(1) Банката следва да разполага с дефиниции, процеси и критерии за отнасяне на експозициите по рискови категории или рейтингови групи в системата при следните изисквания:
- 1. критериите и дефинициите са достатъчно подробни, за да позволят на лицата, отговорни за присъждане на рейтинг, да отнасят длъжниците или сделките със сходни характеристики към една и съща рискова категория или рейтингова група; това отнасяне се извършва последователно по групи дейности, структурни звена и географски райони;
- 2. документирането на рейтинговия процес следва да позволява на трети лица да разберат и възпроизведат отнасянето на експозициите към рискови категории или рейтингови групи и да оценят дали това отнасяне е уместно;
- 3. критериите следва да бъдат в съответствие с вътрешните правила и стандарти за кредитиране и с политиката за третиране на проблемни длъжници или сделки.
(2) Банката взима предвид цялата приложима информация при отнасяне на длъжниците и сделките към рисковите категории. Информацията следва да бъде актуална и да позволява на банката да прогнозира бъдещото състояние на експозицията. По-ограничената информация, с която разполага банката, изисква по-консервативен подход при отнасяне на експозициите към рисковите категории.
(3) Когато банката използва външни рейтинги като база при определяне на вътрешния рейтинг, тя следва да се увери, че е взето предвид и наличието на друга приложима информация.