(1) При установяването на рисково-претегления размер на експозициите по чл. 227, ал. 1 банката следва да отчете падежните несъответствия между секюритизираните експозиции и предоставената кредитна защита по начина, определен в ал. 1 - 3.
(2) Падежът на определена група секюритизирани експозиции се определя на база експозицията с най-отдалечен във времето падеж от тази група, но не повече от 5 години.
(3) Падежът на секюритизационен транш под формата на кредитната защита се определя съгласно изискванията на глава шеста “Редуциране на кредитния риск”.
(4) Банката инициатор не отчита наличието на падежни несъответствия между секюритизационния транш и базисната група експозиции по отношение на траншове, които подлежат на приспадане от капиталовата база. За всички останали траншове рисковото тегло при наличие на падежно несъответствие се изчислява съгласно формула № 6 от приложение № 6 “Секюритизация”.