спонсор не изпълнят изискванията по ал. 1, заместник-председателят ги задължава да поддържат капиталови изисквания за всички секюритизирани позиции, равни на капиталовите изисквания за несекюритизирани позиции.

(3) Инвестиционният посредник оповестява публично обстоятелството за подпомагане, неуредено в договор, и влиянието на тази подкрепа върху стойността на изискуемия собствен капитал.

(1) Операционен риск е риск от загуба в резултат на неподходящи или неправилни вътрешни процедури, грешки на лица и системи или от вътрешни събития, включително правен риск.

(2) Инвестиционните посредници трябва да притежават собствен капитал за осигуряване срещу операционен риск, изчислен съгласно методите, посочени в чл. 128 - 130.

(3) Инвестиционен посредник, започнал да прилага стандартизирания метод, определен в чл. 129, не може да възобнови използването на метода на базисния индикатор, определен по чл. 128. Прилагането на метода на базисния индикатор е възможно по изключение, след получено одобрение от заместник-председателя и в случай че инвестиционният посредник може да докаже наличие на основателна причина за това.

(4) Инвестиционен посредник, започнал да прилага усъвършенствания метод по чл. 130, не може да възобнови прилагането на методите по чл. 128 и 129. Прилагането на методите по чл. 128 и 129 е възможно по изключение, след получено одобрение от заместник-председателя и в случай че инвестиционният посредник може да докаже наличие на основателна причина за това.

(5) Заместник-председателят може да разреши на инвестиционния посредник да прилага комбиниран метод при условията по т. 4 от приложение № 8.

(1) При стандартизирания метод инвестиционните посредници разделят своята дейност на няколко групи дейности съгласно т. 2 от приложение № 8.

(2) За всяка група дейности те изчисляват капиталово изискване за операционен риск като определен процент от стойността на подходящия показател.

(3) Капиталовото изискване за операционен риск съгласно стандартизирания метод представлява сумата от капиталовите изисквания за операционен риск за всички групи дейности.

(4) Параметрите на стандартизирания метод са определени в т. 2 от приложение № 8. За да може да прилага стандартизирания метод, инвестиционният посредник трябва да отговаря на изискванията в т. 2 от приложение № 8.

(1) След получаване на одобрение от заместник-председателя инвестиционните посредници могат да използват усъвършенстван метод за измерване, базиран на собствени системи за измерване на операционния риск.

(2) Инвестиционният посредник удостоверява пред комисията, че отговаря на изискванията за прилагане на метода по ал. 1, определени в т. 3 от приложение № 8.

(3) Ако усъвършенстваният метод за измерване се използва от инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества или от дъщерните дружества на финансов холдинг от Европейския съюз, съответните компетентни органи си сътрудничат тясно съгласно чл. 136, чл. 142, ал. 3 и 4 и глава седемнадесета, раздел II.

(4) Когато инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества или дъщерните дружества на финансов холдинг от Европейския съюз използват усъвършенствания метод по идентичен начин, заместник-председателят може да разреши критериите по т. 3 от приложение № 8 да бъдат изпълнени от предприятието майка и неговите дъщерни дружества общо.

(1) Инвестиционният посредник не може да притежава квалифицирано дялово участие, надвишаващо 15 % от собствения му капитал, в дружество, което не е инвестиционен посредник, финансова институция, дружество със спомагателна дейност или други дружества с подобна дейност.

(2) Общата стойност на квалифицираното дялово участие на инвестиционния посредник в дружествата, посочени в ал. 1, не може да надвиши 60 % от собствения му капитал.

(3) Превишение на ограниченията по ал. 1 и 2 е възможно само в извънредни случаи. При настъпване на обстоятелство по изречение първо заместник-председателят може да изиска инвестиционният посредник да увеличи собствения си капитал или да предприеме съответните мерки, които имат същия ефект.

(4) При изчисляване на ограниченията по ал. 1 и 2 инвестиционният посредник не включва в квалифицираното дялово участие акциите, притежавани временно с цел финансова помощ на дружество за периода на неговото преобразуване или оздравяване, както и дялови участия, възникващи при поемане на емисии или при сделки от името на посредника, но за сметка на клиенти. При изчисляването не се вземат предвид и акции, които не са финансови дълготрайни (нетекущи) активи.

(1) При изчисляване на ограниченията по чл. 131, ал. 1 и 2 инвестиционният посредник не включва в квалифицираното дялово участие акциите и участията, притежавани в застрахователи и презастрахователи.

(2) Ограниченията по чл. 131, ал. 1 и 2 не се прилагат, ако стойността, с която квалифицираното дялово участие превишава ограниченията, има покритие със собствен капитал и стойността на този собствен капитал не се взема предвид при изчисляването на капиталовите изисквания по чл. 21. В случаите на превишение и на двете ограничения по чл. 131, ал. 1 и 2 стойността, която трябва да има покритие със собствен капитал, е равна на по-голямата от двете стойности.

(1) Инвестиционен посредник майка изпълнява задълженията по чл. 21, чл. 131, ал. 1 - 3, чл. 142, ал. 3 и 4 и глава девета въз основа на финансовото му състояние на консолидирана основа в степен и по начин, определени в чл. 163.

(2) Инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от държава членка, изпълнява задълженията по чл. 21, чл. 131, ал. 1 - 3, чл. 142, ал. 3 и 4 и глава девета въз основа на консолидираното финансово състояние на този финансов холдинг в степента и по начина, определени в чл. 163.

(3) Когато повече от един инвестиционен посредник е контролиран от финансов холдинг майка от държава членка, ал. 2 се прилага само за инвестиционния посредник, върху който комисията упражнява надзор на консолидирана основа съгласно чл. 162.

(1) Инвестиционен посредник майка от Европейския съюз изпълнява задълженията по глава петнадесета, раздел III въз основа на консолидираното му финансово състояние.

(2) Инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз, изпълнява задълженията по глава петнадесета, раздел III въз основа на консолидираното финансово състояние на финансовия холдинг.

(3) Значимите дъщерни дружества на инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и на финансов холдинг майка от Европейския съюз разкриват информацията по чл. 152, ал. 7 на индивидуална основа или на консолидирана основа на ниво подгрупа.

(1) Инвестиционен посредник, финансова институция или дружество за спомагателни услуги, които са дъщерни дружества или в капитала на които има дялово участие, не се включват в консолидацията:

1. 1. когато дружеството е със седалище в трета държава, където има юридически пречки за предоставяне на необходимата информация;
2. 2. когато по преценка на комисията съответното дружество е от незначителен интерес за целите на осъществявания надзор на консолидирана основа върху инвестиционния посредник и когато общата сума на активите на дружеството е по-ниска от по-ниската от следните две стойности: а) левовата равностойност на 10 000 000 евро; б) един процент от общата сума на активите на предприятието майка или на дружеството, притежаващо дяловото участие;
3. 3. когато по преценка на комисията консолидирането на финансовото състояние на съответното дружество е неподходящо или заблуждаващо за целите на осъществявания надзор на консолидирана основа върху инвестиционния посредник.

(2) Ако в случаите по ал. 1, т. 2 няколко дружества отговарят на посочените критерии, те се включват в консолидацията, когато общо са със значителен интерес за целите на осъществявания надзор.

(3) Инвестиционен посредник, който е дъщерно дружество, изпълнява изискванията по чл. 21, чл. 131, ал. 1 - 3 и чл. 142, ал. 3 и 4 и глава девета на консолидирана основа на ниво подгрупа, ако той или неговото предприятие майка, когато е финансов холдинг, имат за дъщерно дружество инвестиционен посредник, финансова институция или управляващо дружество в трета държава или имат дялово участие в такива дружества.

(4) Предприятията майки и техните дъщерни дружества, задължени по тази наредба да изпълняват изискванията на чл. 136 на консолидирана основа или на консолидирана основа на ниво подгрупа, трябва да гарантират, че правилата, процедурите и механизмите им са добре работещи и могат да предоставят всички данни и информация, необходими за осъществяване целите на надзора.

(1) Когато осъществява надзор на консолидирана основа върху група, комисията може да разреши дa не се прилагат капиталовите изисквания на консолидирана основа, при условие че:

1. 1. всеки инвестиционен посредник от държава членка, който е част от групaта, изчислява собствения си капитал съгласно чл. 10, ал. 1;
2. 2. всички инвестиционни посредници от групата отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 2 и 3;
3. 3. всеки инвестиционен посредник от държава членка, който е част от групaта, отговаря на индивидуална основа на изискванията по чл. 19 и 23 и същевременно намалява собствения си капитал с всички условни задължения към други инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация;
4. 4. всеки финансов холдинг от държава членка, който е предприятие майка на инвестиционен посредник от групата, притежава капитал най-малко равен на сумата от: а) елементите на собствения капитал по чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 7, ал. 1; б) балансовата стойност на всички дялови участия, подчинени дългове и другите елементи на собствения капитал по чл. 6 и 7 в инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация; в) общата стойност на условните задължения към инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация.

(2) Когато са изпълнени изискванията на ал. 1, всеки инвестиционен посредник от държава членка трябва да разполага със системи за наблюдение и контрол на източниците на капитал и финансиране на всички финансови холдинги, инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги в групата.

(3) С разрешение на комисията капиталът на финансов холдинг от държава членка, който е предприятие майка на инвестиционен посредник от групата, може да е с по-ниска стойност от стойността, изчислена съгласно ал. 1, т. 4, но не по-ниска от: 1. сумата на капиталовите изисквания на индивидуална основа съгласно чл. 18 и 23 за инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация, и 2. общата сума на условните задължения на финансовия холдинг към инвестиционни посредници и финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги, които в противен случай биха подлежали на консолидация.

(4) За целите на ал. 2 капиталовите изисквания за инвестиционни посредници, финансови институции, управляващи дружества и дружества за спомагателни услуги от трети държави са равни на минималните капиталови изисквания.

(1) Инвестиционните посредници в групата, които са получили разрешение съгласно чл. 136 да не прилагат капиталови изисквания на консолидирана основа, уведомяват комисията за рисковете, които могат да влошат финансовото им състояние, включително рисковете, свързани с елементите и източниците на капитала и финансирането им. В този случай, ако комисията прецени, че финансовото състояние на инвестиционния посредник не е адекватно защитено, може да го задължи да предприеме мерки за подобряването му, включително при необходимост да ограничи прехвърлянето на капитал от него към дружества от групата.

(2) Когато комисията е издала разрешение по чл. 136, групата трябва да предприеме други подходящи мерки за оценяване, измерване и контрол на рисковете на цялата група, а именно големите експозиции, включително на дружествата от трета държава.

(3) Когато комисията е издала разрешение да не се прилагат капиталовите изисквания на консолидирана основа съгласно чл. 136, изискванията по чл. 142, ал. 3 и 4, глава петнадесета, раздел III и изискванията по чл. 155 за надзора върху инвестиционните посредници се прилагат на индивидуална основа.

(1) Заместник-председателят може да освободи инвестиционни посредници от капиталовите изисквания на консолидирана основа, при условие че всички инвестиционни посредници в групата отговарят на изискванията по чл. 23, ал.ђ2 и групата не включва кредитни институции.

(2) В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник майка от държава членка на консолидирана основа трябва по всяко време да e равeн или да превишава по-високата от следните две суми, изчислени на база финансовото състояние на инвестиционния посредник майка на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III:

1. 1. сумата на капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3;
2. 2. стойността, определена съгласно чл. 24.

(3) В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг на консолидирана основа, трябва по всяко време да e равeн или да превишава по-високата от следните две суми, изчислени на база на финансовото състояние на финансовия холдинг на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III:

1. 1. сумата на капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3;
2. 2. стойността, определена съгласно чл. 24.

(1) Заместник-председателят може да освободи инвестиционния посредник от капиталовите изисквания на консолидирана основа, при условие че всички инвестиционни посредници в групата отговарят на условията по чл. 23, ал. 2 и 3 и групата не включва кредитни институции.

(2) В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник майка от държава членка на консолидирана основа трябва по всяко време да e равeн или да превишава сумата от капиталовите изисквания съгласно чл. 21, т. 1 - 3 и стойността по чл. 24, изчислени на база финансовото състояние на инвестиционния посредник майка на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III.

(3) В случаите по ал. 1 собственият капитал на инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг на консолидирана основа, трябва по всяко време да e равeн или да превишава сумата от капиталовите изисквания съгласно чл. 21, т. 1 - 3 и стойността по чл. 24, изчислени на база финансовото състояние на финансовия холдинг на консолидирана основа и в съответствие с изискванията на раздел III.

(1) Когато правото на освобождаване от капиталовите изисквания на консолидирана основа по чл. 136 не е упражнено, заместник-председателят може за целите на изчисляванетo на капиталовите изисквания по глава шеста и десета, за експозициите към клиенти по глава девета и приложение № 9 на консолидирана основа да разреши нетиране на позициите от търговския портфейл на един инвестиционен посредник с позициите от търговския портфейл на друг инвестиционен посредник, съгласно разпоредбите по глави шеста, девета и единадесета и приложение № 9.

(2) Заместник-председателят може да разреши и нетиране на валутни позиции на един инвестиционен посредник с валутните позиции на друг инвестиционен посредник в съответствие с изискванията на глава осма и/или единадесета, както и на стокови позиции на един инвестиционен посредник със стоковите позиции на друг инвестиционен посредник съгласно разпоредбите на глава десета и/или глава единадесета.

(3) Заместник-председателят може да разреши нетиране на позициите от търговския портфейл, както и на валутните и стоковите позиции с такива позиции на дружества от трети държави, в случай че са изпълнени едновременно следните условия:

1. 1. дружествата са лицензирани в трета държава и отговарят на определението за кредитна институция или са признати инвестиционни посредници от трета държава;
2. 2. дружествата отговарят на индивидуална основа на изисквания за капиталова адекватност, еквивалентни на изискванията по тази наредба;
3. 3. в третата държава не съществуват разпоредби, които биха могли да затруднят съществено прехвърлянето на средства между дружествата в групата.

(4) Заместник-председателят може да разреши и нетиране на позиции по ал. 1 и 2 между дружества в една група, които са лицензирани в държава членка, при условие че:

1. 1. има задоволително разпределение на капитала в групата;
2. 2. регулаторната, правната или договорната рамка, при която дружествата извършват дейността си, гарантира взаимна финансова помощ в рамките на групата.

(5) Заместник-председателят може да разреши нетирането съгласно ал. 1 и 2 между дружества от една група, които отговарят на условията на ал. 4, и дружество, включено в същата група, което е лицензирано в друга държава членка, при условие че това дружество е задължено да изпълнява капиталовите изисквания по чл. 19, 23 и чл. 83, ал. 1 на индивидуална основа.

(1) Инвестиционният посредник разработва вътрешни правила за управление, които уреждат организационната структура и включват ясно определени и прозрачни нива на отговорност, ефективни процедури за установяване, управление и наблюдение на рисковете, на които е изложен или може да бъде изложен, както и адекватни механизми за вътрешен контрол, включително ясни административни и счетоводни процедури.

(2) Правилата, процедурите и механизмите трябва да са изчерпателни и в съответствие с характера, обхвата и комплексността на дейността на инвестиционния посредник, както и да отговарят на следните критерии за организацията и третирането на рисковете:

1. 1. относно управлението - приети са правила за разпределение на отговорностите между лицата, работещи по договор за инвестиционния посредник, и за предотвратяване на конфликти на интереси;
2. 2. относно отчитане на рисковете са приети стратегии и политики за поемане, управление, наблюдение и редуциране на рисковете, на които инвестиционният посредник е изложен или може да бъде изложен, включително на рисковете, произтичащи от макроикономическата среда;
3. 3. относно кредитния риск и риска на насрещната страна: а) са разработени последователни и ясно определени критерии и процедури по одобряване, изменение, подновяване и рефинансиране на заеми; б) е въведена ефективна система за текущо управление и наблюдение на рисковете, породени от предоставените заеми и експозициите, свързани с тях, включително за установяване и управление на проблемните заеми и извършване на адекватни корекции на оценките и заделяне на провизии; в) диверсификацията на рисковете от заемите е в съответствие с пазарите, на които извършва дейност инвестиционният посредник, и със стратегията му за предоставяне на заеми;
4. 4. относно остатъчния риск - приети са писмени политики и процедури за отчитане и контрол на признатите техники за редукция на кредитния риск, ако покажат по-ниска ефективност от очакваната;
5. 5. относно риска от концентрация - разработени са политики и процедури за наблюдение и контрол на риска от концентрация, възникнал от експозиции към клиенти, групи свързани клиенти, клиенти от един и същ икономически отрасъл, географска област или възникнал от една и съща дейност или стока, както и рискът, свързан с големи непреки кредитни експозиции (например към един гарант);
6. 6. относно риска, свързан със секюритизация: а) приети са политики за наблюдение и оценка на риска, възникващ от секюритизационни сделки, при които инвестиционният посредник е инициатор или спонсор, за да се осигури, че икономическата същност на сделката е напълно отразена при оценката на риска и при вземането на управленски решения; б) разработени са планове за ликвидност, включващи както планираното, така и предсрочното погасяване, когато инвестиционният посредник е инициатор на револвиращи секюритизационни сделки, включващи условия за предсрочно погасяване;
7. 7. относно пазарния риск - разработени са политики и процедури за измерване и управление на всички съществени източници на пазарен риск;
8. 8. относно риска, произтичащ от потенциална промяна в лихвените проценти - въведени са системи за оценка и управление на риска, произтичащ от потенциална промяна в лихвените проценти, които оказват влияние върху дейностите, свързани с инвестиционния портфейл;
9. 9. относно операционния риск - разработени са политики и процедури за оценка и управление на операционния риск, планове за действие при непредвидени обстоятелства и за ограничаване на загубите при настъпване на кризисни ситуации; за целите на тези политики и процедури инвестиционният посредник определя обхвата на операционния риск;
10. 10. относно ликвидния риск: а) разработени са политики и процедури за измерване и управление на нетните финансиращи позиции и изисквания за текущата и бъдещата ликвидност; б) разработени са алтернативни сценарии и се извършва периодично преразглеждане на допусканията, влияещи върху вземането на решения относно нетните финансиращи позиции; в) разработен е план за действие при извънредни ликвидни кризи.

(3) Инвестиционният посредник трябва да разработи надеждни и ефективни правила и процедури за оценка и поддържане на стойността, видовете и разпределението на вътрешния капитал, които са необходими за адекватно покритие на рисковете, на които е изложен.

(4) Инвестиционният посредник е длъжен да извършва периодичен преглед на правилата и процедурите по ал. 3, за да покаже, че те са адекватни на характера, обхвата и сложността на неговата дейност.

(5) Вътрешните правила за управление по ал. 1 и правилата и процедурите по ал. 3 се приемат от управителния съвет на инвестиционния посредник и се представят в комисията в 14-дневен срок от получаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

(1) Инвестиционният посредник следи за своята капиталова адекватност и ликвидност, като ежедневно извършва преоценка съгласно чл. 15 и 16 на позициите си в търговския портфейл и ежедневно изготвя отчет за капиталова адекватност и ликвидност въз основа на счетоводния баланс и аналитична оборотна ведомост. На позициите в инвестиционния портфейл се извършва преоценка по същите методи поне веднъж месечно, към последния работен ден от съответния месец.

(2) Отчетите по ал. 1, информацията за пазарните цени, параметрите и методите за оценяване на ценните книжа и други данни, въз основа на които се определят капиталовата адекватност и ликвидността, се съхраняват най-малко 5 години на хартиен, магнитен, оптичен или друг технически носител при условията и по реда на глава шеста от Закона за счетоводството, като се прави архивно копие на външен носител.

(1) Инвестиционният посредник представя на комисията до 10-о число на следващия месец след изтичане на отчетния период:

1. 1. на всеки месец - счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на предходния месец и отчет за капиталова адекватност и ликвидност в случаите, когато е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 4, ал. 1 и 4;
2. 2. на всяко шестмесечие - счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към последната дата на шестмесечието и отчет за капиталова адекватност и ликвидност в случаите, когато е получил лиценз за извършване на дейност по чл. 4, ал. 2.

(2) Механизмите за вътрешен контрол, административните и счетоводните процедури на инвестиционния посредник трябва да позволяват на комисията да установи по всяко време съответствието с изискванията и правилата за капиталова адекватност по тази наредба.

(3) Инвестиционните посредници по чл. 4, ал. 1 и 4, които съставят консолидирани отчети, представят на комисията 6-месечни финансови отчети на консолидирана основа, заедно с 6-месечен отчет за капиталова адекватност и ликвидност на консолидирана основа до 15 август, а в срок до 180 дни от завършването на финансовата година - годишен отчет за капиталова адекватност и ликвидност на консолидирана основа.

(4) Инвестиционният посредник е длъжен да уведоми комисията за случаите, когато насрещните страни, с които са сключени репо-сделки, обратно репо-сделки или договори за заем на ценни книжа, не спазват ангажиментите си по тези сделки и договори, незабавно, но не по-късно от следващия работен ден след датата на неизпълнение.

(5) Инвестиционният посредник представя на комисията в срок до 90 дни от завършването на финансовата година годишен финансов отчет, заверен от регистриран одитор, и консолидиран финансов отчет, заверен от регистриран одитор, ако изготвят такъв, в срок до 180 дни от завършването на финансовата година.

(6) Информацията по този раздел се представя в комисията на магнитен носител в определен от заместник-председателя формат или чрез електронна поща. По искане на заместник-председателя инвестиционният посредник представя тази информация и на хартиен носител.

(7) По искане на заместник-председателя инвестиционният посредник представя допълнителни сведения и разяснения по отчетите, включително аналитични справки по всяка позиция, както и отчети за капиталова адекватност и ликвидност, счетоводни баланси, отчети за приходите и разходите, аналитични оборотни ведомости и допълнителни данни за по-кратки периоди.

(1) За текущо отчитане и контрол на финансовите си позиции с достатъчно висока точност инвестиционният посредник е длъжен да разполага по всяко време с необходимото програмно и техническо осигуряване.

(2) Писмени сведения за техническото и програмното осигуряване по ал. 1 се представят на комисията в 14-дневен срок от влизането в сила на решението за вписване в търговския регистър на дружеството, съответно на промяната в предмета на дейност, след получаване на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник.

(3) Сведение за промените в програмното осигуряване се представят в комисията в 7-дневен срок от извършването на промените.

(4) Ако техническото или програмното осигуряване не създава достатъчна възможност за своевременно, точно и пълно наблюдение и надзор върху финансовото състояние на инвестиционния посредник, заместник-председателят може да даде задължителни указания.

(1) Инвестиционният посредник е длъжен да разкрива публично:

1. 1. информация относно целите и политиката му във връзка с управлението на рисковете поотделно за всеки риск, която включва: а) стратегиите и процесите на управление на различните категории рискове; б) структурата и организацията на звеното за управление на риска или други подходящи действия; в) обхвата и характера на системите за отчет и измерване на риска; г) политиките за хеджиране на риска и неговата редукция, както и стратегиите и процесите за наблюдение на постоянната ефективност на процесите по хеджиране и редукция на риска;
2. 2. информация във връзка с прилагането на наредбата, която включва: а) наименование на инвестиционния посредник, който извършва разкриването на информация; б) посочване на разликите при консолидацията за счетоводни и надзорни цели, с кратко описание на дружествата, които: аа) са обхванати от пълна консолидация; бб) са обхванати от пропорционална консолидация; вв) намаляват собствения капитал на консолидирана основа; гг) не са консолидирани и не намаляват собствения капитал; в) текущи или предвидими съществени практически или законови пречки за незабавното прехвърляне на средства или изплащането на задължения между предприятието майка и неговите дъщерни дружества; г) обща стойност, с която реалната стойност на собствения капитал е по-малка от изискуемия минимум във всички дъщерни дружества, които не са обхванати от консолидация, и наименованията на тези дъщерни дружества;
3. 3. информация относно собствения капитал, която включва: а) обобщена информация за условията и основните характеристики на всички елементи и съставни компоненти на собствения капитал; б) стойност на първичния капитал с отделно оповестяване на положителните елементи и намаленията; в) обща стойност на допълнителния капитал и на собствения капитал, определен съгласно чл. 8; г) елементите, с които се намаляват първичният и допълнителният капитал с отделно оповестяване на елементите по чл. 7, ал. 5, т. 5; д) обща стойност на собствения капитал след намаленията и ограниченията по чл. 7, ал. 6 и 7;
4. 4. информация относно спазването на изискванията по чл. 21 и чл. 142, ал. 3 и 4, която включва: а) обобщена информация за методите, използвани от инвестиционния посредник за оценка на адекватността на вътрешния му капитал, необходим за извършване на текущата и бъдещата му дейност; б) стойността, представляваща 8 % от стойността на рисковопретеглените експозиции за всеки клас експозиция, определена по чл. 107 - за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел I; в) стойността, представляваща 8 % от стойността на рисковопретеглените експозиции за всеки клас експозиция, определена по чл. 113 - за инвестиционния посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел II; за експозиции на дребно това изискване се прилага за всяка категория експозиции, на която отговарят различни корелации, посочени в приложение № 5; за класове експозиции в дялови ценни книжа това изискване се прилага за: аа) всеки метод по т. 1.3, раздел I от приложение № 5; бб) експозиции в търгувани на борсата инструменти, експозиции в акции от извънборсово търгувани предприятия с подходящо диверсифицирани портфейли и други експозиции; вв) експозиции, върху които се осъществява временен надзор за спазване на капиталови изисквания; г) минимални капиталови изисквания, изчислени съгласно чл. 21, т. 2 и 3; д) минимални капиталови изисквания, изчислени съгласно глава тринадесета, раздел I, оповестени отделно;
5. 5. информация във връзка с експозицията към кредитния риск на насрещната страна, определен съгласно раздел I от приложение № 3, която включва: а) описание на методологията, използвана за изчисляване на вътрешния капитал и кредитните ограничения за експозициите към насрещната страна; б) описание на принципите за признаване на получените обезпечения и определяне на резервите за заеми; в) описание на принципите, отнасящи се за експозициите, изложени на утежняващ риск; г) описание на влиянието на стойността на обезпечението, което инвестиционният посредник осигурява при намаляване на неговия кредитен рейтинг; д) брутната положителна справедлива стойност на договори, печалби от нетиране, нетирана текуща кредитна експозиция, получени обезпечения и нетна стойност на кредитната експозиция от деривативни инструменти; нетната стойност на кредитна експозиция от деривативни инструменти е експозицията, възникнала в резултат на сделки с деривативни инструменти, след като се вземат предвид ползите от правно обвързващи нетиращи споразумения и споразумения за кредитно обезпечение; е) показатели за изчисляване стойността на експозицията съгласно методите, посочени в приложение № 3; ж) стойността на базовия актив на хеджиращи кредитни деривативи, използвани с цел защита, и разпределението на текущата кредитна експозиция по класове; з) сделки с кредитни деривативи, обособени на такива, които са свързани със собствения портфейл на инвестиционния посредник, и на такива, които се използват при посредническата дейност, включително разпределението на използвани деривативни инструменти, разграничени на купена и продадена защита в рамките на всяка група продукти; и) определянето на коефициента “алфа” в случаите, когато инвестиционният посредник е получил разрешение за неговото определяне;
6. 6. информация относно експозицията за кредитен риск и риск от разсейване: а) дефиниции на просрочени позиции и на позиции с понижено кредитно качество, използвани за счетоводни цели; б) описание на методите за корекция в стойностите и резервите; в) обща стойност на експозициите след счетоводна преоценка на стойността, без да се взема предвид редукцията на кредитния риск и средната стойност на експозициите за отчетния период по класове експозиции; г) разпределение на експозициите по географски области, разграничени по важни области за съществени класове експозиции, и друга допълнителна информация, ако е подходящо; д) разпределение на експозициите по отрасли или тип на насрещната страна, класифицирани по класове, и друга допълнителна информация, ако е подходящо; е) остатъчен падеж на експозициите, разграничени по класове експозиции, и друга допълнителна информация, ако е подходящо; ж) за значими отрасли или типове насрещна страна, стойността на: аа) експозициите с влошено кредитно качество и просрочени експозиции, представени отделно; бб) преоценка на стойностите и резерви; вв) отписвания като резултат от преоценките и резервите в отчетния период; з) стойността на експозициите с влошено кредитно качество и просрочени експозиции, представени отделно и разграничени по значими географски области, включително стойността на преоценките и резервите за всяка географска област, ако е възможно; и) съгласуване на промените в корекциите на стойността и резервите за експозициите с влошено кредитно качество, представени поотделно; тази информация съдържа: аа) описание на видовете корекции и резерви; бб) начални салда; вв) стойностите, отписани за сметка на резервите в отчетния период; гг) стойностите, заделени или намалени в резултат на оценените вероятни загуби за експозициите в отчетния период, както и всички други корекции, включително корекциите, произтичащи от валутни разлики, бизнес комбинации, придобивания и отделяния на дъщерни друщества и прехвърляния между резерви; дд) крайни салда;
7. 7. за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел I, информация за всеки клас експозиция, определен в чл. 107, както следва: а) наименованието на признатите АКР и АЕК и причините за всяка промяна; б) класовете експозиции, към които се прилага оценка на различните АКР и АЕК; в) описание на процеса по определяне на съотносимата кредитна оценка на емитента и емисията, присъдени от АКР и АЕК на позиции, които не са включени в търговския портфейл; г) отнасяне на присъдения външен кредитен рейтинг от АКР и АЕК към съответната степен на кредитно качество, определена съгласно приложение № 4; информацията може да не се разкрива, ако инвестиционният посредник прилага стандартно приписване на оценки, публикувано от комисията; д) стойност на експозициите и стойност на експозициите след редукция на кредитния риск за всяка степен кредитно качество, определено в приложение № 4, както и тези, с които се намалява собственият капитал;
8. 8. за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно приложение № 5, информация за експозициите, квалифицирани към всяка от категориите, посочени в таблица № 1 на приложение № 5, или към всяко рисково тегло, посочено в приложение № 5;
9. 9. за инвестиционен посредник, изчисляващ капиталовите изисквания съгласно чл. 21, т. 2 и 3, информация за тези изисквания поотделно за всеки риск по тези разпоредби;
10. 10. за инвестиционен посредник, който изчислява капиталовите изисквания съгласно глава единадесета, информация относно: а) всеки подпортфейл, включваща: аа) характеристиките на използваните модели; бб) описание на стрес-тестовете, приложими за подпортфейла; вв) описание на методите, използвани за бек-тестовете, и потвърждаване на точността и съответствието на вътрешните модели и процедурите за тяхното въвеждане; б) обхват на одобрения от заместник-председателя модел; в) описание на обхвата и методологията за спазване на изискванията по чл. 12, 14 - 16 и 18;
11. 11. информация за операционния риск, включваща: а) методите за оценка на капиталовите изисквания за операционен риск; б) описание на прилаганите от инвестиционния посредник методи по раздел I от глава тринадесета, включително описание на съответните вътрешни и външни показатели, които се вземат предвид при прилагането на метода на измерване; в случай на частично използване - обхват и покритие на отделните методи;
12. 12. информация относно експозициите в акции, които не са включени в търговския портфейл, включваща: а) разграничение между експозициите в зависимост от техните цели, включително влиянието им върху капиталовата печалба и стратегическите цели, както и преглед на използваните счетоводни политики и методи за преоценка, включително основни допускания и практики, влияещи върху оценката и всички съществени промени в тези практики; б) балансова стойност, справедлива стойност, а за търгувани на борсата акции - сравнение с пазарната цена, ако тя съществено се различава от справедливата цена; в) класове, характер и стойност на експозициите в борсово търгувани експозиции, експозиции в акции на предприятия, търгувани извънборсово, инвестиращи в достатъчно диверсифицирани портфейли и други експозиции; г) реализирани печалби или загуби в резултат на продажби и закриване на позиции в отчетния период; д) обща стойност на нереализирани печалби и загуби, нереализираните печалби и загуби от преоценки и всяка друга сума, включена в първичния или допълнителния капитал;
13. 13. информация относно излагането на лихвен риск за позициите, които не са включени в търговския портфейл: а) характер на лихвения риск и основни допускания, включително допускания за предсрочно плащане на заеми и поведението на клиентите по безсрочни депозити и честота на измерване на лихвения риск; б) променливост на доходите, икономическа стойност или друг подходящ показател, използван от управителния орган за оценка на резултатите от шоковата промяна на лихвения процент съгласно метода за измерване на лихвения риск, разграничен по отделни валути;
14. 14. за инвестиционен посредник, изчисляващ стойността на рисковопретеглените експозиции съгласно глава дванадесета, раздел IV, информация, включваща: а) описание на целите на инвестиционния посредник във връзка дейността по секюритизацията; б) ролята на инвестиционния посредник в процеса на секюритизация; в) степен на участие на инвестиционния посредник при прилагане на процеса на секюритизация; г) използвани методи за изчисляване стойността на рисковопретеглените експозиции за дейността, свързана със секюритизация; д) описание на принципите на счетоводната политика, прилагани за дейността, свързана със секюритизация, включително: аа) третиране на сделките като продажба или като финансиране; бб) признаване на печалбата от продажбата; вв) основни допускания при преоценка на задържаното дялово участие; гг) третиране на синтетичната секюритизация, ако тя не е обхваната от други счетоводни политики; е) наименованията на АКР, чиито оценки са използвани при секюритизацията и типовете експозиции, за които всяка агенция е използвана; ж) обща стойност на секюритизираните от инвестиционния посредник експозиции и обхванати от програмата за секюритизация (разделена на традиционна и синтетична секюритизация) по типове експозиции; з) за секюритизираните експозиции от инвестиционния посредник в рамките на програмата за секюритизация - класифициране на позициите с понижено кредитно качество и просрочените позиции, обхванати от секюритизиация, разграничени по класове експозиции, както и признатите от инвестиционния посредник загуби през отчетния период; и) обща сума на задържаните секюритизирани и купените секюритизиращи позиции, класифицирани по класове експозиции; к) обща сума на задържаните секюритизирани и купени секюритизиращи позиции, класифицирани по приписано рисково тегло; позициите, на които е приписано рисково тегло 1250 % или с чиято стойност е намален капиталът, се оповестяват отделно; л) стойността на дължимите суми от револвиращи секюритизирани експозиции, разграничени на участие на инициатора и на участие на инвеститорите; м) обобщена информация за дейността, свързана със секюритизация в отчетния период, включително стойността на секюритизираните експозиции (по класове експозиции) и признатите печалби и загуби от продажба по класове експозиции.

(2) Информацията за преоценките на стойностите и намаленията по ал. 1, т. 6, които се отразяват директно в отчета за доходите, се оповестява отделно.

(1) Инвестиционен посредник, изчисляващ рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно глава дванадесета, раздел II, оповестява следната информация:

1. 1. обхват на издаденото от заместник-председателя разрешение за използване на даден метод или одобрен преходен период;
2. 2. обяснение и преглед на: а) структурата на вътрешнорейтинговата система и връзката между вътрешните и външните рейтингови оценки; б) използването на вътрешни оценки за други цели освен за изчисляване на рисковопретеглената стойност на експозициите съгласно глава дванадесета, раздел II; в) процеса на управление и признаване на редукцията на кредитния риск; г) механизмите за контрол на системите за рейтингова оценка, включително степента на тяхната независимост и отговорности, и преглед на системите за рейтингова оценка;
3. 3. описание на процеса за присъждане на вътрешнорейтингови оценки, представени отделно за всеки клас експозиции, както следва: а) национални правителства и централни банки; б) институции; в) предприятия, включително малки и средни предприятия, финансиране на инвестиционни проекти и закупени корпоративни вземания; г) експозиции на дребно за всеки клас експозиции, на който отговарят различни корелации, посочени в т. 1.2.1 - 1.2.4 от раздел I на приложение № 5; д) акции;
4. 4. стойността на експозициите за всеки клас експозиции по чл. 113; експозициите към национални правителства и централни банки, институции и предприятия, когато за изчисляването на стойността на рисковопретеглената експозиция инвестиционните посредници прилагат собствена оценка за LGD или конверсионни коефициенти, се оповестяват отделно от експозициите, към които инвестиционните посредници не прилагат такива оценки;
5. 5. с цел разделяне на кредитния риск за всеки клас експозиции (национални правителства и централни банки, институции, предприятия и акции) и за достатъчен брой категории длъжници (включително и за длъжници, които не изпълняват задълженията си) инвестиционният посредник разкрива следната информация: а) обща стойност на експозициите (за експозициите към национални правителства и централни банки, институции и предприятия - сумата на неиздължени задължения по кредити и стойността на експозициите на разрешени, но неизползваните суми по заеми, а за акции - остатъка по задължението); б) в случаите, когато инвестиционният посредник прилага собствена оценка за LGD - средната стойност на рисковопретегления параметър LGD в процентно изражение; в) средно рисково тегло за рисковопретеглени експозиции; г) в случаите, когато инвестиционният посредник прилага собствени оценки на конверсионните коефициенти - стойността на задбалансовите неусвоени ангажименти и средната стойност на рисковопретеглените експозиции за всеки клас експозиция;
6. 6. за експозиции на дребно, както и за всяка категория по ал. 1, т. 3, буква “г” се представя информацията по ал. 1, т. 5 (където е уместно обща стойност) или анализ на експозицията (дължими суми по кредитите и стойност на разрешените, но неизползвани кредитни линии), съпоставена с достатъчен брой категории на параметъра за очаквани загуби, за разграничаване на кредитния риск;
7. 7. стойност на преоценките за всеки клас експозиция за предходния период (за експозиции на дребно, за всяка категория по ал. 1, т. 3, буква “г”) и промените спрямо предходни периоди;
8. 8. фактори, повлияли на реализираните загуби през предходния период (например ако инвестиционен посредник е регистрирал по-високо от средното ниво на неизпълнение на задълженията, по-високо от средното ниво на параметъра LGD или конверсионния коефициент);
9. 9. сравнителен анализ на оценките, направени от инвестиционния посредник чрез съпоставяне на действителните резултати с исторически за по-продължителен период от време; информацията съдържа най-малко оценка на загубите за минал период спрямо действителните загуби за всеки клас експозиции (за експозициите на дребно - за всяка категория по ал. 1, т. 3, буква “г”) за период, който е достатъчен за присъждането на реална вътрешнорейтингова оценка за всеки клас експозиции; когато е целесъобразно, инвестиционният посредник извършва по-подробен анализ на стойността на PD и в случаите когато прилага собствена оценка на стойността на LGD или на конверсионните коефициенти - с цел сравнение на оценките с вече оповестената информация за количествена оценка на риска.

(2) Информацията по ал. 1, т. 3 включва данни за експозициите в рамките на даден клас експозиция, дефиниции, методи и данни за извършване на оценка или актуализация на стойността на PD, а когато е подходящо на LGD и конверсионния коефициент заедно с допусканията при изчисляването на тези параметри, и описание на съществени отклонения от дефиницията за неизпълнено задължение по т. 2.1 от раздел IV на приложение № 5.

(3) Инвестиционен посредник, използващ различни техники за редукция на кредитния риск, разкрива следната информация:

1. 1. принципите и процедурите за балансовото и задбалансовото нетиране и информация за степента на прилагане на нетирането;
2. 2. принципи и процедури за оценка и управление на обезпеченията;
3. 3. описание на основните видове обезпечения, приети от инвестиционния посредник;
4. 4. основните типове гаранти и насрещни страни по кредитни деривативи и тяхната кредитоспособност;
5. 5. информация за концентрацията на пазарния или кредитния риск при отчетена редукция на кредитния риск;
6. 6. за инвестиционен посредник, изчисляващ рисковопретеглената стойност на експозициите си съгласно глава дванадесета, раздели I или II, но неизползващ собствени оценки за LGD или на конверсионните коефициенти, за класовете експозиции, поотделно - обща стойност на експозициите (където е уместно балансово и задбалансово нетиране), които са обезпечени - след прилагане на корекции за волатилност с признато финансово или друго обезпечение;
7. 7. за инвестиционен посредник, изчисляващ рисковопретеглената стойност на експозициите си съгласно глава дванадесета, раздели I или II - обща стойност на експозициите, за всеки клас експозиции поотделно (където е уместно след балансово и задбалансово нетиране), които са защитени с гаранции или кредитни деривативи; за класа експозиции в акции това изискване се прилага за всеки метод по т. 1.3 от раздел I на приложение № 5.

(4) Инвестиционен посредник, прилагащ методите по глава тринадесета, раздел I за изчисляване на капиталовите изисквания във връзка с операционния риск, оповестява обезпечението, което служи за редукция на риска.

(1) Инвестиционният посредник може да не разкрива публично определена информация по чл. 147, в случай че тази информация е несъществена.

(2) Информацията се счита за съществена, ако нейното пропускане или грешно посочване може да промени или повлияе на оценката или на решението на ползвателя на информацията, който си служи с нея при вземане на икономически решения.

(3) Инвестиционният посредник може да не разкрива публично определена информация по чл. 147 и 148, ако тази информация е търговска тайна или е поверителна.

(4) Информацията се счита за търговска тайна, ако нейното публично разкриване може да навреди на конкурентоспособността на инвестиционния посредник. Тази информация може да се отнася до продукти или системи, чието узнаване от конкурентите би намалило значението им за инвестиционния посредник.

(5) Информацията се счита за поверителна, когато инвестиционният посредник е поел задължение към клиент или друга насрещна страна за запазване на нейната поверителност.

(6) Инвестиционният посредник посочва обстоятелството, че определена информация не е разкрита съгласно ал. 3, както и причините за това, като същевременно разкрива по-обща информация от тази, която се изисква да бъде разкрита, в случай че тя не е търговска тайна или е поверителна.

(7) Разкриването на информацията на консолидирана основа по чл. 147, ал. 1, т. 3 и 4 се извършва съгласно разпоредбите по чл. 134, ал. 1 - 3.

(1) Инвестиционният посредник разкрива публично информацията по чл. 147 и 148 най-малко един път годишно.

(2) Инвестиционният посредник установява необходимостта от по-често разкриване на част или на цялата информация от предвиденото по ал. 1 съобразно обема и обхвата на неговата дейност, извършването на дейност в други държави, участието в други финансови сектори, присъствието на международните финансови пазари и участието в системи за разплащане, сетълмент и клиринг, и по-специално необходимостта от разкриване на информация по чл. 147, ал. 1, т. 3, букви “б” и “д”, т. 4, букви “б” - “д” и другата информация, която подлежи на бърза промяна.

(3) Инвестиционните посредници разпространяват информацията по ал. 1 чрез своята интернет страница, като при поискване я предоставят и на хартиен носител на своите клиенти и заинтересувани лица.

(4) Счита се, че инвестиционният посредник е изпълнил задължението си за разкриване на информация по този раздел, когато е разкрил еквивалентна информация за счетоводни, законови или други цели.

(5) Ако разкриваната информация не е включена във финансовите отчети на инвестиционния посредник, той трябва да укаже мястото, където тази информация може да бъде намерена.

(1) За издаване на разрешенията и одобренията по тази наредба се подава заявление до комисията, към което се прилагат доказателства за спазването на съответните изисквания.

(2) Въз основа на представените документи комисията, съответно заместник-председателят, установява доколко са спазени изискванията за издаване на исканото разрешение или одобрение. Ако представените данни или документи са непълни или нередовни или е нужна допълнителна информация или доказателства за верността на данните, комисията, съответно заместник-председателят, изпраща на заявителя съобщение за констатираните непълноти или несъответствия или за исканата допълнителна информация и документи и определя срок за отстраняването им.

(3) Ако съобщението по ал. 2 не бъде прието на посочения от заявителя адрес за кореспонденция, срокът за представянето им тече от поставянето на съобщението на специално определено за целта място в сградата на комисията. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на председателя на комисията.

(4) Комисията, съответно заместник-председателят, се произнася по заявлението в срок до 14 дни от получаването му, а когато са били поискани допълнителни данни и документи - от получаването им. Заместник-председателят писмено уведомява заявителя за взетото решение в 3-дневен срок от издаването му.

(5) В случаите по чл. 95 срокът за произнасяне на заместник-председателя е 30 дни от получаване на заявлението.

(1) Заместник-председателят извършва преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, които инвестиционният посредник прилага в дейността си за спазване на изискванията на тази наредба, и оценява рисковете, на които той е или може да бъде изложен, в съответствие със следните критерии:

1. 1. резултати от стрес-теста, извършен от инвестиционния посредник при прилагане на метода на вътрешния рейтинг;
2. 2. излагането на риск от концентрация и неговото управление от инвестиционния посредник, включително съответствието му с изискванията по глава девета;
3. 3. всеобхватност, адекватност и начин на прилагане на политиките и процедурите от инвестиционния посредник при управлението на остатъчния риск, свързан с използването на признати правила за ограничаване на кредитния риск;
4. 4. степен, в която собственият капитал на инвестиционния посредник, държан във връзка със секюритизирани активи, е адекватен на икономическата същност на сделката, включително и степента, в която е постигнато прехвърляне на риск;
5. 5. излагането на ликвиден риск и неговото управление от инвестиционния посредник;
6. 6. влиянието на ефекта от диверсификацията и начина, по който този ефект е включен в системата за измерване на риска;
7. 7. резултати от стрес-теста, извършван от инвестиционния посредник, използващ вътрешен модел при изчисляването на капиталовите изисквания за пазарен риск съгласно чл. 95.

(2) Заместник-председателят извършва проверка и за възможно скрито подпомагане от инвестиционния посредник на програмата за секюритизация. Ако установи, че инвестиционният посредник скрито подпомага програмата за секюритизация, заместник-председателят предприема съответни мерки срещу бъдещото й подпомагане, което да предотврати прехвърлянето на риск от страна на инвестиционния посредник.

(3) Въз основа на прегледа и оценката по ал. 1 заместник-председателят установява дали правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, прилагани от инвестиционните посредници, както и собственият им капитал осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете. За тази цел заместник-председателят преценява дали корекциите и процедурите, използвани за оценката на позициите в търговския портфейл, позволяват на инвестиционния посредник да продаде или хеджира тези позиции в краткосрочен период, без това да доведе до съществени загуби при нормални пазарни условия.

(4) Периодичността и интензивността на прегледа и оценката по ал. 1 се определят от големината на съответния инвестиционен посредник, от значимостта му за финансовата система, характера, мащаба и сложността на дейността му. Прегледът се извършва най-малко веднъж годишно.

(5) Прегледът и оценката по ал. 1 включват и излагането на инвестиционния портфейл на инвестиционния посредник на лихвен риск. Заместник-председателят може да наложи подходящи мерки спрямо инвестиционен посредник, чиято икономическа стойност спадне под 20 % от собствения му капитал в резултат на внезапни и неочаквани промени в лихвените проценти, определени от БНБ и прилагани спрямо всички инвестиционни посредници.

(1) Когато установи, че инвестиционен посредник нарушава разпоредбите на тази наредба, заместник-председателят може да:

1. 1. задължи инвестиционния посредник да увеличи собствения си капитал;
2. 2. изиска промяна в правилата, стратегиите, процедурите и механизмите по чл. 142, ал. 1 и 3;
3. 3. задължи инвестиционния посредник да приложи специална политика за формиране на резерви или управляване на активите с оглед капиталовите изисквания към дейността му;
4. 4. ограничи или забрани на инвестиционния посредник да извършва определени сделки, дейности или операции;
5. 5. задължи инвестиционния посредник да намали рисковете, присъщи за определени сделки, дейности или операции.

(2) Мярката по ал. 1, т. 1 се налага на инвестиционен посредник, който не отговаря на изискванията по чл. 21 и чл. 142, ал. 1 и 3, или в случаите, когато заместник-председателят е установил, че правилата, стратегиите, процедурите и механизмите не осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете съгласно чл. 155, ал. 3 и налагането на други мерки по ал. 1 не би могло да доведе до подобряването им в подходящ срок.

(1) В случая по чл. 145, т. 2 или при нарушаване на изискванията по чл. 78 инвестиционният посредник е длъжен в 5-дневен срок от възникване на несъответствието да предложи за одобряване от комисията оздравителна програма със срок за привеждане на капиталовата адекватност и ликвидността си в съответствие с изискванията на наредбата не по-дълъг от 3 месеца.

(2) Оздравителната програма трябва да съдържа:

1. 1. описание на нарушението;
2. 2. причините, довели до нарушаване на капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционния посредник;
3. 3. конкретни мерки за привеждане на финансовото му състояние в съответствие с изискванията на закона и тази наредба, които да са адекватни на извършеното нарушение, както и крайния срок за изпълнението им;
4. 4. документи, от които е видно, че предложената оздравителна програма, съответно предвижданите мерки, са приети от членовете на компетентния съгласно устройствените актове орган на дружеството;
5. 5. отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на инвестиционния посредник към датата на нарушението;
6. 6. прогнозен отчет за капиталовата адекватност и ликвидност, счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите на инвестиционния посредник към датата на изпълнението на програмата.

(3) Комисията се произнася по заявлението за одобряване на оздравителна програма в 14-дневен срок от подаването на всички необходими документи, като в 3-дневен срок от вземане на решението изпраща писмено уведомление на инвестиционния посредник.

(4) В периода на изпълнение на оздравителната програма инвестиционният посредник не може да разпределя дивиденти и други доходи и отнася пълния размер от печалбата след облагането й с дължимите данъци във фонд “Резервен”.

(1) Упълномощени от заместник-председателя длъжностни лица могат да извършват проверки за спазване изискванията на наредбата, включително на място чрез сравняване на данните от отчетите за капиталовата адекватност и ликвидност с данните по финансовата и оперативната отчетност на инвестиционния посредник, с касовата наличност, други активи и обезпечения, както и на техническото и програмното осигуряване.

(2) Резултатите от проверките се отразяват в констативен протокол със следното минимално съдържание:

1. 1. наименование на протокола и на органа, извършващ проверката;
2. 2. дата и място на издаване на протокола;
3. 3. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и длъжността му;
4. 4. данни за инвестиционния посредник - наименование, седалище и адрес на управление, регистрационен номер в комисията и други;
5. 5. фактическите и правните основания за издаване на протокола;
6. 6. направените констатации;
7. 7. опис на получените документи.

(3) Протоколът се връчва на лицето, което представлява инвестиционния посредник, срещу подпис. Отказът на лицето да подпише протокола се удостоверява с подписите на двама свидетели, на които се посочват имената, адресите и единните им граждански номера.

(1) Комисията оповестява следната информация:

1. 1. разпоредбите на нормативните актове, правилата и указанията в областта на регулирането и надзора върху дейността на инвестиционния посредник;
2. 2. начина на прилагане от комисията на диспозитивните норми и нормите, даващи право на избор от законодателството на Европейската общност;
3. 3. общите критерии и методологии, използвани от комисията при надзорния преглед, и оценката по чл. 155, ал. 1. 4. обобщени статистически данни относно основните елементи на осъществявания от комисията надзор върху дейността на инвестиционния посредник при спазване на разпоредбите за професионалната тайна по чл. 24 и 25 от Закона за Комисията за финансов надзор.

(2) Оповестяването по ал. 1 трябва да дава възможност за съдържателно сравнение на подходите, възприети от комисията, с тези, възприети от компетентните органи от другите държави членки.

(3) Комисията публикува информацията в единен формат, който е на разположение на електронната страница на комисията и се актуализира периодично.

(1) Комисията осъществява надзор на консолидирана основа върху инвестиционните посредници, групите, финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност при условията и по реда на тази наредба.

(2) Лицата, избрани за членове на управителния орган на финансов холдинг, трябва да бъдат с добра репутация и да притежават професионален опит, необходим за управление на дейността на холдинга.

(1) Комисията осъществява надзор на консолидирана основа в случаите, когато:

1. 1. предприятието майка е инвестиционен посредник майка със седалище в Република България или лицензиран в Република България инвестиционен посредник майка от Европейския съюз;
2. 2. предприятието майка на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е финансов холдинг майка от държава членка или финансов холдинг майка от Европейския съюз, учреден в държава членка.

(2) Когато финансов холдинг майка, учреден в Република България, или финансов холдинг майка от Европейския съюз, учреден в Република България, е предприятие майка на инвестиционни посредници, лицензирани в две или повече държави членки, един от които е лицензиран в Република България, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията.

(3) Когато предприятия майки са финансови холдинги, учредени в различни държави членки и имат за дъщерни дружества инвестиционни посредници, лицензирани във всяка от тези държави, комисията осъществява надзор на консолидирана основа, ако инвестиционният посредник с най-голямо балансово число е лицензиран в Република България.

(4) Когато финансов холдинг е предприятие майка на повече от един инвестиционен посредник, лицензиран в различни държави членки и никой от тези инвестиционни посредници не е лицензиран в държавата членка, в която финансовият холдинг е учреден, надзорът на консолидирана основа се осъществява от комисията, ако инвестиционният посредник с най-голямо балансово число е лицензиран в Република България. Този инвестиционен посредник се счита за контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз.

(5) По споразумение с компетентните органи на съответните държави членки комисията може да не приложи критериите по ал. 2 - 4, ако прилагането им е неподходящо с оглед инвестиционните посредници, участващи във финансовия холдинг, и относителната значимост на тяхната дейност в отделните държави. В споразумението се определя компетентният орган, който ще осъществява надзор на консолидирана основа. Преди сключване на споразумението комисията дава възможност на инвестиционния посредник с най-голямо балансово число, инвестиционния посредник майка в държава членка или инвестиционния посредник от Европейския съюз в определен от нея срок да изрази своето мнение.

(6) По искане на компетентен орган от държава членка комисията може да участва в консултации и да подписва споразумения относно определяне на орган, който ще осъществява консолидиран надзор съгласно ал. 5. В този случай комисията може да поеме осъществяването на консолидиран надзор, без да са налице условията по ал. 2 - 4.

(7) Комисията уведомява Европейската комисия за сключените споразумения по ал. 6, съгласно които тя ще осъществява надзор на консолидирана основа.

(1) Всички инвестиционни посредници и финансови институции, които са дъщерни дружества на предприятието майка при изготвянето на консолидираните финансови отчети за целите на консолидирания надзор, прилагат пълна консолидация.

(2) Когато отговорността на предприятието майка, което притежава капитал в дадено дъщерно дружество, е ограничена до размера на притежавания от него капитал, предвид отговорността на останалите акционери и притежатели на дялове и тяхната платежоспособност, с разрешение на комисията същото може да приложи частична консолидация. Отговорността на другите акционери и притежатели на дялове трябва да е ясно определена и се удостоверява пред комисията въз основа на писмени споразумения.

(3) За предприятие майка и други предприятия, които не са свързани помежду си с отношения на контрол, но въз основа на договор между тях или съгласно уставите им имат общи управителни органи или членовете на управителните или контролните им органи са едни и същи през съответната финансова година и до изготвянето на консолидираните финансови отчети, комисията преценява кой от методите по ал. 1 и 2 да приложи.

(4) Частична консолидация се прилага за участията на предприятие майка в инвестиционни посредници и финансови институции, управлявани от предприятие, включено в консолидация с други предприятия, невключени в консолидацията, в случай че отговорността на последните е ограничена до размера на притежавания от тях капитал.

(5) Извън случаите по ал. 1 - 4 лицата, подлежащи на консолидация, прилагат метод на собствения капитал. Прилагането на метода от дружествата не води до включването им в надзора на консолидирана основа, осъществяван от комисията.

(1) Извън случаите по чл. 163 комисията взема решение относно метода на консолидация в случаите, когато:

1. 1. прецени, че инвестиционният посредник оказва значително влияние върху друг инвестиционен посредник или финансова институция, но няма участие в тях или не е в отношения на контрол с тези дружества;
2. 2. двама или повече инвестиционни посредници или финансови институции имат общи управителни органи, които са такива не по силата на устава им или договор между тях.

(2) Когато комисията осъществява надзор на консолидирана основа съгласно чл. 162 спрямо дружество за спомагателни услуги и управляващо дружество, се прилага метод на консолидация при условията и по реда на ал. 1 и чл. 163.

(1) При упражняване на надзор на консолидирана основа върху инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз, комисията:

1. 1. координира събирането и разпространението на необходимата или съществена информация текущо и в извънредни ситуации;
2. 2. планира и координира надзорните дейности текущо и в извънредни ситуации, включително във връзка с надзора по чл. 155, в сътрудничество със съответните компетентни органи.

(2) В случая по ал. 1 инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и дъщерните дружества на финансов холдинг майка от Европейския съюз подават заявление за издаване на одобрение, съответно разрешение по чл. 111, чл. 114, ал. 9, чл. 130, ал. 1 и раздел VI на приложение № 3 в комисията.

(3) Комисията си сътрудничи и се консултира с компетентните органи на другите държави членки във връзка с издаване на разрешението и за определяне на неговите условия и срокове с цел достигане на общо решение. Комисията изпраща незабавно на съответните компетентни органи копие от заявлението и всички приложения към него и в 6-месечен срок от получаването му извършва необходимите действия за достигане на общо решение с компетентните органи на другите държави членки. Решението на комисията и компетентните органи на другите държави членки се мотивира и се изпраща на заявителя в 7-дневен срок от издаването му.

(4) В случай че комисията и компетентните органи на другите държави членки не достигнат до общо решение, комисията се произнася по собствена преценка в срок от един месец след изтичане на срока по ал. 3, като отчита становищата на другите компетентни органи. Решението на комисията се мотивира и се изпраща на заявителя в 7-дневен срок от издаването му.

(5) Комисията участва в консултации по искане на компетентен орган от друга държава членка относно отправено до него заявление по ал. 2. Комисията може да вземе съвместно решение с компетентния орган на съответната държава членка в 6-месечен срок от получаване на искането и всички приложени към него документи. Решението на съответния компетентен орган е задължително за комисията, независимо дали тя е участвала при вземането му.

(6) Разпоредбите по ал. 2 - 5 се прилагат и относно заявленията на инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и неговите дъщерни дружества или от дъщерните дружества на финансов холдинг майка от Европейския съюз за издаване на разрешение за използване на вътрешни модели за управление на риска по чл. 95, ал. 1.

(1) При възникване на извънредна ситуация в група, която потенциално застрашава стабилността на финансовата система на Република България или на друга държава членка, в която са лицензирани дружества от групата, комисията, когато осъществява надзор на консолидирана основа, уведомява компетентните органи на съответните държави членки, централните им банки или други органи, осъществяващи паричната политика на тези държави.

(2) Ако за целите на надзора на консолидирана основа, осъществяван от комисията, е необходима информация, която вече е била предоставена на друг компетентен орган, за да се предотврати повторното й представяне на отделните компетентни органи, комисията може да я поиска от съответния компетентен орган.

(1) За целите на надзора на консолидирана основа комисията сключва писмени споразумения за координация и сътрудничество с компетентните органи от другите държави членки. Със споразуменията по изречение първо комисията може да поема изпълнението на допълнителни задачи и да се предвидят процедури за вземане на решения и за координация с други компетентни органи.

(2) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дъщерно дружество на инвестиционен посредник, лицензиран в друга държава членка, комисията може въз основа на споразумение с компетентния орган на инвестиционния посредник майка да му делегира отговорността за осъществяване на надзора върху инвестиционния посредник - дъщерно дружество.

(3) По споразумение с компетентен орган от държава членка комисията може да поеме отговорността за осъществяване на надзор върху инвестиционен посредник от държава членка, който е дъщерно дружество на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България.

(4) Комисията уведомява Европейската комисия за сключването и съдържанието на споразуменията по ал. 2 и 3.

(1) Комисията, при поискване или по своя инициатива, предоставя на съответните компетентни органи на държавите членки информацията, която е съществена за упражняване на надзорните им функции.

(2) Съществена информация по смисъла на ал. 1 е всяка информация, която би могла да повлияе върху оценката на финансовата стабилност на инвестиционен посредник или финансова институция в друга държава членка. Съществената информация включва следните елементи:

1. 1. идентифициране на структурата на групата относно основните инвестиционни посредници в нея, както и компетентните органи, осъществяващи надзор върху инвестиционните посредници в групата;
2. 2. процедурите за събиране и проверка на информация от инвестиционните посредници в групата;
3. 3. затруднения на инвестиционните посредници или в дейността на други дружества от групата, които биха могли сериозно да засегнат инвестиционните посредници;
4. 4. санкции и мерки, наложени от комисията, съответно заместник-председателя по реда на тази наредба, включително мерки, с които се налагат допълнителни капиталови изисквания или ограничения във връзка с използване на усъвършенстван метод при изчисляване на капиталовите изисквания за операционен риск по чл. 130.

(3) Когато комисията осъществява надзор на консолидирана основа върху инвестиционен посредник майка от Европейския съюз и инвестиционен посредник, контролиран от финансов холдинг майка от Европейския съюз, тя предоставя необходимата информация на другите компетентни органи от държави членки, които осъществяват надзор върху неговите дъщерни дружества, като отчита значимостта на дъщерните дружества в рамките на финансовата система в съответната държава членка.

(4) Когато комисията осъществява надзор върху инвестиционен посредник, контролиран от инвестиционен посредник майка от Европейския съюз, лицензиран в друга държава членка, комисията може да поиска от органа за консолидиран надзор в съответната държава членка информацията, която й е необходима относно прилагането на подходите и методологиите за управление и оценка на рисковете от инвестиционния посредник, с която те разполагат.

(5) По искане на компетентен орган от държава членка, осъществяващ надзор върху инвестиционен посредник, контролиран от инвестиционен посредник майка от Европейския съюз, лицензиран в Република България, върху който комисията осъществява надзор на консолидирана основа, комисията предоставя необходимата информация по ал. 4, с която тя разполага.

(6) Комисията се консултира със съответните компетентни органи на държави членки, преди да вземе решение, което е от значение за изпълнение на надзорните им функции и когато то се отнася до:

1. 1. промени в акционерната, организационната или управленската структура на инвестиционен посредник в група, за които се изисква разрешение от комисията;
2. 2. санкции и мерки, наложени от комисията, съответно заместник-председателя, по реда на тази наредба, включително мерки, с които се налагат допълнителни капиталови изисквания или ограничения във връзка с използването на усъвършенстван метод при изчисляване на собствения капитал.

(7) В случая по aл. 6, т. 2 комисията се консултира и с компетентния орган, осъществяващ надзор на консолидирана основа.

(8) Комисията може да не проведе консултациите по ал. 6 при необходимост от незабавно вземане на решение или когато консултациите могат да намалят ефективността от вземане на решението. В този случай комисията уведомява незабавно съответните компетентни органи.

(9) По искане на компетентен орган от държава членка комисията дава становището си относно решенията на компетентните органи от държава членка по ал. 6.

(10) Когато комисията осъществява надзор на консолидирана основа, може да поиска от дъщерните дружества от държави членки на инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, или финансов холдинг, учреден в Република България, върху които комисията не осъществява надзор на консолидирана основа съгласно чл.135, ал. 1, т. 2 и 3, информация, която е необходима за осъществяване на надзора по реда на чл. 169.

(11) Когато компетентен орган на държава членка е изключил от надзора на консолидирана основа инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, който е дъщерно дружество на инвестиционен посредник или финансов холдинг от държава членка, комисията може да поиска от предприятието майка информация, която може да улесни осъществяването на надзора върху инвестиционния посредник дъщерно дружество.

(12) Дъщерно дружество на инвестиционен посредник, лицензиран в държава членка, или на финансов холдинг, учреден в държава членка, което е изключено от надзора на консолидирана основа, е длъжно да предостави на компетентния орган на държавата членка, осъществяващ надзор на консолидирана основа, информацията, която му е необходима за изпълнение на надзорните му функции.

(13) Инвестиционен посредник или финансов холдинг, който е предприятие майка на инвестиционен посредник, лицензиран в държава членка, и който е изключен от надзора на консолидирана основа съгласно чл. 135, ал. 1, т. 2 и 3, е длъжен да предоставя на съответния компетентен орган на държавата членка необходимата информация за осъществяване на надзора върху инвестиционния посредник дъщерно дружество.

(1) Когато холдинг със смесена дейност е предприятие майка на един или повече инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, комисията може да изиска пряко от него и неговите дъщерни дружества или чрез инвестиционните посредници дъщерни дружества всякаква информация, която е необходима за осъществяване на надзора върху инвестиционните посредници дъщерни дружества.

(2) Комисията може да извършва самостоятелно или с помощта на назначени за целта лица проверка на място на получената по ал. 1 информация.

(3) Ако холдингът със смесена дейност или едно от неговите дъщерни дружества не са учредени в Република България, проверката по ал. 2 се извършва по реда на чл. 173.

(4) Правомощията на комисията за събиране на информация по ал. 1 или притежаването й не водят до задължение за осъществяване на надзор на самостоятелна основа върху холдинга със смесена дейност и дъщерните му дружества, които не са инвестиционни посредници, или върху дъщерните му дружества, които не са включени в обхвата на надзора на консолидирана основа.

(1) Когато комисията осъществява надзор на консолидирана основа върху един или повече инвестиционни посредници, лицензирани в Република България, чието предприятие майка е холдинг със смесена дейност, комисията осъществява общ надзор върху сделките, сключвани между инвестиционните посредници и холдинга със смесена дейност и неговите дъщерни дружества.

(2) Инвестиционните посредници по ал. 1 са длъжни да изградят подходящи процедури за управление на риска и вътрешни контролни механизми, включително процедури за уведомление и отчетност с оглед установяването, измерването, наблюдението и контрола върху сделките им с холдинга със смесена дейност и неговите дъщерни дружества. Заместник-председателят извършва периодичен преглед на процедурите по изречение първо.

(3) Освен уведомяването за големи експозиции по чл. 77 към холдинга със смесена дейност и неговите дружества инвестиционните посредници по ал. 1 уведомяват комисията за всяка значителна сделка с тях най-късно до следващия работен ден след сключването й. Заместник-председателят извършва периодичен преглед на уведомленията по изречение първо.

(4) В случай че вътрешногруповите сделки застрашават финансовото положение на инвестиционните посредници по ал. 1, заместник-председателят предприема подходящи мерки.

(1) Когато осъществява надзор на консолидирана основа върху предприятие майка, което не е учредено в Република България, комисията може да поиска от компетентния орган в държавата членка, където то е учредено, да събере от него информацията, която е необходима за осъществяване на надзора на консолидирана основа, и да й я предостави.

(2) Когато предприятието майка е учредено в Република България, но комисията не осъществява надзор на консолидирана основа, по искане на компетентния орган, който осъществява консолидиран надзор, комисията изисква от пред-приятието майка информацията, която е необходима за осъществяване на надзора на консолидирана основа, и я предоставя на този орган.

(3) Правомощията на комисията за събиране на информация по ал. 1 или притежаването й не водят до задължение за осъществяване на надзор на индивидуална основа върху пред-приятието майка, когато е финансов холдинг, финансова институция или дружество за спомагателни услуги.

(1) Когато осъществява надзор на консолидирана основа върху инвестиционни посредници, финансови холдинги или холдинги със смесена дейност, имащи за дъщерни дружества една или повече кредитни институции, комисията си сътрудничи и обменя информация с Българската народна банка.

(2) Комисията поддържа списък на финансовите холдинги, върху които осъществява надзор на консолидирана основа и които са пред-приятия майки, контролиращи инвестиционни посредници, и предоставя този списък на компетентните органи на другите държави членки и на Европейската комисия, като ги уведомява за настъпилите промени в него.

(1) По искане на компетентен орган от държава членка комисията извършва проверка на определена информация за инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност или негово дъщерно дружество, лицензирано или учредено в Република България. Проверката може да бъде извършена самостоятелно от комисията, от компетентния орган, поискал проверката, с негово участие или от външен одитор или експерт.

(2) Комисията може да поиска от компетентния орган в държава членка да извърши проверка на определена информация за инвестиционен посредник, финансов холдинг, финансова институция, дружество за спомагателни услуги, холдинг със смесена дейност или негово дъщерно дружество, лицензирани или учредени в съответната държава членка. Комисията може да поиска да извърши проверката самостоятелно или да участва в извършването й.

(1) Когато инвестиционен посредник, лицензиран в Република България, е дъщерно дружество на инвестиционен посредник или финансов холдинг със седалище в трета държава и спрямо него не се осъществява надзор на консолидирана основа от комисията или друг компетентен орган от държава членка, комисията проверява дали върху инвестиционния посредник дъщерно дружество се осъществява надзор на консолидирана основа, съответстващ на принципите за осъществяване на надзор, установени в тази наредба.

(2) Комисията извършва проверката по ал. 1 по своя инициатива, по искане на предприятието майка или на дъщерно дружество от Република България или друга държава членка, чиято дейност подлежи на лицензиране, и провежда консултации с компетентните органи, осъществяващи надзор върху тези лица.

(3) При извършване на проверката по ал. 1 и преди вземането на решение комисията взема предвид становището на Европейската комисия за това, дали правилата за надзор на консолидирана основа на съответната трета държава биха постигнали целите на консолидирания надзор съгласно законодателството на Европейския съюз.

(4) Ако установи, че не се осъществява консолидиран надзор или осъществяваният надзор не съответства на принципите за осъществяване на надзор, установени в тази наредба, комисията може да приложи спрямо инвестиционния посредник дъщерно дружество подходящи надзорни техники за постигане целите на консолидирания надзор върху инвестиционния посредник.

(5) Комисията прилага надзорните техники по ал. 4 след консултации с другите компетентни органи от държави членки, осъществяващи надзор върху лицата по ал. 1, както и с компетентния орган от третата държава.

(6) Комисията участва в консултации по искане на компетентен орган на държава членка в случаите, когато този орган възнамерява да прилага надзорни техники за постигане целите на надзора на консолидирана основа съгласно ал. 4.

(7) Във връзка с надзорните техники по ал. 4 комисията може да поиска учредяването на финансов холдинг, чието седалище да бъде на територията на Република България или друга държава членка, и спрямо него да прилага принципите за осъществяване на надзор на консолидирана основа, установени в тази наредба.

(8) Комисията уведомява Европейската комисия и другите заинтересувани компетентни органи за предприетите по ал. 4 надзорни техники.

(1) Комисията си сътрудничи с компетентните органи за надзор от държавите членки при осъществяване на правомощията си по тази наредба, включително когато инвестиционните услуги и дейности се предоставят чрез клон или при условията на свободното предоставяне на услуги.

(2) Комисията може да поиска от компетентния орган на държава членка информация, която й е необходима за осъществяване на надзора върху капиталовата адекватност на инвестиционните посредници, включително за проверка на съответствието на тяхната дейност с изискванията на тази наредба.

(3) При поискване от съответен компетентен орган от държава членка комисията предоставя цялата информация, която е необходима за осъществяване на надзорните му правомощия относно капиталовата адекватност на инвестиционните посредници, включително за проверка на съответствието на тяхната дейност със законодателство на държавата членка.

(1) Комисията, съответно заместник-председателят, може да наложи принудителна административна мярка по реда на чл. 212 ЗППЦК при нарушаване на разпоредбите по тази наредба.

(2) В случай на несъобразяване с наложената принудителна административна мярка по ал. 1 извършителите и допустителите се наказват съгласно чл. 221 ЗППЦК.

(1) Лицата, извършили нарушения на наредбата, както и лицата, допуснали извършването на такива нарушения, се наказват съгласно чл. 221 ЗППЦК, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) Актовете за констатираните нарушения се съставят от упълномощено от заместник-председателя длъжностно лице, а наказателните постановления се издават от заместник-председателя.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(1) Инвестиционните посредници, изчисляващи стойността на рисково претеглените експозиции за покриване на риска на насрещната страна съгласно разпоредбите на глава дванадесета, раздел II, трябва да поддържат собствен капитал, в съответствие с разпоредбите по чл. 25, чл. 133 - 141, който винаги е по-голям или равен на сумите, посочени по ал. 3, 4 и 5.

(2) Инвестиционните посредници, които прилагат усъвършенстван метод за измерване при изчисляването на капиталовите изисквания за операционен риск по чл. 130, трябва да поддържат собствен капитал в съответствие с разпоредбите по чл. 25, чл. 133 - 141, който винаги е по-голям или равен на сумите, посочени по ал. 4 и 5.

(3) През първия дванадесетмесечен период след 31.ХII.2006 г. - 95 % от минималния размер на собствения капитал, който би бил изискуем съгласно Наредба № 6 от 2003 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.

(4) През втория дванадесетмесечен период след 31.ХII.2006 г. - 90 % от минималния размер на собствения капитал, който би бил изискуем съгласно Наредба № 6 от 2003 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.

(5) През третия дванадесетмесечен период след 31.ХII.2006 г. - 80 % от минималния размер на собствения капитал, който би бил изискуем съгласно Наредба № 6 от 2003 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници.

(6) Съответствието с изискванията по ал. 3 - 5 е на базата на стойността на собствения капитал, изцяло коригиран с цел отразяване на разликите при изчисляването на собствения капитал съгласно Наредба № 6 от 2003 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници и изчисляването на собствения капитал по настоящата наредба, произтичащи от различното третиране на очакваните и неочакваните загуби по глава дванадесета, раздел II.

(1) До 31 декември 2011 г. инвестиционните посредници, за които не се прилагат чл. 23, ал. 2 и 3, могат да не прилагат капиталовите изисквания по чл. 21, т. 4 в случай, че техният търговски портфейл никога не надвишава левовата равностойност на 50 млн. евро и средният брой служители през финансовата година не надхвърля 100 човека.

(2) В случаите по ал. 1 капиталовите изисквания трябва да са равни най-малко на по-ниската от следните стойности: 1. капиталовите изисквания по чл. 21, т. 4, и 2. 12/88 от по-високата от следните две стойности: а) сумата на капиталовите изисквания по чл. 21, т. 1 - 3, и б) стойността, определена по чл. 23, без да се отчитат от ограниченията по чл. 23, ал. 5.

(3) Стойността по ал. 2, т. 2, буква “б” се преизчислява поне веднъж годишно.

(4) Капиталовите изисквания за инвестиционните посредници трябва да отговаря на минимално изискуемия собствен капитал по Наредба № 6 от 2003 г. за капиталовата адекватност и ликвидността на инвестиционните посредници, освен ако такова намаление е надеждно обосновано с намаляване на обема на дейността на посредника.