(1) С разрешение на БНБ банката може да използва вътрешен модел за изчисляване на капиталовите изисквания за специфичен риск, ако той отговаря и на следните условия:
- 1. описва и обяснява историческите промени в стойността на портфейла;
- 2. обхваща концентрацията в размера и състава на портфейла;
- 3. устойчив е при неблагоприятна пазарна среда;
- 4. извършват се бек-тестове, проверяващи изчерпателното обхващане на специфичния риск;
- 5. моделът обхваща съществените индивидуални особености на подобни, но нееднакви позиции (name-related basis risk);
- 6. обхваща събитиен риск, като: а) при събитиен риск (нисковероятни и много тежки събития), неотразен в мярката за стойност под риск, защото е извън 99-процентния доверителен интервал при 10-дневен период на държане, банката удостоверява, че влиянието на такива събития е обхванато при вътрешната оценка на капитала; б) рискът, възникващ от слабо ликвидни позиции и позиции с ограничена ценова прозрачност, е оценен консервативно, чрез използване на реалистични пазарни сценарии. Приближенията са достатъчно консервативни и се използват само когато наличните данни са недостатъчни или не отразяват истинската променливост на позицията или портфейла.
(2) Банката следва да има подход, отчитащ допълнителния риск от неизпълнение на позициите в търговския портфейл, който не е обхванат при изчислението на стойността под риск, определено в ал. 1, при спазване на следните изисквания:
- 1. за да избегне двойното отчитане, банката взима предвид степента, в която риск от неизпълнение вече е обхванат при изчислението на стойността под риск, особено за рискови позиции, които могат и биха били затворени в рамките на 10 дни в случай на неблагоприятни пазарни условия или други признаци на влошаване в кредитната среда. Когато банката обхваща допълнителния риск от неизпълнение чрез надбавка, тя следва да има методология за утвърждаване на тази надбавка;
- 2. банката удостоверява пред БНБ, че използваният от нея подход покрива стандартите за надеждност съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”, при допускането за постоянно ниво на риск и при необходимост подходът отразява влиянието на ликвидността, концентрираността, хеджирането и опционните характеристики (optionality);
- 3. банка, която не е обхванала допълнителния риск от неизпълнение чрез вътрешно разработен подход, изчислява надбавката за него чрез стандартизирания или вътрешнорейтинговия подход за кредитен риск.
(3) Експозиции по традиционна или синтетична секюритизация, които биха били приспаднати по третирането на чл. 230, ал. 3, подлежат на капиталово изискване, което е не по-малко от посоченото при това третиране.
(4) Банка, използваща вътрешни модели, които не са получили одобрение от БНБ по този член, начислява отделно капиталово изискване за специфичен риск съгласно глава единадесета “Капиталови изисквания за позиционен риск”.