(1) След разрешение на БНБ по чл. 57, ал. 9 банката може да използва собствени оценки на параметъра LGD при изчисляване на капиталовите изисквания.
(2) За да получи разрешение по ал. 1, банката разработва и внедрява отделна рейтингова скала за класифициране на отделните сделки в рискови категории, отразяващи специфичните особености по отношение на параметъра LGD.
(3) Рискова категория сделки е категория от рейтинговата скала за сделките, в която те се отнасят по обособени критерии за присъждане на оценка за параметъра LGD. Банката документира и обосновава определянето на категориите, включващо предписание за отнасяне на експозициите в съответната категория и критериите за разграничаване на отделните нива на риск по категории.
(4) Значителна концентрация на сделки в рамките на определена рискова категория е допустима единствено при наличие на убедителни емпирични данни, удостоверяващи, че категорията обхваща сравнително тесен интервал на параметъра LGD и че нивото на риска от неплащане при всички сделки в рисковата категория попада в този интервал.
(5) Когато банка определя рисковите тегла за експозиции по специализирано кредитиране по чл. 63, ал. 7, рейтинговата скала за тези експозиции следва да съдържа най-малко 4 категории редовни длъжници и поне една категория за длъжници в неизпълнение.