(1) В процеса по разрешаване на кредити банката отнася всеки длъжник към съответна категория длъжници.
(2) Когато на банката е разрешено да използва собствени оценки на параметъра LGD или конверсионните коефициенти, тя отнася всяка експозиция към съответната рискова категория сделки като елемент от процеса по разрешаване на кредити.
(3) Когато банката определя рисковите тегла на експозиции по специализирано кредитиране съгласно чл. 63, ал. 7, тя отнася всяка от тези експозиции към рисковите категории съгласно чл. 90, ал. 5.
(4) За всяко отделно юридическо лице, към което банката има експозиция, се присъжда отделен рейтинг. Банката следва да удостовери пред БНБ, че е внедрила адекватна политика за третирането на индивидуалните длъжници и групи свързани лица.
(5) Банката отнася съответните експозиции към един длъжник в една и съща рискова категория длъжници, независимо от различията в естеството на всяка отделна сделка, с изключение на:
- 1. експозициите, изложени на риск от ограничаване трансферите на валута от съответната държава (държавен трансферен риск);
- 2. експозиции, за които рисковата категория на длъжника е коригирана с ефекта от гаранцията;
- 3. случаите, когато правно ограничение възпрепятства обмяната на данни, отнасящи се до клиента.