Чл. 151 Изисквания към доставчици на защита при третиране по чл. 63, ал. 5 от глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”

За кредитна защита, произтичаща от гаранции или кредитни деривати, следва да са изпълнени изискванията: 1. базисното задължение е: а) експозиция към предприятия, с изключение на застрахователно и презастрахователно предприятие; б) експозиции към регионални или местни органи на властта, предприятия от публичния сектор, които не се третират като експозиции към централно правителство или централни банки, съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”; или в) експозиции към микропредприятия, малки и средни предприятия, които се третират като експозиции на дребно, съгласно глава пета “Изчисляване на капиталовите изисквания за кредитен риск чрез използване на вътрешни модели”. 2. длъжниците по базисните задължения и доставчикът на защита не са икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ; 3. експозициите са хеджирани посредством някой от следните инструменти: а) гаранции, включително кредитни деривати, третирани като такива, издадени върху задължения на едно лице; б) кредитен дериват за първо неизпълнение (first-to-default), като третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция; в) кредитен дериват за n-то неизпълнение (n-th-to-default), като получената защита се признава, когато преди това е призната защита за (n-1-то) неизпълнение или n-1 експозиции вече са изпаднали в неизпълнение; третирането се прилага спрямо задължението с най-нисък размер на рисково-претеглена експозиция; 4. кредитната защита отговаря на изискванията на чл. 146 и 148 - 150; 5. рисковото тегло на експозицията преди прилагането на кредитната защита, не е обусловено от наличието й; 6. банката има право да изиска плащане от доставчика на защитата, без да е необходимо предприемане на правни действия срещу длъжника, като установява в рамките на възможностите си намерението на доставчика на защита за плащане в случай на кредитно събитие; 7. кредитната защита осигурява пълно покритие на хеджираната част от експозицията срещу загуби от кредитните събития, посочени в договора; 8. прехвърляемостта на заемите, ценните книжа или условните задължения е правно валидна, когато сетълментът предполага прехвърляне на базисното задължение; когато банката възнамерява да достави различно от базисното задължение, тя следва да се увери, че това задължение е достатъчно ликвидно и е способна да го закупи; 9. условията по договорите за кредитна защита са потвърдени в писмена форма от доставчика и получателя на защитата; 10. банката има процедури за установяване на възможна висока корелационна зависимост между платежоспособността на доставчика на защита и тази на длъжника по базисната експозиция, дължаща се на обща зависимост от рискови фактори, различни от систематичния; 11. в случай на защита срещу риск от разсейване продавачът на закупени вземания и доставчикът на защита не са от една група.