към чл. 4, 5 и 6 Процес на алкална хидролиза 1. “Aлкална хидролиза” e обработка на странични животински продукти при спазване на следните условия: А. Използва се или разтвор на натриев хидроокис (NaOH), или разтвор на калиев хидроокис (KOH) (или комбиниран разтвор от тях) в количество, което осигурява приблизителна молекулна еквивалентност към теглото, типа и състава на животинските продукти, които следва да бъдат подложени на термична преработка. При наличие в страничните животински продукти с високо съдържание на мазнини, които биха неутрализирали основата, добавената база се коригира спрямо текущото мастно съдържание на материала. Б. Страничните животински продукти и алкалната смес се загряват до температура в сърцевината не по-малка от 150 °С и до (абсолютно) налягане не по-малко от 4 bar в продължение на не по-малко от: (а) 3 h без прекъсване; (б) 6 h без прекъсване в случай на третиране на странични животински продукти, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1, букви “а” и “б”; независимо от това е разрешено е да се преработва в съответствие с изискванията на т. 1, букви “б” - “а” материал, добит от животни, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 1, буква “б”, при условие че: - животните са били под 24-месечна възраст по време на умъртвяването им, или - животните са били подложени на лабораторно изследване за наличие на ТСЕ на основание на Наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии по животните и резултатът от това изследване е отрицателен; (в) 1 h без прекъсване в случай на странични животински продукти, състоящи се изключително от материали от риба или от птици. В. Процесът се осъществява в една партида и материалите в съда се разбъркват постоянно. Г. Страничните животински продукти се обработват по такъв начин, че изискванията за време, налягане и температура се постигат едновременно. 2. Страничните животински продукти се поставят в съд от стоманена сплав. Измереното количество от основа се добавя или в твърда форма, или под формата на разтвор, както това е посочено в т. 1А. Съдът е затворен и съдържанието се загрява в съответствие с т. 1Б. Физическата енергия, генерирана от едно постоянно помпащо действие, води до непрекъсната циркулация на течния материал, намиращ се в съда, като по този начин подпомага процеса на термичната преработка до разтваряне на тъканите и омекване на кости и зъби. 3. След описаната по-горе обработка е допустимо получените в резултат от него материали да бъдат трансформирани в предприятие за биогаз, при условие че: (а) осъществяваната в предприятие за биогаз обработка на материала, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2, както и на продуктите, получени от него, се провежда в същия обект и в рамките на една затворена система като процеса, описан в т. 1 и 2; (б) налице е и функционира подходяща система за очистване на газовете, чрез която да се предотврати контаминиране на биогаза с протеинни остатъци; (в) биогазът се подлага на бързо възпламеняване при температура не по-малка от 900 °С, последвано от бързо охлаждане (“гасене”). Процес на високотемпературна хидролиза при високо налягане 1. Процесът на високотемпературна хидролиза при високо налягане е обработка на странични животински продукти при спазването на следните условия: (а) страничните животински продукти се загряват до температура в сърцевината не по-малка от 180 °С непрекъснато в продължение на не по-малко от 40 min при (абсолютно) налягане не по-малко от 12 bar, като това загряване се осъществява чрез прилагане на непряка пара върху биолитния реактор (затворен съд за разграждане на биологична материя, вж. по-долу); (б) процесът се извършва партидно и материалът в съда се смесва постоянно; (в) страничните животински продукти се обработват по такъв начин, че едновременно да бъдат постигани изискванията за времетраене, температура и налягане. 2. Основата на технологията е парен реактор под високо налягане и при висока температура. При тези завишени налягания и температури се проявява явлението хидролиза, която разгражда на по-малки елементи дълговерижните молекули на органичния материал. Страничните животински продукти, включително и цели животински трупове, се поставят в контейнер (“биолитен реактор”). Този съд се затваря и съдържанието му се загрява в съответствие с условията, посочени в т. 1(а). По време на дехидрационния цикъл водните пари се кондензират и могат да се използват за други цели или да се изхвърлят навън. Всеки цикъл на един реактор е с продължителност от около 4 h. Процес за получаване на биогаз чрез хидролиза при високо налягане 1. Под процес за получаване на биогаз чрез хидролиза при високо налягане се разбира обработка на странични животински продукти при спазване на следните условия: (а) страничните животински продукти първоначално се преработват, като се използва преработвателен метод 1 от приложение № 1, в преработвателно предприятие, одобрено в съответствие с изискванията на тази наредба; (б) след изпълнението на посочения по-горе процес обезмаслените материали се третират при температура не по-малка от 220 °С в продължение на не по-малко от 20 min при (абсолютно) налягане не по-малко от 25 bar, като загряването се осъществява на два етапа - първо чрез директно впръскване на пара и след това чрез индиректно такова в коаксиален топлообменник; (в) процесът се осъществява по партиди или в непрекъснат процес, като материалът се разбърква постоянно; (г) страничните животински продукти се обработват по такъв начин, че едновременно да бъдат постигнати изискванията за времетраене, температура и налягане; (д) След това полученият в резултат материал се смесва с вода и се подлага на анаеробна ферментация (трансформация в биогаз) в реактор за биогаз. 2. В случаи на обработване на странични животински продукти от категория 1: (а) целият процес трябва да се осъществява в един-единствен обект и в затворена система; (б) произведеният по време на процеса биогаз се възпламенява бързо в същото предприятие при температура не по-малка от 900 °С, последвано от бързо охлаждане (“загасяване”), като е нужно да има подходяща система за очистване на газовете, която да предпазва от контаминиране с протеинни остатъци на биогаза или на газовете, получени от изгарянето му. 3. Процесът е разработен така, че да осигури преработка на материал, идващ от конвенционално предприятие за обезвреждане на животински материали, чрез използване на преработвателен метод 1. Материалът се третира в съответствие с изискванията на т. 1(б), след което полученото се смесва с вода и се подлага на биогазена ферментация. Процес на производство на биодизел 1. Под производство на биодизел следва да се разбира третиране на мастна фракция на странични животински продукти (животински мазнини) при спазване на следните условия: А. Мастната фракция на страничните животински продукти се преработва първоначално, като се използва: (а) метод на преработка 1, както е посочен в приложение № 1, в случаите на материали от категория 1 или 2; (б) които и да било от преработвателните методи от 1 до 5 или 7 в случаите на материали, добити от риба, а за материали от категория 3 - метод 6, както същият е формулиран в приложение № 1. Б. Преработените мазнини се отделят от протеина, а неразтворимите примеси се отстраняват до ниво не по-голямо от 0,15 % теглови, като впоследствие се подлагат на естерификация и трансестерификация. Независимо от това обаче естерификация не се изисква за преработени мазнини от категория 3. За постигане на естерификация стойността на рН се намалява до под 1,0 чрез добавяне на сярна киселина (H2SO4, 1,2 - 2-моларна концентрация) или еквивалентна киселина, като сместа се загрява до 72 °С в продължение на 2 h, през които същата се разбърква интензивно. Трансестерификацията трябва да се провежда, като се увеличава стойността на рН до около 14,0 с помощта на 15 % разтвор на калиев хидроокис (KOH; 1 - 3 моларна концентрация) или на еквивалентна основа при температура между 35 и 50 °С в продължение на не по-малко от 15 до 30 min. Трансестерификацията се извършва двукратно при спазване на описаните по-горе условия и чрез използване на нов разтвор на основа. Този процес се последва от рафиниране (пречистване) на продуктите, включващо вакуумна дестилация при температура 150 °С, водещи до получаването на биодизел. В. В случай на биодизел, получен в резултат от третирането на материал от категория 1, трябва да има и да действа подходяща система за очистване на газовете с цел да се изключи след изгарянето на биодизела да съществува емисия от евентуални неизгорели протеинни остатъци. 2. Животински мазнини се преработват за производство на биодизел, съставен от метилни естери на мастни киселини. Това се постига чрез подлагане на мазнините на мастна естерификация и/или трансестерификация. След последвалото рафиниране (пречистване) на продуктите, включително и вакуумна дестилация, се получава биодизел, което се използва като гориво за изгаряне. Процес на газификация по Бруукс 1. Под процес на газификация по Бруукс следва да се разбира обработка на странични животински продукти при спазване на следните условия: (а) камерата за последващо изгаряне се затопля при използване на природен газ; (б) страничните животински продукти се зареждат в първичната камера на газификатора и вратата му се затваря; в първичната камера няма горелки, като за загряването й се използва топлинна енергия, предадена от камерата за последващо изгаряне, разположена под първичната камера; единственият въздух, допускан до първичната камера, е този, преминал през три входящи дюзи, монтирани върху основната врата и предназначени да увеличат ефективността на процеса; (в) страничните животински продукти се превръщат в летливи комплексни въглеводороди и получените в резултат от това газове преминават от първичната във вторичната камера през тесен, разположен в горната част на задната стена отвор към зоните за смесване и кракинг, където същите се разграждат до техните съставни елементи; накрая газовете минават в камерата за последващо изгаряне, където биват изгаряни в пламък от захранвана с природен газ горелка при наличието на излишък от въздух; (г) във всяко отделно съоръжение за осъществяване на такъв процес има по две горелки и по два вторични въздушни вентилатора за резерв в случай на отпадане на някоя горелка или някой въздушен вентилатор; вторичната камера е проектирана и изпълнена така, че да дава минимално време на пребиваване от две секунди при температура не по-малка от 950 °С при всички условия на изгаряне; (д) при напускане на вторичната камера отработените газове преминават през барометричен заглушител в основата на комина, където същите се охлаждат и разреждат с външен въздух, запазвайки постоянно налягането в първичната и вторичната камера; (е) процесът се осъществява в 24-часов цикъл, включващ зареждане, преработка, охлаждане и отстраняване на пепелта. В края на цикъла остатъчната пепел се отстранява от първичната камера посредством система за вакуумно изсмукване и се вкарва директно в затворени торби, които след това се запечатват и транспортират за обезвреждане по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8, букви “а” и “б” извън обекта. 2. Процесът използва високотемпературно изгаряне при излишък на кислород за окисляване на органичната материя до СО2, NO2 и Н2О. Използва се партиден процес с удължено време на престой на страничните животински продукти от около 24 h. Източникът на топлинна енергия е вторичната камера, загрявана с природен газ и разположена под първичната камера (в която се поставят тъканите, които следва да се преработват). Произведените в резултат от процеса на горене газове влизат във вторичната камера, където се окисляват още повече. Газовият поток има минимално време на престой от 2 секунди при препоръчителна температура 950 °С. След това газовете минават през “барометричен заглушител”, където се смесват с външния въздух. 3. Не се разрешава газифицирането на други материали, различни от страничните животински продукти.