(1) Банката следва да разполага с ясни критерии за видовете гаранти, които признава при изчисляване размера на рисково-претеглените експозиции.
(2) За признатите гаранти банката прилага същите изисквания, като тези за длъжниците по чл. 92 - 96.
(3) Гаранцията следва да е неотменяема от страна на гаранта, валидна до удовлетворяване на задължението, изготвена в писмена форма и правно допустима в относимата юрисдикция, където са активите, предмет на гаранцията. Банката следва да удостовери, че критериите по ал. 1 достоверно отразяват евентуалния риск от редуциране размера на защитата.
(4) Банката следва да разполага с ясни критерии за промяна на рисковите категории, рейтинговите групи, оценките на параметъра LGD и размера на рисково-претеглените експозиции, които отразяват влиянието на наличните гаранции. Тези критерии следва да отговарят на минималните изисквания по чл. 92 - 96.
(5) Критериите следва да бъдат правдоподобни, да вземат предвид способността и намерението на гаранта да изпълни задължението си, вероятния момент на плащането от гаранта, степента на взаимозависимост между способността на гаранта за изпълнение на гаранцията със способността на длъжника да изплати задължението си и остатъчния риск от длъжника.