(1) Когато банката осъществява вътрешно хеджиране, използваните кредитни деривати се признават за кредитна защита, когато кредитният риск от търговския портфейл е прехвърлен на външно трето лице (признат доставчик на кредитна защита).
(2) Когато е изпълнено условието по ал. 1, за изчисляване на рисково претеглените експозиции и очаквани загуби се прилагат изискванията за защита с гаранции от трети лица.