(1) Размерът на претеглените за кредитен риск експозиции по класовете, посочени в чл. 59, ал. 1, т. 1 до 5 и т. 7 се изчислява съгласно чл. 63 - 69, освен ако тези експозиции не са приспаднати от собствения капитал.
(2) Размерът на претеглените за риск от разсейване експозиции по изкупени вземания се изчислява съгласно чл. 70. В случаите, когато банката има право на регресен иск спрямо продавача на тези вземания, за установяване размера на риска от неизпълнение и от разсейване, тези експозиции се третират като обезпечени.
(3) Размерът на рисково-претеглените експозиции се изчислява на база рискови параметри: вероятност от неизпълнение (PD), загуба при неизпълнение (LGD), експозиция при неизпълнение (EAD) и ефективен падеж (M). Параметрите PD и LGD могат да бъдат взети под внимание заедно или поотделно, в съответствие с изискванията по раздел III “Определяне на параметрите PD, LGD и М” на настоящата глава.
(4) БНБ издава разрешение за изчисляването на рисково-претеглени експозиции в капиталови инструменти по един от подходите по чл. 65 - 68. За да използва вътрешни модели съгласно чл. 68, банката следва да отговаря на минималните изисквания по чл. 121 - 123.
(5) Изчисляването на рисково-претеглени експозиции за класа “специализирано кредитиране” се извършва в съответствие с чл. 63, ал. 7, като се изисква изрично одобрение от БНБ на методологията за присъждане на рискови тегла на отделните експозиции.
(6) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 4, банката използва собствени оценки за параметъра PD при спазване на изискванията по чл. 57.
(7) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 4, банката следва да използва собствени оценки за параметъра LGD и за конверсионните коефициенти, съгласно изискванията на чл. 57.
(8) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал.1, т. 1 до 3, банката прилага стойностите на показателя “Загуба при неизпълнение”, установени в чл. 75, ал. 1, както и конверсионните коефициенти, установени в чл. 84, ал. 1, т. 1 - 3.
(9) След разрешение от БНБ по чл. 57, ал. 5 банката може да използва собствени оценки на показателя “Загуба при неизпълнение” за експозициите, принадлежащи към класовете по чл. 59, ал. 1, т. 1 до 3 при спазване на условията на чл. 57.
(10) За рисково претегляне на експозициите по чл. 59, ал. 1, т. 6 и секюритизираните експозиции се прилага глава седма “Секюритизация”.
(11) За експозиции към КИС, които отговарят на условията, установени в чл. 45 и едновременно с това банката разполага с информация за всички базисни експозиции, рисковият еквивалент и размерът на очакваната загуба се установяват чрез прилагане на вътрешно-рейтингов подход спрямо базисните експозиции. В случаите, когато банката не прилага вътрешно-рейтингов подход за някоя базисна експозиция, установяването на рисково-претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба се извършва, както следва:
- 1. за експозиции, принадлежащи към клас “капиталови инструменти” се прилага подходът от чл. 66. Когато банката не може да разграничи “непублични капиталови инструменти”, “борсови капиталови инструменти” и “други капиталови инструменти”, тези експозиции се отнасят към категорията “други капиталови инструменти”;
- 2. за всички други базисни експозиции се прилага подходът, установен в глава четвърта “Стандартизиран подход” на настоящата част, като се спазват следните изисквания: a) експозициите се класифицират в съответния клас и им се присъжда рисково тегло с една степен по-неблагоприятно от рисковото тегло, което тези експозиции биха получили, ако се третират като преки позиции в базисните активи; б) експозициите, които в случай на преки позиции в базисни активи биха получили рисково тегло 150 %, получават рисково тегло 200 %.
(12) Когато експозиции към КИС не отговарят на изискванията, установени в чл. 45, или банката не разполага с информация за всички базисни експозиции на КИС, банката изчислява рисково-претегления размер на експозициите и размера на очакваната загуба съгласно чл. 66. Когато банката не е в състояние да направи разграничение между “непублични капиталови инструменти”, “борсови капиталови инструменти” и “други капиталови инструменти”, тези експозиции следва да бъдат отнесени към категория “други капиталови инструменти”. Eкспозициите, които по своя характер не са капиталови инструменти, се класифицират като капиталови вземания.
(13) Банката може да възложи на трето лице да изчисли рисково-претегления размер на базисните експозиции в КИС по ал. 14, при условие че надеждността на процеса по изчисляване и отчитане може да бъде удостоверена от банката.