Чл. 196 Прехвърляне на риск при традиционна секюритизация

Прехвърляне на значителна част от кредитния риск при традиционна секюритизация по смисъла на чл. 195, ал. 1 се признава, когато прехвърлянето отговаря на следните изисквания:

1. 1. документацията съответства на икономическата същност на сделката;
2. 2. банката или нейните кредитори не могат да предявят регресен иск във връзка със секюритизираните експозиции в случай на несъстоятелност на банката или принудително изпълнение спрямо нея; това обстоятелство следва да бъде потвърдено чрез от висококвалифицирано правно становище;
3. 3. издадените ценни книжа не представляват пряко задължение на банката инициатор;
4. 4. поемателят на прехвърлянето е дружество със специална инвестиционна цел - секюритизация;
5. 5. банката инициатор не упражнява пряк или непряк контрол върху прехвърлените базисни експозиции; това условие не е изпълнено, ако банката има право да изкупи обратно прехвърлените експозиции или има задължение за обратно поемане на прехвърления риск; обслужването на експозициите от страна на банката инициатор не се третира като контрол върху експозициите;
6. 6. при наличие в договора на опция за пълно погасяване са изпълнени следните условия: а) опцията може да бъде упражнена единствено по решение на банката инициатор; б) опцията може да бъде упражнена само когато са амортизирани 90 % или повече от първоначалния размер на секюритизираните експозиции; в) опцията не е структурирана като кредитно подобрение или по начин, позволяващ неразпределяне на загуби към позициите, държани от инвеститорите;
7. 7. документацията не съдържа клаузи, които: а) изискват в случаите, различни от предсрочна амортизация, банката инициатор да подобрява кредитното качество на секюритизиращите позиции чрез промяна в състава на базисните експозиции или други техники; б) предвиждат увеличаване на доходността по секюритизиращите позиции в случай на влошаване кредитното качество на базисните експозиции.