(1) Системата за управление на риска следва да обхваща всички съществени за банката рискове и да отговаря на следните качествени критерии:
- 1. вътрешният модел за оценяване на риска е неразделна част от ежедневния процес за управление на риска в банката и служи като основа за отчитане на рисковите експозиции пред съответното лице от компетентния орган за управление;
- 2. банката разполага със специализирано звено за контрол на риска, функциониращо независимо от звената, ангажирани в търговската дейност, отчитащо се пред съответното лице от компетентния орган за управление и отговорно за: а) разработване и внедряване на системата за оценяване и управление на риска; б) изготвяне и анализиране на ежедневни отчети за резултатите от модела и предлагане на мерки за спазване на рисковите лимити; в) провеждане на първоначалното и последващи утвърждавания на вътрешния модел;
- 3. компетентните органи за управление на банката участват активно в процеса по контрол на риска. Ежедневните отчети, изготвяни от звеното за контрол на риска, се преглеждат от орган с правомощия за взимане на решения за намаляване на позиции, поемани от отделните дилъри; и/или на общата рискова експозиция на банката;
- 4. банката разполага с достатъчно на брой квалифицирани специалисти за работа с усъвършенствани модели при търгуването, бек-офиса, контрола на риска и одита;
- 5. банката прилага процедури за наблюдение и спазване на приетите писмени вътрешни политики и механизми за цялостното функциониране на системата за оценяване и управление на риска;
- 6. историческите резултати от моделите са доказано надеждни, с приемлива точност и надлежно документирани;
- 7. банката провежда периодично изчерпателни стрес-тестове, резултатите от които се преглеждат от съответното лице от компетентния орган за управление на банката и се отразяват при определяне на политиката и лимитите. Този процес следва да е насочен към рисковете, които не са обхванати в подходяща степен в модела за стойност под риск, като: а) неликвидност на пазари при влошени пазарни условия; б) риска от концентрация; в) еднопосочност на пазара; г) събитиен риск; д) риска от внезапно неизпълнение (jump-to-default); е) нелинейност на продуктите; ж) позиции в опции, за които вероятността да се упражнят е пренебрежимо малка (deep out-of-the-money); з) позиции, обект на прекъсване (gapping) на цените;
- 8. специализираното звено за вътрешен контрол на банката извършва проверка на системата за измерване на риска.
(2) Използваните шокове по ал. 1, т. 7 отразяват естеството на портфейлите и времето, което се изисква за хеджиране или управление на рисковете при тежки пазарни условия.
(3) Проверката по ал. 1, т. 8 включва както дейността на търговските звена, така и на звеното за контрол на риска. Най-малко веднъж годишно банката извършва проверка на цялостния си процес по управление на риска, която задължително обхваща:
- 1. пълнотата и актуалността на документацията за системата и процеса по управление на риска, както и организацията на звеното за контрол на риска;
- 2. използването на оценките за пазарните рискове в ежедневното управление на риска и целостта на управленската информационна система;
- 3. процеса на одобрение на моделите за ценообразуване, съобразено с риска и системите за оценка, използвани от фронт-офиса и бек-офиса;
- 4. обхвата на пазарните рискове, включени в модела за измерване на риска и утвърждаването на значимите промени в процеса на измерване на риска;
- 5. точността и пълнотата на данните за позициите, точността и уместността на допусканията за променливостта и корелационните коефициенти и точността на оценките и изчисленията за чувствителност към риск;
- 6. процеса по потвърждаване на съвместимостта, навременността и надеждността на информацията, използвана във вътрешните модели, включително независимостта на информационните източници;
- 7. процеса на потвърждаване на резултатите от бек-тестовете за точността на използвания модел.