(1) Когато дадена експозиция е обезпечена с гаранция, покрита от своя страна с контра-гаранция, същата може да се третира като експозиция към издателя на контра-гаранцията, ако той е:
- 1. централно правителство или централна банка;
- 2. регионален или местен орган на властта, който се третира като централно правителство в своята юрисдикция по стандартизирания подход;
- 3. международна банка за развитие, получаваща 0 % рисково тегло по стандартизирания подход;
- 4. предприятие от публичния сектор, третирано като централно правителство или институция в своята юрисдикция.
(2) Гаранциите се признават, когато са изпълнени следните изисквания:
- 1. контра-гаранцията покрива всички елементи на риска по вземането;
- 2. първоначалната гаранция и контра-гаранцията отговарят на изискванията в чл. 146 - 148, с изключение на изискването по чл. 146, ал. 1, т. 1; и 3. покритието е надеждно и не съществуват исторически обстоятелства, които предполагат по-ниска ефективност в сравнение с пряка гаранция, издадена от същия гарант.