(1) Стоковият фючърс и форуърдният ангажимент за покупка или продажба на отделни стоки се измерва като условно количество в стандартната мерна единица за базовата стока и получава падеж съгласно крайния си срок.
(2) Стоковите суапове се третират по следния начин:
- 1. позицията е дълга, когато банката има задължение по фиксирана цена и вземане по плаваща цена, и къса, когато банката има вземане по фиксирана цена и задължение по плаваща цена;
- 2. когато едното рамо на сделката е по фиксирана цена, а другото по текуща пазарна цена, суапът се отчита в съответната скала по чл. 302, ал. 2 под формата на позиции, равни на условната стойност на договора, като на всяко плащане по суапа съответства по една позиция в съответния интервал;
- 3. когато рамената на суапа са в различни стоки, те се отчитат в отделни таблици по падежния подход за стоков риск.
(3) Опциите върху стоки или върху стокови деривати се третират като позиции, равни по стойност на размера на базисния актив, за който се отнася опцията, умножен по своята делта. Тези позиции могат да се нетират срещу позиции в същите базисни стоки или стокови деривати.
(4) Варантите върху стоки се третират по същия начин, както стоковите опции по ал. 3.
(5) Прехвърлителят на стоките или гарантираните права върху стоките в репо-сделка и кредиторът на стоките по сделка за предоставяне в заем на стоки включва тези стоки в изчислението на капиталовите си изисквания съгласно настоящата глава.