(1) Гаранциите и кредитните деривати се признават като инструменти за кредитна защита, когато са изпълнени следните изисквания:
- 1. кредитната защита е пряка;
- 2. степента на покритие от кредитната защита е ясно определена и неоспорима;
- 3. кредитната защита е правно валидна и приложима в относимите юрисдикции; и 4. договорът за кредитна защита не съдържа клаузи, изпълнението на които е извън прекия контрол на кредитиращата институция, така че: а) да позволи на доставчика да прекрати договора едностранно; б) да повиши действителните разходи за защитата, резултат от влошаване кредитното качество на обезпечената експозиция; в) да попречи на доставчика да изпълни задължението за своевременно плащане, в случай че първоначалният длъжник не извърши някое от дължимите плащания в срок; или г) да позволи намаляване на срока на действие на защитата от страна на доставчика.
(2) Банката следва да удостовери, че: а) разполага със системи за управление на потенциална концентрация на риск, произтичащ от използването на гаранции и кредитни деривати; и б) стратегията за използване на гаранции и кредитни деривати съответства на рисковия профил на банката.