(1) Всяка експозиция се разпределя в един от следните класове:
- 1. вземания или условни вземания от централни правителства или централни банки;
- 2. вземания или условни вземания от регионални или местни органи на властта;
- 3. вземания или условни вземания от административни органи или сдружения с нестопанска цел;
- 4. вземания или условни вземания от международни банки за развитие;
- 5. вземания или условни вземания от международни организации;
- 6. вземания или условни вземания от институции;
- 7. вземания или условни вземания от предприятия;
- 8. вземания или условни вземания на дребно;
- 9. вземания или условни вземания, обезпечени с недвижимо имущество;
- 10. високо-рискови категории позиции;
- 11. вземания по покрити облигации;
- 12. секюритизиращи позиции;
- 13. краткосрочни вземания от институции и предприятия;
- 14. вземания от колективни инвестиционни схеми (по-нататък наричани КИС);
- 15. други позиции.
(2) За да бъде отнесена към класа експозиции на дребно, упоменат в ал. 1, т. 8, определена позиция трябва да отговаря на следните условия:
- 1. експозицията е към физическо лице или лица, или към микропредприятие, малко или средно предприятие;
- 2. експозицията е част от множество експозиции със сходни характеристики, така че рисковете, свързани с това кредитиране, да бъдат значително намалени;
- 3. общият размер на задължението към банката, включително към предприятието майка и дъщерните предприятия, в това число всички просрочени експозиции от страна на клиента или на групата свързани лица не трябва да превишава 500 000 лв.; банката събира съответната информация за това; общият размер на задължението не включва онези експозиции и условни вземания, които са обезпечени с жилищно недвижимо имущество.
(3) Настоящата стойност на минималните вноски по лизингови схеми на дребно отговаря на условията за включване в класа на експозициите на дребно.
(4) Ценни книжа и стоки не се включват в класа на експозиции на дребно.