(1) Банката използва вътрешните данни като първичен източник на информация за оценяването на признаците за загуба при отнасянето на експозициите към рисковите категории или рейтинговите групи.
(2) Използването на външни данни или статистически модели се разрешава, когато банката може да удостовери наличието на голяма степен на съответствие между:
- 1. вътрешния процес на отнасяне на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и съответния процес, използван в източника на външни данни;
- 2. рисковия профил на банката и състава на външните данни.
(3) При изкупени вземания на дребно банката може да използва вътрешни и приложими външни данни за сравнение.
(4) Когато банка установява дългосрочните усреднени стойности на оценките на параметрите PD и LGD за вземания на дребно въз основа на оценката за очаквани загуби, както и очакваните стойности за параметрите PD и LGD, оценките й за загубите съответстват на изискванията за параметрите PD и LGD, установени в настоящия раздел, и полученият параметър LGD отговаря на изискването по чл. 110, ал. 1.
(5) Банката установява и анализира очакваните промени в стойностите на рисковите параметри, дължащи се на ефекти на сезонност.