(1) Банката определя стойност на експозицията за договорите, описани в приложение № 1 “Списък на дериватите”, по един от следните методи:
- 1. метод на пазарната оценка;
- 2. стандартизиран метод;
- 3. метод на вътрешните модели.
(2) Едновременно използване на методите по ал. 1 се допуска в рамките на финансовата група, но не и в рамките на отделно юридическо лице, освен ако то не се извършва съгласно чл. 246, ал. 7.
(3) След разрешение от БНБ методът на вътрешните модели по настоящата глава може да се използва за определяне стойността на експозициите по чл. 231, ал. 2, като, ако моделът е използван за някоя от сделките по т. 2, 3 и 4, то той се използва и за другите сделки по т. 2, 3 и 4.
(4) БНБ дава разрешение по ал. 3 в едногодишен срок, когато методът на вътрешните модели е бил използван три години, като последната година капиталовите изисквания за кредитен риск от контрагента са били пробно отчитани пред БНБ и по този метод.
(5) По преценка на банката методът на вътрешните модели не се използва за експозиции, които са несъществени с оглед на техния размер и риск.