(1) Банка, която изчислява пазарна стойност и управлява лихвения риск по дериватните инструменти въз основа на дисконтирани парични потоци, може да използва модел за чувствителност при изчисляване на позициите, който подлежи на одобрение от БНБ. Този модел може да се използва и за облигации, при които главницата се амортизира за остатъчния срок до падежа. Моделът следва да формира позиции, които имат същата чувствителност към промените в лихвените проценти като на базисните парични потоци. Чувствителността следва да се оценява чрез независими промени в лихвените проценти, съответстващи на избрани точки от кривата на доходност, като се избира поне една точка за всеки от падежните интервали, заложени в таблица № 2 по приложение № 9 “Пазарни рискове”. Позициите се включват при изчисляване на капиталовите изисквания съгласно условията на падежния или дюрационния подход.
(2) Банка, която не използва модел по ал. 1, с одобрението на БНБ може да третира като напълно нетирани всички позиции в дериватни инструменти, които изпълняват следните условия:
- 1. позициите имат еднакъв размер и са деноминирани в една и съща валута;
- 2. референтните лихвени проценти (за позиции с плаваща лихва) или купони (за позиции с фиксирана лихва) съвпадат;
- 3. остатъчните падежи за позиции с фиксиран купон или датите на следващо определяне на лихвения процент за позиции с променлив купон отговарят на следните ограничения: (а) до един месец: съвпадат; (б) между един месец и една година: разликата е до седем дни; (в) над една година: разликата е до 30 дни.