Чл. 121 Изчисляване на рисково-претеглен размер на капиталови вземания чрез използване на вътрешни модели

При изчисляването на изискванията за капиталови експозиции чрез вътрешни модели се спазват следните условия и критерии:

1. 1. изчисленият размер на потенциалната загуба следва да бъде устойчив спрямо настъпване на неблагоприятни пазарни промени, оказващи влияние върху дългосрочния рисков профил на портфейлите;
2. 2. използваните данни при установяването на разпределението на доходността отразяват най-дългия период, за който има налична и съдържателна информация за рисковия профил на капиталовите експозиции;
3. 3. използваните данни осигуряват консервативни, статистически значими и надеждни оценки за загубите, които не се основават единствено на експертно мнение;
4. 4. банката удостоверява пред БНБ, че заложените при използваните стрес-тестове шокове осигуряват консервативна оценка на потенциалните загуби за съответния дългосрочен пазарен или стопански цикъл;
5. 5. за получаване на достатъчно реалистични и консервативни резултати от модела банката допълва емпиричния анализ на наличните данни с корекции, обусловени от различни фактори;
6. 6. при изграждане на моделите за стойност под риск (VaR) за измерване на потенциалните тримесечни загуби банката използва тримесечни данни или по-краткосрочни данни, преобразувани в тримесечен еквивалент чрез подходящ аналитичен метод, подкрепен от емпирични обстоятелства и документиран анализ; този метод се прилага последователно и със степен на консервативност, по-висока, когато наличните данни са ограничени;
7. 7. използваните модели следва да обхващат в подходяща степен всички съществени рискове, свързани с доходността на капиталовите инструменти, включително общия и специфичния пазарен риск на експозициите; вътрешните модели обясняват по подходящ начин историческите колебания в цените, обхващат величината и промените в състава на потенциалните концентрации и резултатите им са устойчиви в неблагоприятна пазарна среда; съвкупността от използваните при оценяването рискови експозиции съответства в голяма степен или е сравнима с капиталовите експозиции на банката;
8. 8. вътрешният модел съответства на рисковия профил и структурата на капиталовия портфейл; когато банката притежава експозиции, които са предмет на съществена нелинейна зависимост, вътрешният модел следва да обхваща свързания с тези инструменти риск;
9. 9. съотнасянето на отделните позиции към техни аналози, пазарни индекси и рискови фактори следва да бъде правдоподобно и добре обосновано;
10. 10. банката удостоверява чрез емпиричен анализ уместността на рисковите фактори, включително способността им да обхващат общия и специфичния риск;
11. 11. при оценките за променливостта на доходността на капиталовите експозиции се използват относимите и наличните данни, информация и методи. Използват се проверени от независимо лице вътрешни или външни данни;
12. 12. въведени са прецизни и изчерпателни процедури за стрес-тестове.